ме извините, че се натрапвам.
— Радвам се да ви видя отново. Какво ви води в Лос Анжелос?
— На път съм за Буенос Айрес.
— Така ли? Съпругът ви с вас ли е?
Тя направи малка гримаса и поклати глава.
— Зарязах го.
— Нима? Откога?
— От снощи. — Тя спря, за да си поръча кафе и продължи: — Не можех повече да понасям този остров. Смешното е, че вие и съпругата ви сте до голяма степен виновни. Вие малко ме объркахте. Ако искате вярвайте, но вие бяхте първите посетители, които бях видяла от месеци. Замислих се и реших, че ако Джак не иска да напусне острова, аз ще го сторя. Говорихме за това и струва ми се, че той остана доволен да се отърве от мен. — Тя се засмя. — Той мисли само за проклетите си змии. Не е много ласкателно да бъдеш на второ място след една змия, нали?
Казах, че май е права.
— На острова ли го Оставихте?
— О, не. Той дойде тук с мен, но не можеше да изчака, за да ме изпрати. Всъщност той ще вземе със себе си Сюзън. Тя има нужда от ваканция, а той от готвач и затова тя ще остане с него няколко седмици.
— Ако тя сложи тъмна перука, той ще си мисли, че все още ви има — казах аз, като я наблюдавах внимателно.
Само за част от секундата очите й се отместиха, а после се засмя.
— Това е идея. Е, тя е добре дошла. Ужасно ми писна от Джак Кон и на него ужасно му писна от мен. Мисля, че този остров е твърде самотен, за да живеят там двама души. Май започнахме да си лазим по нервите.
— Как е сестра ви?
— О, тя е добре. Чака да разбере дали Брад ще я уреди в Ню Йорк.
— Той в Ню Йорк ли е сега?
Корин кимна.
— Не знам дали ще успее или не. Все едно, може поне да опита. — Тя допи кафето си и прие цигарата, която й предложих. Всъщност съжалявам, че ми се налага да отида в Буенос Айрес — продължи тя, — по- скоро бих останала със Сузи, но моят бивш шеф ми телеграфира, че работата е още свободна и реших, че е по-добре да я приема. Работех за него, преди да се омъжа. — Тя се наведе напред, а аз отново щракнах запалката. — Вие нямахте ли нещо общо с отвличането на Шърмън? — попита тя. — Видях да споменават името ви във вестниците.
— Точно така — отвърнах, внезапно нащрек. — Голяма веселба падна.
— Ужасно е. Разбира се, Сузи се интересува повече от мен, но и аз бях шокирана като чух. Мислите ли, че е мъртва?
Отвърнах колкото можех по-спокойно.
— Възможно е. Защо се интересува сестра ви?
— А, едно време те бяха приятелки.
— Така ли? Не знаех.
— Това беше преди Джойс да пробие в киното — обясни Корин. — Преди около 4 години бяха съквартирантки. Джойс беше администраторка в хотел по онова време, а Сузи играеше с мен. Джойс винаги казваше, че ще бие Сузи на нейната собствена игра и го направи.
— Това беше в Сан Бернадино, нали?
Пак ми се стори, че очите й се отместиха, но тя кимна, а усмивката й беше достатъчно убедителна.
— Май да. Не си спомням точно. Горката Джойс. Значи мислите, че е мъртва?
— Мисля, че е много вероятно. Сестра ви поддържаше ли връзки с нея? Срещали ли са се напоследък?
— О, не. Отначало, когато Джойс проби в киното, Сузи се надяваше, че ще вкара и нея, но не стана. Джойс си навири носа: знаете как става и отряза Сузи. Имаха малка свада. Джойс отряза всичките си приятели. Май славата й завъртя главата.
— Случва се с повечето от тях — казах аз, като се чудех защо ми съобщава всичко това. Не се самозалъгвах, че само поддържа разговора. Казваше ми всичко с някаква цел.
— В Спрингвил ли оставихте жена си, мистър Хармъс? — попита тя небрежно. Толкова небрежно, че почти се вързах, но навреме успях да видя капана.
— Жена ми ли? Господи, не. Защо питате?
Тя ме наблюдаваше отблизо, въпреки че ярката усмивка още стоеше на устните й.
— Стори ми се, че я видях. Имаше едно момиче, което се разхождаше на другия бряг. Мислех си, че прилича на жена ви. Когато нямам работа, се разтакавам наоколо с един бинокъл. Прави ми удоволствие да наблюдавам птиците. Мислех, че е мисис Хармъс.
— О, не — казах аз твърдо и се смъкнах от стола си. — Тя беше с мен през цялото време. Всъщност отиде за няколко дни в Сан Франциско и сега я посрещам. Току-що обявиха нейния самолет. Трябва да тичам. Изпратете ми картичка, като стигнете в Буенос Айрес. Аз самият мисля да го посетя някой ден.
Като се ръкувахме, тя каза:
— Ако Сузи стигне някога до Ню Йорк, нали ще отидете с жена си да я гледате? Тя ще има нужДа от всякаква възможна подкрепа.
— Разбира се — казах аз. — Довиждане и успех.
Когато стигнах до пистата, самолетът на Хелън вече влизаше и Хелън беше една от първите, които слязоха по стълбичката.
Хвърлихме се в прегръдките си. След едно кратко посрещане, лишено от всякакви задръжки, което околните наблюдаваха със смесица от завист и любопитство, аз я отблъснах и я задържах на една ръка разстояние, за да й се полюбувам.
— Миличка, изглеждаш достатъчно добре, за да те схрускам — казах аз. — Липсвах ли ти?
— Липсваше ми и още как — отвърна тя, като ми се усмихна. — Но не е нужно да ме накъсаш на парченца. — Леко запъхтяна, тя оправи малката си хубава шапка и решително свали ръцете ми. — Искам да ти напомня, че ще бъда твоя собственост още дълги години, така че не се опитвай да вкараш всичките тези години в една безумна прегръдка.
— Почакай да се приберем в хотела — казах аз, като грабнах куфара й. — Това е само генерална репетиция за всичко, което те чака.
— Очаквах го — каза тя и се засмя. — Какво става тук, скъпи?
— Какво ли не — казах аз, докато вървяхме към мястото, където бях паркирал Буика. — Но да не говорим за работа, докато се върнем в хотела. Имам да ти казвам много неща: например, че си много красива. Броях часовете, откакто те оставих и съм много горд да те наричам мисис Хармъс.
В хотела аз й дадох осезателно доказателство за това колко много ми е липсвала и тя изглеждаше убедена.
— Е, струва ми се, че това е достатъчно като начало — казах аз, самият вече малко запъхтян. — Сега ела, седни на коленете ми и ми разкажи какво става с теб.
— Ще седна на стол — каза Хелън твърдо. — Знам какво ще се случи, ако седна на коленете ти.
— Може и да си права. О’кей, седни на стол. — Аз също се проснах в един фотьойл. — Да чуем какво стана на Мъртвото езеро.
— Явно търпението не винаги се възнаграждава — каза Хелън, като се сви в отсрещния фотьойл. — Пийт и аз се редувахме да следим и не оставихме острова без наблюдение през цялото време. Не видяхме нищо интересно. Кон излизаше всяка сутрин на лов за змии. Корин зърнахме случайно само веднъж и това беше всичко. Противно на очакванията ми, никой не ги посети. Вчера следобед те слязоха до моторницата с ръчен багаж, пресякоха отсам, където ги чакаше кола под наем, и заминаха. Помислих си, че е добра идея да огледам хижата в тяхно отсъствие. Дори стигнах чак до кея, но си спомних за змиите и се върнах. — Тя ме погледна остро. — Не ми се смей! Знам, че съм страхливка, но не можах да се накарам да тръгна по онази пътека, като знаех, че може да се появи някоя змия.
