той поиска, ще си тръгна.
Фаншоу се захили.
— Хайде влизай, Стив. Как върви при теб?
— Добре. Напредва ли онзи глупак Джексън?
— Засега не — отвърна Фаншоу, а Медъкс така изпръхтя, че листовете върху бюрото се разхвърчаха.
— Минах, за да ви предложа услугите си — казах аз. — Разбира се, ще ви излезе по-соленичко, но такава ми е офертата.
— Не бих те наел, дори ако беше последният останал жив детектив — изсумтя Медъкс. — А сега се махай!
Обърнах се към Фаншоу, който ме гледаше с очакване.
— Какви са последните новини? — попитах аз. — Предявиха ли иск?
— Да. Мисис Кон пристигна вчера сутринта. Искът беше предявен вчера следобед. Тя е наела Ед Райън, най-хитрия мошеник сред адвокатите в този бизнес и мисля, че ще ни хванат за гушата.
— Ще им позволите да ви съдят, така ли?
— Благодарение на теб — възкликна Медъкс, като стовари юмрук върху бюрото, — не можем да спечелим един съдебен процес. Каквито и шансове да имахме, вече изчезнаха, защото ти даде доказателство, че подлежим на иск.
— Много лошо — казах аз и поклатих глава. — Нищо, няма значение. Имам да ви направя едно предложение. Ако успея да изясня този случай, каква ще ми е ползата?
И двамата се вторачиха в мен.
— Какво искаш да кажеш? — сопна се Медъкс.
— Стори ми се, че го казах доста ясно. Ти не одобри начина, по който работя върху случая, затова аз напуснах. Това ме прави независим детектив. Все още съм готов да работя върху същия случай, ако реша, че ще си струва.
— Не ми трябваш! — изрева Медъкс. — Можеш да се махаш!
— О’кей, щом мислиш така — аз станах. — Да бъде както искаш.
— Чакай малко — каза бързо Фаншоу. — Можеш ли да разплетеш случая, Стив?
— Ще го приключа до 6 часа.
— Блъфираш — настоя Медъкс и се наведе над бюрото като бик, готов за нападение.
— Не. Мога да разплета този случай, ако ти и другите девет компании се погрижите да имам полза — казах аз и му се усмихнах. — В тази работа има замесен един милион. Вие току-що признахте, че са ви хванали за гушата. Аз мога да ви спестя този милион, ако сте готови да ми платите както на всеки независим детектив.
Медъкс направи бързо изчисление.
— Чакай сега — каза той, — да не бързаме. Добре, ако те наемем като независим детектив, ще изкараш малко пари. Признавам това, но за колко време ще ти стигнат? Аз съм готов да кажа: „било каквото било“. Върни се при нас, Хармъс, и аз ще бъда добър с теб. Трябва да помислиш за бъдещето си.
— Много мило от твоя страна. Напомни ми да се разчувствам и да поплача на рамото ти, когато си облечеш водолазния костюм. Малкото пари, за които спомена току-що, възлизат на десет хиляди. От доста време ми се иска да се установя самостоятелно. Уморих се да изпълнявам твоите заповеди, доста тъпи при това. Ти или ще се отнасяш към мен като към независим детектив, или си тръгвам оттук и те оставям с пръст в устата.
Медъкс се приготви да избухне, но Фаншоу не му даде.
— Ако изясниш този случай, Стив — каза той, — аз ще се погрижа да получиш 1% и да се върнеш на работа, ако искаш. Ако Медъкс не ще да плати, аз ще отида направо при стария.
Медъкс изведнъж ми изпрати една вълча усмивка.
— О’кей — каза той, — върви. Нает си. Не ти обещавам да те върна на работа, но ако докажеш, че има измама, ще ти платя.
— Един процент?
— Да, по дяволите! Един процент.
— Добре — казах аз. — Блокирайте Райън за днес, а утре, ако имаме късмет, ще съм приключил случая. Ако успея да докажа, че мъртвото момиче е Корин Кон, а не Сюзън Джелърт, работата е опечена.
Медъкс изпуфтя.
— Още ли работиш по тази писта? Ако това е всичко, което имаш, няма да изясниш случая.
— Така си мислиш ти — казах аз, намигнах на Фаншоу и се изнизах от кантората.
На излизане се отбих при мис Фейвършъм, секретарката на Фаншоу.
— Имате ли тук личните досиета? — попитах. — Искам да проверя някои подробности за персонала.
Тя извади папката.
— Не знам дали трябва да ви ги давам, мистър Хармъс-каза колебливо. — Поверително е.
— За да успокоите съвестта си — казах аз, — извадете собствената си папка. Не сте вие тази, от която се интересувам и това е само защото съм почтен съпруг.
Тя извади своята папка, като се изчерви.
— Ами, не бих искала всеки да знае личния ми живот — каза тя дяволито. — He че имам от какво да се срамувам.
— Ако мислите, че не знам за петимата ви съпрузи — казах аз, като взимах останалите папки от нея, — правите голяма тактическа грешка.
— Но, мистър Хармъс! — възкликна тя. — Трябва да ви кажа, че никога през живота си не съм била омъжена.
— Имате много време — казах аз тайнствено. — Аз съм ясновидец.
II
След половин час спрях пред фотографското студио на Моси Филипс. Часът беше малко след 10 и видях, че желязната решетка на входа на магазина още не беше вдигната.
От другата страна на улицата се размотаваше едно ченге, което ме зяпаше без никакъв интерес. Зад боклукчийската кофа пред студиото се появи лъскава черна котка и започна да се мие под яркото слънце.
Слязох от колата, прекосих тротоара и застанах пред магазина, вторачен в желязната решетка. Имах неприятно предчувствие, че нещо не е в ред. Въпреки хлабавата търговия, Моси Филипс не ми беше направил впечатление на човек, който би се успал или излязъл в отпуск, без да остави бележка на вратата.
Вдясно имаше алея, която вероятно водеше зад магазина. Погледнах през рамо към полицая, който вече проявяваше малко интерес към мен. Кимнах му.
Той се приближи неохотно, разклащайки палката си.
— Не можете да оставите тази кола тук цял ден — каза той, като се закова пред мен.
— Нямам такова намерение — казах аз, извадих една визитка и я бутнах под дебелия му червен нос.
Той я прочете внимателно, като мърдаше беззвучно с устни, погледна ме косо и каза:
— Е и какво? Да направя реверанс или да падна и да умра?
— Заявявам намерението си да вляза с взлом в този магазин казах аз меко. — Бих искал вие да ме арестувате.
— Да направя какво…? — Дебелият му врат стана още по-дебел, а червеното му лице почервеня още повече.
— Отпусни се, братле — казах му — Искам ние с теб да отидем отзад в магазина и да видим какво се е случило с Филипс.
— Какво трябва да му се е случило?
— Не е отварял тази сутрин. Имам делова среща с него. Искам да се уверя, че не се е успал.
Без да дочакам отговора му, аз тръгнах по алеята. Той ме последва бавно, като не беше сигурен дали не
