От дребна беда, инцидентът прераснал в много опасен. Срязани артерии на двете китки, когато си сам, не е ситуация, с която лесно ще се справиш. Очевидно кръвотечението е било силно и Сюзън страшно се паникьосала. Има кръв във всички стаи на хижата, което показва, че трябва да е тичала наоколо безцелно или за да търси превръзки, или просто в сляпа уплаха. Намерени са две хавлиени кърпи, напоени с кръв. Китките й били омотани с някакъв накъсан на ленти парцал. Превръзките не били достатъчно стегнати и това не е изненадващо. Да завържеш стегнато бинт на собствената си китка, когато ръцете ти са хлъзгави от кръв, е практически невъзможно.
— Истински ужас! — казах аз.
Медъкс вдигна рамене.
— Следствието е утре. Очевидно е какво ще бъде решението: смърт при нещастен случай. Няма никакви свидетелства за нещо нередно. По времето, когато тя е умирала от загуба на кръв, Кон е бил в хотел „Спрингвил“, откъдето е прибирал пощата си. Бил е видян от няколко свидетели. Жена му е била на път за Буенос Айрес. Дени е бил в Ню Йорк, а действията на Райс са ни известни благодарение на ченгетата, които го следят. Всички имат железни алибита. Освен това, външно няма нищо, което да накара шерифът да се усъмни.
— Само дето се оказва, че е застрахована за един милион — посочих аз.
— Той не го знае — рече Медъкс, пуфкайки дим към тавана няколко мига. Той потъна в тежък размисъл. — Това е добре изпипана чиста работа, Хармъс. Имах си едно наум, че ще ни поднесат нещо такова. Е, направиха го. Никой съдебен състав няма да се произнесе за престъпление въз основана свидетелствата, намерени на острова. За тях това е неоспорим нещастен случай, но не е така. Това е убийство. Изобщо не се съмнявай. От момента, в който Дени убеждава онова магаре Гудиър да състави проклетата полица, сцената е подготвена за убийство. Сега ни остава да чакаме, за да видим дали ще имат смелостта да предявят иск.
— Разбира се, че ще го направят — казах аз. — Какво ще ги спре?
— Ако се замислиш, смърт от загуба на кръв е много удобна форма за убийство. Удобна, защото е безшумна; жертвата умира бързо, но дава време на убиеца да изчезне и всичко изглежда като нещастен случай.
— Нямаш и най-дребна улика, че това е убийство — рече Фаншоу, като се отдръпна от прозореца. — Ако е била убита, кой го е направил? Единствените, които подозираме, имат желязно алиби. Кой остава?
Медъкс направи нетърпелив жест.
— Това не е моя работа. Аз не съм полицай. Мое задължение е не да разкривам убийства, а да надушвам къде има измама, а това е измама. Никой не си вади полица за един милион и по-малко от месец след това да вземе да умре при нещастен случай при такива обстоятелства, освен ако не е измама. О, не, тия не ми минават. Това е убийство!
— И какво ще правим? — попитах аз.
— Нищо. Няма да мърдаме. Те трябва да направят първата стъпка, не ние.
— Ще я направят съвсем скоро.
— Нека. А междувременно ние ще игнорираме това тук — той потупа вестника. — Никой от нас не го е виждал. Ще направим работата им колкото може по-трудна. Ще казваме, че полиците са били само за рекламна цел и затова вноските са били толкова ниски. Ще им припомним, че както момичето, така и Дени са ви казали, че не очакват да бъде предявяван иск и ще запишем всяка тяхна дума пред свидетели. После ще им кажем да ни съдят, ако смеят, ще дадем всички факти на съдебните заседатели и ще ги оставим да решат дали има измама или не. Ще наемем Бергман да ни защитава и ако той не може да се оправи с тях, значи никой не може. — Той се наведе напред и ме погледна свирепо. — Трябва да ги стреснем, за да не предявяват иск или, ако го направят, да го оттеглят. Трябва да им набием в главите, че ако не успеят да си прокарат иска, ще бъдат обвинени не само в измама, но и в убийство.
— Искаш ли да присъствам на следствието? — попитах аз.
— Следствие? — излая Медъкс, като скочи от стола си. — Не слушаш ли, когато ти говоря? Казах, че ще игнорираме цялата работа. Да се появим на следствието значи да кажем на съда, че съзнаваме своята отговорност. Не сме виждали този параграф! Не знаем, че момичето е мъртво! Ако отидеш на следствието и Кон те забележи, ще му влезем направо в ръцете. Като стигнем до съда, заседателите ще искат да знаят защо сме били на следствието, щом не сме очаквали да отговаряме на иск. Ще стоим настрани. Няма да правим нищо. Разбираш ли-абсолютно нищо!
— Като не правим нищо — посочих аз, — се лишаваме от някои полезни карти. Бих искал да огледам хижата. Бих искал и да идентифицирам тялото, и да проверя отпечатъците от пръсти.
— Ще стоим настрани — повтори Медъкс и лицето му почервеня. — Това е заповед. Няма да можем вече нищо да направим, ако се прецакаме сега. Ако се покажем на следствието или дори поискаме съдействие, ще намалим шансовете си, в случай че се стигне до съд. Трябва да се държим настрани.
Разбирах го, но не ми се искаше да се съглася.
— Позволи ми да ти припомня, че тези момичета си приличат като две капки вода — казах аз. — Ако не идентифицираме тялото, няма никакъв начин да разберем дали е имало подмяна. Ако Сюзън е подготвила това престъпление, тялото може и да е на Корин.
Медъкс изсумтя.
— Според твоите собствени думи Корин е на кораба за Буенос Айрес.
— Така ми каза тя, но ние не знаем дали е на борда. И друго-това може да е била Сюзън с тъмна перука, която да си е осигурявала алиби. Има поне едно нещо, което мога да направя. Мога да видя дали е на борда. Проверката няма да ми отнеме много време.
Медъкс сви рамене.
— Проверявай, ако искаш, но това е само загуба на време. Щом мисис Кон ти е казала, че ще отплава за Буенос Айрес, можеш да заложиш последния си долар, че е отплавала. В тази далавера е заложен един милион и те няма да се издънят за такава, дребна работа.
— Сигурно си прав. Въпреки всичко ще проверя. Все някога трябва да направят погрешна стъпка. Но не разбираш ли колко жизненоважно е да идентифицираме тялото?
— Нищо не мога да направя — каза Медъкс, като тресна с юмрук по бюрото. — Ако докажем в съда, че не сме били повикани да видим тялото и че не сме имали възможност да го идентифицираме, можем да предявим съмнение за идентификацията. Може и да не ни отведе далече, но ще предизвика забавяне и дори съмнение, ако Бергман се справи добре.
— Все пак мисля, че би трябвало да идентифицираме тялото — казах аз упорито.
Медъкс беше на път да избухне, когато на вратата се почука и мис Фейвършъм, секретарката на Фаншоу, подаде глава.
— Мистър Брад Дени търси мистър Хармъс — каза тя.
Медъкс се усмихна. Приличаше на кръстоска между вълк и тигър.
— Започва се — каза той, като стана. — Не губи време, нали? — Той се обърна към Фаншоу: — По- добре е да останете. Засега аз ще стоя настрана. Вие също останете, мис Фейвършъм, и запишете всяка дума. — Той погледна към мен. — Внимавай, Хармъс. Не признаваме нищо. Разбра ли? Кажи му да поднесе иска писмено. Ако те натиска, отричай всякакво наше задължение и му кажи, че си е негова работа дали ще ни съди, ако иска да му платим. О’кей?
— Да — казах аз.
Ние почакахме, докато той излезе от кантората, после Фаншоу каза:
— Поканете мистър Дени.
II
Фаншоу ми махна да седна на бюрото му, а той остана до прозореца.
— Ти ще говориш — каза той шепнешком. — Аз ще се намесвам, ако е необходимо.
Вратата се отвори и Дени влезе. Той изглеждаше блед и измъчен. Докато се приближаваше към мен с протегната ръка, мис Фейвършъм отиде тихо до другото бюро и незабелязано отвори бележника си.
— Чухте ли? — попита Дени, докато се ръкувах с него.
