— Е, и това е нещо, нали? Не си се трудила за нищо. Намери ли хотела, в който е отсядал Райс?
— Намерих го — каза тя и взе цигарата, която й предложих. — „Рийджънт“. Останал е там две седмици, а после напуснал, без да уреди сметката си. Хотелският детектив ми каза, че хванал Райс с някакво момиче в стаята му и по описанието може и да е била Корин.
— Корин била ли е в Сан Бернадино по това време?
Хелън кимна.
— Да. И Сюзън, и Корин са били тук. Правили са стриптийз в един нощен бар. Намерих бара и говорих с управителя. Той си ги спомняше много добре. Помнеше и Райс. Според него Райс се интересувал от Корин и често ходел зад кулисите да я види.
— Не откри ли дали Сюзън и Джойс Шърмън са живели някога заедно?
Хелън поклати глава.
— Не са: поне не тук.
— Сигурна ли си?
— Да. Управителят на нощния бар ми даде адреса на блока, в който са живели Сюзън и Корин. Ходих там тази сутрин. Блокът има нов собственик, но имам адреса на жената, която го е държала, когато момичетата са живели тук. Днес следобед отивам при нея. Името й е мисис Пейсли и живее в Барсдейл. Това е малко градче на стотина мили оттук. Ще отидем ли заедно?
Докато тя говореше, аз я наблюдавах.
— Какво те тревожи, Хелън? — попитах. — Не изглеждаш весела, както обикновено. Много работа ли ти се събра?
Тя се поколеба, после каза:
— Струва ми се, че позволявам на въображението си да ме завладее. През последните два дни имам чувството, че ме следят навсякъде, а снощи ми се стори, че някой се опитваше да отключи вратата на спалнята ми.
— Наистина ли? — попитах, като се стараех да не й покажа, че съм стреснат.
— Не знам. Извиках, но нищо не се случи и нищо не чух. Не отидох да погледна.
— Защо мислиш, че те следят?
— Просто имам такова чувство. Не съм видяла никого, макар че следих зорко, но чувството си остава. Това ме прави малко нервна.
Потупах ръката й.
— Вече няма за какво да си нервна — казах аз. — Да, ще отидем да посетим мисис Пейсли. Повече няма да се безпокоиш, нали?
— Разбира се, но дано не си навлечем някоя беда, Стив.
Виждаше се, че е много по-стресната, отколкото изглеждаше.
— Виж сега, защо не оставиш на мен тая работа, а ти да се върнеш у дома? Време е вече някой да отиде да види дали къщата си е още на мястото.
Тя поклати глава.
— Няма да те оставя, Стив. Добре съм, щом ти си с мен. Имах да върша много работа нощем и през цялото време не ме напускаше неприятното чувство, че някой стои точно зад мен.
— Сигурна ли си, че не си въобразяваш?
— Не знам, но по-добре е да внимаваме. Все си мисля за онзи звяр Кон. И сега ми е пред очите как седи в лодката и ни обяснява, че първо стреля и после се извинява. Той не лъжеше. Наистина е опасен.
— Аз също — казах, — когато защитавам съпругата си. Само ме гледай и ще видиш. Сега ще си вземем двойна стая. Ще си кача багажа, а после можем да тръгваме. Ще ми се да се върнем до довечера. А ако не сме открили нищо, което да ни задържа тук, най-добре ще е да се върнем в Лос Анжелос. Искам да съм там, когато се предяви искът.
— Но, скъпи, не забравяш ли, че си напуснал?
— Напуснах Медъкс, но не и случая — казах аз. — Мислиш ли, че ще оставя Джексън да ми натрие носа? Ще работя върху случая самостоятелно и ако го разплета, това ще струва много на Медъкс. Като независим детектив имам право на 1% от застрахователната сума, ако успея да докажа измама. Можеш да изчислиш колко прави 1% от милион и половина и да започнеш да мислиш за онова палто от норки.
— Ще мисля за него, когато разплетеш случая, Стив — каза тя усмихната. — Още сме далеч от това.
— Не се знае — казах аз и станах. — Една дребна грешка и всичко може да се разнищи. Помни ми думите.
II
Барсдейл се оказа по-малък и от Уилингтън: една бакалия, две бензиностанции, една кръчма и едно автобусно депо, изглежда, бяха всичко, с което можеше да се похвали.
— Не е като супермаркетите „Мейсиз“ — казах аз, като завих пред бакалията и спрях, — но може би ще ни кажат къде живее мисис Пейсли.
Хелън ме последва в бакалията. В единия край на големия магазин, натъпкан с всякакви стоки — от сапун до метла, имаше бар.
— Май сме попаднали точно на място — казах аз и се отправих към бара. — Ти какво ще пийнеш?
— Бира — отвърна Хелън, — и повечко.
Съдържателят, малък дебел човечец с весело червендалесто лице, се появи иззад един рафт е консерви и застана зад бара.
— Помощникът ми има почивен ден — обясни той. — Какво бихте желали?
Поръчахме бира.
Докато я сипваше, той каза:
— Тук не виждаме често нови лица. Само минавате или мислите да поостанете?
— Минаваме и заминаваме — казах му аз. — Обзалагам се, че тук не остават много хора. Има ли за какво?
— Хубав земеделски край — каза той. — Ако продължите още пет мили, ще видите фермите. Елате тук довечера и ще се изненадате. При мен идват към 50 души всяка вечер. Има танци три пъти седмично.
— Е, трябва да имате все нещо. Тук ми се струва доста тихо. Търся къщата на мисис Пейсли. Можете ли да ме упътите?
— Разбира се, тя е на около пет мили оттук. — Той ме погледна с любопитство. — Не знаех, че старата лейди има приятели.
— Това е делово посещение. Как да стигна там?
— Карайте по главния път до края на града и после завийте по третия черен път отляво. Къщата е накрая на пътя. Няма как да я сбъркате. Тя е единствена.
— Благодаря. Вие познавате ли мисис Пейсли?
— Тя идва често тук — каза съдържателят и поклати глава. — Може би трябва да ви предупредя. Тя е малко ексцентрична. Преди около две години загуби съпруга си. Бяха дошли тук да станат фермери. Купиха си хубава къщичка с десет акра земя. Посадиха портокалови дръвчета, направиха всичко тип-топ, а после изведнъж старецът изгасна като свещ. Оказа се, че сърцето му не било в ред и че не е трябвало да се заема с фермерство. Старата лейди обвинява себе си. Идеята била нейна и това нещо пообърка разсъдъка й.
Ние с Хелън разменихме погледи.
— Опасна ли е?
Той поклати глава.
— О, не. Става малко особена от време на време. Представя си, че съпругът й е още жив. Нищо страшно няма.
Аз довърших бирата си и се смъкнах от столчето.
— Е, ние ще я посетим. Мислите ли, че ще си е вкъщи?
— Тя вече не излиза никъде.
Като тръгнахме с Хелън към колата, аз казах:
— Да се надяваме, че паметта й не е пострадала. Доволен съм, че дойдох с теб.
