— Не се смея — казах аз и я потупах по ръката. — И аз самият не бих отишъл.
— Открих нещо — продължи Хелън. — Пийт и аз прекарахме часове в разговор, докато наблюдавахме острова. Накарах го да говори за семейство Кон с надеждата, че ще си спомни нещо, което да ни помогне. И той си спомни нещо, при това важно, Стив. Каза, че когато Сюзън дошла в Спрингвил на път за Мъртвото езеро, Кон и тя отишли да пийнат нещо при Пийт. Сюзън глътнала няколко питиета, докато Кон навън оправял колата. В бара имало някакъв човек, който подхванал със Сюзън разговор за филмови звезди. Пийт бил зад бара и участвал в разговора. Човекът казал, че смята Джойс Шърмън за най-добрата актриса на света. Пийт твърди, че Сюзън била малко фиркана и започнала да говори много оскърбително за Джойс Шърмън. Казала, че не е нищо повече от една дилетантка и че тя е живяла с нея, преди Джойс да отиде в киното и че е една малка мръсница. Човекът спорил с нея и Сюзън изпаднала в ярост. Казала, че без добър режисьор Джойс Шърмън нямало да знае как да прекоси една стая. Тогава се появил Кон и Сюзън изведнъж изтрезняла, и двамата излезли заедно. Пийт каза, че видял как Кон говори с нея навън, а тя изглеждала бледа и уплашена.
Ухилих й се. Сега вече знаех защо Корин Кон си беше направила труда да ми съобщи, че Сюзън е познавала отпреди Джойс Шърмън.
— Попаднах на Корин Кон, точно преди да кацнеш — казах аз. — Тя ми съобщи, че Сюзън е живяла с Джойс Шърмън и Джойс е отрязала квитанцията на Сюзън. Тя ме попита и дали съм те оставил на Мъртвото езеро. Твърдеше, че те е видяла.
— Бях много внимателна — каза Хелън раздразнена.
— Тя гледала към брега с бинокъл. Сигурно така те е видяла. Мисля, че имам за теб една работа, скъпа. Имаш ли нещо против да отидеш сама да Сан Бернадино? Бих дошъл с теб, но трябва да се навъртам тук, в случай че нещо се разплете с това проклето отвличане.
— Ще отида, разбира се — отвърна Хелън. — Какво искаш да свърша?
— През цялото време, докато онова момиче ми говореше — казах аз, — имах чувството, че тази среща е част от добре пресметнат план. Мина твърде гладко; твърде голямо съвпадение. Начинът, по който насочи разговора към връзките между Сюзън и Джойс, беше прекалено изпипан. Тя е предположила, че Пийт е говорил за това и се опита да лансира първа своята версия. Искам да отидеш в Сан Бернадино и да се поразровиш. Открий в кой хотел е работила Джойс, преди да я намери Райс. Намери някой, който може да ти каже нещо за нея. Искам да знам за миналото й всичко, което можеш да изровиш. Все някой трябва да се сети за нея. Виж дали ще можеш да проследиш действията на Сюзън там преди 4 години. Ако откриеш къде са живели двете момичета и поговориш със собственика на къщата, може би ще получиш доста ценна информация. Иди в по-малките театри и агенции, порови се в старите местни вестници.
— Какво точно търсиш, Стив?
Свих рамене.
— Не знам, но искам да съм сигурен, че Джойс и Сюзън наистина са живели заедно. В една такава работа, ако човек се поразрови внимателно, не се знае какво може да изскочи.
— Ще го направя. Ще тръгна още утре сутринта. А сега искам да знам всичко, което ти се е случило на теб. Имаме целия следобед, така че недей да пестиш детайлите.
— Настани се удобно — казах аз и посегнах за цигара. — Ще ни отнеме доста време. — И аз се впуснах в разказване на историята за плащането на откупа, търкалянето ми надолу от планинския път, убийството на мисис Хофман, доказателството, което бях намерил за връзката между Джойс Шърмън и убийството на Мейсън и накрая за убийството на Хофман.
Всичко това отне много време, а нашият разговор след това отне даже повече.
III
На следващата сутрин Хелън замина за Сан Бернадино. Сърбеше ме да тръгна с нея, но Фаншоу настоя да остана в Лос Анжелос, в случай че полицията открие нещо ново за отвличането. Нямаше какво да правя, освен да чакам, и аз открих, че това е отчайващо скучна работа.
Както и да се опитваше, полицията не успя да разбере нищо за отвличането. Обикновено някой от престъпния свят имаше информация и ни осведомяваше, но този път нямаше такъв, явно защото това не беше работа на престъпния свят. Подозренията сочеха Пери Райс, но не можахме да открием нищо, което да му лепнем.
Той не направи никакъв опит да се свърже с похитителя. Следяха го денем и нощем, но не предприе нито една подозрителна стъпка. Единственото, което ни окуражи, беше, че отмени пътуването си до Париж. Този ход сочеше, че не е успял да се свърже с другия и да получи своя дял от откупа. Това бе мое предположение, но не можехме да го докажем.
Мира Лантис продължаваше да живее с него, уж като негова секретарка, но ние добре знаехме като каква, въпреки че и тук не можехме да направим нищо.
Всяка сутрин посещавах полицията, а после отивах при Фаншоу. Измина един ден, измина втори. Хелън ми телефонираше всяка вечер. Досега не беше открила нищо сензационно. Все още търсеше хотела, в който Джойс Шърмън бе работила, когато Райс я открива. Това беше бавна работа и за нейна изненада, както и за моя, никой, изглежда, не знаеше, че прочутата филмова звезда някога бе работила в Сан Бернадино като администраторка.
Нещата се задвижиха на третия ден. Бях започнал деня както обикновено, като станах след 8 часа, закусих без да бързам и после се разположих в полупразното фоайе да прегледам вестниците.
Шарех с поглед по заглавията от половин час, когато едно малко съобщение, забутано в дъното на страницата привлече вниманието ми. Прочетох заглавието, като умът ми още блуждаеше другаде, минах на друг параграф, после изведнъж, стреснат, го прочетох отново.
Второто прочитане беше като юмрук в лицето ми.
ТРАГИЧЕН КРАЙ НА ТАНЦЬОРКА СЪС ЗМИИ. УМРЯЛА ОТ ЗАГУБА НА КРЪВ НА САМОТЕН ОСТРОВ.
След две секунди препусках като лунатик към колата си.
ДЕВЕТА ГЛАВА
I
Когато влязох, атмосферата в кантората на Фаншоу беше заредена с напрежение. Медъкс седеше на бюрото на Фаншоу и за разнообразие този път не ревеше от ярост, но в очите му имаше израз, който предвещаваше беда за някого.
Фаншоу стоеше до прозореца, като тръскаше нервно цигарата си и ръсеше пепел по килима. Изглеждаше облекчен да ме види.
— Чете ли това? — озъби се Медъкс и почука вестника върху бюрото си.
— Да — отвърнах аз, дръпнах с крак един стол и седнах. — Не ни съобщава много, но, изглежда, нашите полици започват да ни излизат малко скъпички.
— Значи мислиш, че ще има иск?
— Не знам, но загубата на кръв не е сред причините за смърт, изброени в полиците. Докато не чуя подробностите, не отхвърлям възможността за предявяване на иск.
— Имам подробностите — каза Медъкс. — Току-що ги получих от Прес Асосиейшън. Момичето е умряло вчера следобед. Явно е стояла на острова с Кон, докато е чакала да замине за Ню Йорк. Кон твърди, че е отишъл на другия бряг малко след 10 часа сутринта. Сюзън му казала, че ще почисти хижата, докато него го няма. Искала да измие прозорците и помолила Кон да й даде стълба. Той й казал къде да я намери, но я предупредил, че не е безопасна. Единият й крак едвам се крепял. Но тъй като прозорците не били по-високи от 7 фута, тя отвърнала, че нямало да падне от високо. Кон й казал да прави каквото иска — Медъкс спря, за да отхапе края на една пура. Запали я, пропъди дима и продължи: — Тя се заела с прозорците чак следобед. Точно миела единия от тях, когато кракът на стълбата се счупил и тя паднала върху прозореца. Инстинктивно се опитала да се предпази, като сложила ръцете си върху стъклото. То се счупило и направило дълбоки рани върху китките й, като срязало артериите.
