— Хайде, красавецо. Не ми се играе повече с тебе. Не, няма да ходиш горе. Аз съм уморена, Сами, о, толкова съм уморена.
Отново погледнах през парапета. Ева беше взела котката и изчезваше в спалнята.
Извадих носната си кърпа и избърсах лицето и ръцете си. След това се придвижих към стълбите и се ослушах.
Ева говореше на котката. Не можех да чуя какво й казваше. Беше странно да чувам гласа й в тихата къща и да не чувам някой да й отговаря. След това леглото изскърца и разбрах, че вече си ляга.
Седнах на горното стъпало и запалих цигара.
Докато седях така, си спомних първия ни уикенд заедно. Беше вълнуващо и интересно, защото тогава още не знаех колко е фалшива и какъв е лъжец. Бях си помислил, че съм спечелил доверието й, и се радвах на компанията й. Това беше спомен, който дълго щеше да остане в мен.
Стиснах юмруци. Ако беше дала съвсем малко вместо само да взима през цялото време, това никога нямаше да се случи. Аз исках да бъдем приятели, но тя се беше противопоставяла при всяка възможност.
Светлината загасна и аз станах на крака, но овладях енергията си с усилие и седнах отново. Трябваше да почакам само още малко. Една погрешна стъпка сега, след като бях чакал толкова дълго, щеше да провали всичко.
Седях и чаках да заспи.
Изведнъж в тъмното дойде друг звук. Ева плачеше. Не беше приятно за слушане. Това беше толкова неочаквано, че аз настръхнах целият и почувствах нещо студено под сърцето. Това беше плач на жена, която е загубила всичко и е отчаяно самотна и нещастна. Ева лежеше в тъмното и хлипаше без никакво усилие да се овладее. Звучеше трагично нещастна. Най-после стоях лице срещу лице с истинската Ева, без фантазиите, без равнодушното изражение или професионалните превземки. Това беше Ева, която исках да познавам, истинската Ева, скрита в каменната крепост, чиято порта сега се отваряше пред мен, за да погледна вътре. Това беше една проститутка, която си беше взела отпуска.
Дълго седях в тъмното и я слушах. Чух я да се мята в леглото, а веднъж каза: „О, по дяволите, по дяволите, по дяволите!“ и после чух как удря юмруците си един в друг, измъчвана от своето нещастие.
Най-накрая се успокои и стана тихо. Едва доловимо започна да хърка. Беше измъчен, подобен на стон звук, почти толкова лош, колкото и хлипането и.
Моето студено, свирепо спокойствие се възвърна. Изправих се и размърдах пръстите си. Сега ще те избавя от нещастието ти, помислих аз. Това е моментът, който чаках.
Спрях пред спалнята. Чувах как Ева се мята в леглото, стене и мърмори в съня си. Промъкнах се в стаята и безшумно заобиколих леглото, докато се уверя, че съм се приближил достатъчно. Внимателно протегнах ръка и напипах горния край на юргана, а след това много бавно седнах на леглото. То изскърца под тежестта ми, но движението не я събуди.
Чувствах как тялото й се гърчи и подскача под завивката. Усетих миризмата на уиски в дъха й. Сърцето ми се разтуптя. Протегнах ръка и напипах ключа на лампата. Държейки го с треперещи пръсти, потърсих гърлото й.
Ръката ми увисна в тъмното, след това докоснах косата й. Тя беше точно под ръката ми. Поех дълбоко въздух, стиснах зъби и запалих лампата.
Тя беше тук, съвсем до мен, ръката ми едва на няколко инча от гърлото й, но аз бях способен само да седя и да я гледам. Не можех да мръдна. Тя изглеждаше абсолютно безпомощна. Лежеше по гръб с полуотворени устни и потръпващо в съня лице. Изглеждаше много млада и нещастна, а под очите й имаше тъмни сенки. Ръката ми се отпусна и аз почувствах, че цялата свирепост ме напуска и изчезва. Докато я гледах, разбрах, че съм бил не на себе си, а сега при вида й отново ставам нормален.
Не можех да я убия. Устата ми пресъхна, като разбрах колко близко съм бил до това. Искаше ми се да я прегърна и да почувствам как ми отвръща. Исках да й кажа, че ще се грижа за нея и тя повече няма да бъде нещастна.
Гледах мъничкото й лице със сърцевидна форма, решителната й брадичка и двете отвесни черти над носа. Помислих си защо ли не можеше винаги да изглежда така — безпомощна и нуждаеща се от защита, с омекотени черти на лицето и клепачи, закриващи прозорците към нейната ужасна, груба, егоистична, дребна душа. Ако можех само да повярвам, че ще престане да лъже, да мами, да пие и да бъде жестока към мен. Но знаех, че е невъзможно. Тя никога нямаше да се промени.
Котката дойде и започна да се гали в ръцете ми. Аз я погалих и за първи път, откакто Керъл беше умряла, се почувствах отпуснат и доволен. Докато седях близо до Ева, с котката, която буташе главата си в ръцете ми, почувствах, че се е изпълнила една моя мечта, която исках никога да не свършва.
В този момент Ева неочаквано отвори очи. Тя се вторачи в мен с поглед, изпълнен със смущение, ужас и омраза. Не се помръдна и изглеждаше сякаш е спряла да диша. Гледахме се в продължение на една минута.
— Всичко е наред, Ева… — започнах, посягайки към ръката й.
Не си представях, че е възможно някой да развие такава скорост. Тя просто излетя от леглото, грабна халата си и стигна до вратата, преди да успея да я докосна. Лицето й се беше вцепенило от ужас, а очите й искряха странно в светлината на нощната лампа.
— Не исках да те изплаша — казах с паника в гласа. — Ева, съжалявам, че стана така…
Тя понечи да ми каже нещо, но не можа да издаде нито звук. Виждах, че се бори със съня и все още е замаяна от уискито. Единствено инстинктът за самосъхранение я беше накарал да напусне леглото с такава бързина. И въпреки това, докато я гледах, аз изпитвах по-голям страх от нея, отколкото тя от мен.
— Всичко е наред, Ева — продължих успокояващо. — Аз съм Клайв. Няма да ти направя нищо лошо.
Тя произнесе с дрезгав шепот:
— Какво искаш?
— Минавах наблизо и трябваше да те видя. Ела и седни. Всичко е наред. Няма от какво да се плашиш.
В очите й започна да се появява живот. Тя облиза сухите си устни и когато заговори отново, гласът й беше по-ясен.
— Как влезе?
— Беше оставила отворен прозорец — опитах се да го избия на шега. — Не можах да се стърпя да не те изненадам, но не исках да те плаша.
Тя все още стоеше до вратата. Очите й започнаха да святкат, а ноздрите й се разшириха и побеляха.
— Искаш да кажеш, че си се вмъкнал тук?
— Знам, че не трябваше да го правя, но… наистина исках да те видя.
Тя пое дълбоко въздух и лицето й пламна от гняв.
— Марш навън! — изкрещя, отваряйки вратата. — Махай се, лигав пес!
Отдръпнах се по-далече от нея.
— Моля те, Ева — захленчих. — Не ми се сърди. Не мога да продължавам повече така. Искам да дойдеш с мен. Ще направя всичко за теб. Само не се сърди.
Тя направи крачка напред с изкривено от безумен гняв лице.
— Ах ти, ненормален лигав глупак — каза с нисък, освирепял глас, след което от устата й се изля водопад от мръсотии.
Запуших си ушите с ръце, отвратен и ужасен от нейното сквернословие. Тя клекна пред мен с горящи очи на тебеширенобялото лице. Изглеждаше отвратителна в безумния си гняв. Езикът й сякаш ме шибаше, омърсяваше и изгаряше едновременно.
— Да не мислиш, че ще си губя времето с боклук като теб? — отново закрещя срещу мен. — Махай се! Да не си стъпил повече тук. Махай се! Толкова дълго се усуква около мене, че вече ми се гади само от вида ти. Ти си такова дебелокожо, та не можеш да разбереш, когато не си желан. Да не мислиш, че са ми притрябвали въшливите ти двадесетдоларови подаяния. Махай се, стой далече и никога не показвай тук отвратителната си мутра.
Страхът от нея внезапно ме напусна. Задушаващ гняв и свирепо желание да отговоря на удара
