триеше очи с длани и се прозяваше. Той вече си беше легнал, когато му се обадих от полицейския телефон, за да го извикам в управлението. Аз седях до бюрото и се грижех за болната си ръка. Бяха извадили 4 сачми от левия ми бицепс и сега бях в лошо настроение.
— Никаква представа ли нямаш кой е стрелял? — попита рязко Хакет, без да вдига глава.
— Никаква. Както ти каза и таксиметровият шофьор, той не е сигурен даже дали убиецът е бил мъж или жена и е бил твърде уплашен, за да вземе номера на колата. А аз бях твърде уплашен, дори за да помисля да опитам.
— В кого се е целил — в теб или в мисис Хофман?
— Струва ми се, че в мен.
— О’кей — каза Хакет, като изведнъж вдигна поглед. — Да видим дали ще можем да подредим тая работа. Да започнем отначало. Защо отиде в къщата на Хофман?
— Открих, че той работи за Джойс Шърмън. Надявах се да го накарам да се разприказва и да ми каже за каква работа е ставало въпрос — продължих, като описах как бях намерил визитката на Хофман в чекмеджето на Джойс и какво бях чул от мисис Хофман. — Обзалагам се, че Джойс е трябвало да се срещне с Хофман вечерта, когато е изчезнала.
— Мислиш ли, че той я е отвлякъл? — попита Фаншоу.
Поклатих глава.
— Започвам да мисля, че не е била отвлечена. Идеята ми е, че тя и Хофман са скроили заедно отвличането, за да си поделят парите от откупа.
— Свети Петре! — експлодира Фаншоу. — Как ти хрумна това?
— От думите на мисис Хофман. Тя чула Хофман да иска пари от Джойс. Бил решен да изнудва Джойс. Той и тя били замесени в убийството на портиера на една административна сграда на 4-та улица.
— Джо Мейсън ли имаш предвид? — попита рязко Хакет. — Човекът, който беше наръган с нож в четвъртък вечерта?
— Да. Нощта на отвличането. Случайно бях в района онази вечер и видях една жена да излиза от алеята, водеща към вратата на Мейсън. Миришеше на парфюм „Джой“. В съседния китайски ресторант попаднах на Хофман. Поради някаква причина Джойс се интересувала от застрахователните полици на едно момиче на име Сюзън Джелърт. Джойс наела Хофман, за да открие къде се пазят полиците. Когато той ги намерил в кантората на нейния импресарио, Джойс отишла заедно с него да ги прегледа. Мейсън може би ги е чул да влизат. Той бил наръган, докато Хофман инсценирал грабеж в друга кантора, за да скрие истинския мотив на тяхното влизане.
— Искаш да ми кажеш, че Хофман е убил Мейсън ли? — попита Хекет.
Поклатих глава.
— Съвсем сигурен съм, че той не е знаел за смъртта на Мейсън до пристигането на црлицията.
— Тогава кой го е убил?
— Не проверихте ли онзи нож, който ви дадох?
Хакет се поколеба, после посегна към — телефона. Поговори, изслуша отговора и каза:
— Добре. Продължавай, Джак — и затвори.
Сивите му очи ме погледнаха твърдо.
— Къде намери този нож, Хармъс?
— С него е бил убит Мейсън, нали?
— Така изглежда. Съответства на раната, а и кръвта, която намерихме върху дръжката, съответства на кръвната група на Мейсън.
— Намерих го в спалнята на Джойс. Обзалагам се, че тя го е убила.
Тишината, която последва, беше наелектризирана.
— Можеш ли да го докажеш? — попита меко Хакет.
— Аз май не, но Хофман може. Секретарката на Джойс ми каза, че Джойс е алкохоличка. Докато претърсвах стаята й, открих достатъчно доказателства за това. Възможно е Мейсън да я е изненадал и тя да го е наръгала в пиянска паника.
Хакет потърка; синеещата си брадичка. Май не си падаше по тази идея.
— Да оставим това засега. Каква е онази Джелърт, за която говореше?
— Това е дълга история и някак се връзва с тази, макар че не знам как.
Разказах му за полиците за злополука. Дадох му всички факти, включително и за нашето посещение на Мъртвото езеро, но не му казах, че бяхме влизали в кантората на Дени.
— Но защо Джойс Шърмън би се интересувала о г тази жена? — попита Миклин. — Няма логика.
— Де да знаех. Ако разбера това, може и да ми стане ясно защо бяха издадени онези необикновени застрахователни полици.
— Ще търсим Хофман — каза Хакет. — С това ще започнем.
— Все още не разбирам защо твърдиш, че мис Шърмън не е била отвлечена — рече Фаншоу.
— Погледни нещата така — казах аз. — Представи си, че Хофман е решил да я изнудва за убийството на Мейсън. Джойс разбира, че той може да я ограби до шушка. Съгласява се да се срещне с него и да му даде каквото може, а после да изчезне. Не знам каква е банковата й сметка, но ако съдя по начина й на живот, съмнявам се да има много излишни пари. Ако изчезне, тя ще скъса с огромните приходи, с които е свикнала. Трябвало е да се измъкне, без да остане с празни ръце. Сеща се за застрахователната полица срещу отвличане. Половин милион е точно сумата, която й трябва. Разбира обаче, че няма да може да се справи сама. Решава да се свърже с Хофман. Срещат се и тя му казва за своя план. Написва бележката за откупа. Двамата оставят нейната кола на булевард Футхил и заминават с колата на Хофман. Сега им остава само да приберат откупа, да си поделят парите и да изчезнат. Как ти се струва тази идея?
— Ти си пълен с идеи — каза Хакет уморено. — Това са само предположения. Нямаме никакво доказателство. Не казвам, че не е станало така, но идеята не ме грабва. Ще търся Хофман. Той е ключът към всичко.
— Това ми харесва — рече Фаншоу. — Най-добре е веднага да кажем на Медъкс. Не виждам защо трябва да плащаме откупа сега. Ако на Лойд толкова много му трябва мис Шърмън, да даде сега парите, а ако отвличането се окаже истинско, ние ще ги върнем.
— Ние ще трябва да платим — казах аз. — Райс е разказал всичко на пресата. Не можем да си позволим да откажем при цялата тази публичност. Ще трябва да дадем откупа, освен ако не докажем, че тя е убила Мейсън, а за това имаме само три дни.
— Но ние сме го доказали, не е ли така? — каза Фаншоу. — Парфюма, визитката в чекмеджето, ножа в кутията за шапки. Какво повече искаш?
— Хиляди жени използват „Джой“ — казах аз, — а ножът и визитката може и да са били подхвърлени в стаята й. Това не е доказателство.
Фаншоу се обърна към Хакет.
— Кога се надявате да намерите Хофман?
Хакет сви рамене.
— Утре, другия месец, догодина. Зависи от пречките, на които ще се натъкнем.
— Хубава работа — каза Фаншоу горчиво. — Разбираш ли, че ако не го намерите до три дни, ние ще изгубим половин милион?
— Не е нужно да ми го казваш — рече Хакет, като бутна назад стола си. — Ще се заема с работата веднага. — Той хвърли поглед към Миклин. — С оглед на това ново развитие на нещата, може би трябва да започнем издирването на мис Шърмън.
— Да — каза Миклин, — и по-добре е да го направим тайно. Ако Райс узнае, че подозираме жена му в убийство, сигурно ще ни даде под съд.
— Ще ви оставим да се организирате — каза Фаншоу. — Хайде, Стив, нека да поспим малко.
Като излязохме на улицата, аз казах:
— Трябва да продължите да събирате парите за откупа. Ако Хакет не намери мис Шърмън и Хофман, ние сме загубени.
— Ще говоря с Медъкс. И освен това, Стив, пази се. Ако са се целили в теб, може да опитат отново.
Когато се върнах в хотела, като предпазна мярка заключих вратата на спалнята си и сложих пистолета
