в океана, веднага щом са зърнали нашите патрули.
Фенър се почеса по главата.
— Ако ни заловите тази нощ, ще трябва някак си да ме оставите да се измъкна. Ще ми се да видя Райгър зад решетките, но аз трябва да остана навън, за да мога да продължа работата си.
— Ще уредя това — каза Хоскис. — Сигурно не бихте искали да ми кажете за какво става дума? Фенър поклати глава.
— Още не — каза той предпазливо. — Може би ще имам нужда от помощта ви за крайното почистване, но сега само искам да ме оставите навън, в случай че нещо ми се случи. — Той стана.
Ръкува се с Хоскис.
— Знаеш ли какъв е курсът тази вечер?
Фенър поклати глава.
— Не — отвърна той. — Ще трябва сами да ни намерите.
— Ще ви намерим без проблеми. Ще напълня протока с лодки.
Фенър излезе отново на улицата, отиде до пристанището и откри Бъгси. Заедно продължиха до хотел „Флаглър“.
Когато влязоха в стая номер 47, Карлос беше сам. Той им кимна и каза на Бъгси:
— Ти излез навън и си почини.
Бъгси го изгледа с изненада, но излезе. Карлос впи очи във Фенър. После попита:
— Защо си ходил в дупката на Нулън онази нощ?
Фенър отвърна:
— Работя с твоята шайка, но не съм длъжен и да се забавлявам с нея, нали?
— Не си се забавлявал — каза Карлос. — Влязъл си в кабинета му. Защо?
Фенър започна да мисли бързо. Карлос стоеше много неподвижен, с ръка недалеч от копчетата на сакото му.
— Отидох, за да се забавлявам, но Нулън ме повика и ми каза да се разкарам. Не искаше никой от твоите хора да влизат в заведението му — отговори Фенър.
— Опитал си се да разговаряш с Лидлър. Защо?
— Защо не? — Фенър си помисли, че навлиза в опасни води. — Всеки би си опитал късмета с мадама като нея. Беше сама, така че се опитах да бъда любезен. Ти какво знаеш за нея?
Очите на Карлос пробляснаха.
— Няма значение какво знам. Не ми харесва поведението ти, Рос. И двете неща станаха някак си много лесно. Мисля, че ще те следя по-внимателно.
Фенър вдигна рамене.
— Не губи самообладание — каза той презрително. — Да не би да те е страх от Нулън?
Карлос поклати глава.
— Можеш да тръгваш — каза той и отиде до прозореца.
Фенър излезе замислен. Този тип не беше толкова замаян, колкото си мислеше в началото. Налагаше се да играе картите си внимателно.
— Изчакай само секунда — каза той на Бъгси. — Искам да се обадя в хотела, за да им кажа, че няма да се прибирам тази вечер.
Влезе в една телефонна кабина и се обади на Нулън. Бъгси остана отвън.
— Нулън — каза Фенър съвсем тихо. — Аз съм Рос. Слушай, Карлос има слушалка в казиното ти. Знае, че съм разговарял с теб, също и други неща. Този управител кубинец, който държиш… отдавна ли работи при теб?
— Два месеца — в гласа на Нулън имаше тревога.
— Ще го проверя.
— Направи го — каза Фенър мрачно. — На твое място бих се отървал от този тип бързо. — И затвори.
Излезе от кабината и улови Бъгси за ръката.
— Хайде да отидем да се поотпуснем — каза му той.
— Изглежда довечера ще имам доста тежка работа.
Бъгси тръгна с него. Каза му с нисък, поверителен глас:
— Аз самият имам среща. — Той притвори очи и се усмихна.
Фенър се появи при Найтингейл две минути преди осем. Райгър и Милър бяха вече там. Милър смазваше автомат. И двамата вдигнаха глави, когато Найтингейл го въведе в работилницата. Фенър каза:
— Мирише ми на дъжд.
Райгър изсумтя, а Милър каза с лицемерен приятелски глас:
— Точно това ни трябва. Дъжд.
Найтингейл попита Фенър тихо:
— Имаш ли патлак? Фенър поклати глава.
Погребалният агент отиде до едно чекмедже и извади голям автоматичен пистолет. Райгър рязко се надигна.
— Той не иска пистолет.
Найтингейл не му обърна внимание. Подаде оръжието на Фенър. Райгър изглеждаше много възбуден.
— Казах ти, че не иска да има пистолет! — И се изправи.
Фенър го погледна.
— О’кей, да не ти пука — каза той. — Чувствам се по-сигурен с пистолет в джоба.
Гледаха се известно време, после Райгър вдигна рамене и седна отново.
Найтингейл се усмихна особено.
— Откога не носиш пистолет? — попита той Фенър. — Казаха ми, че си царят на спусъка.
Фенър замислено завъртя автоматика на показалеца си.
— Справям се някак — каза само той. Милър погледна малкият часовник, който изглеждаше някак си не на място върху дебелата му китка.
— Да тръгваме — каза той, мушна автомата под шлифера си и си взе шапката.
Райгър тръгна към вратата, а Найтингейл каза тихо на Фенър:
— Внимавай с тези две птици!
Пред погребалната агенция беше паркирана голяма кола. Райгър се мушна под волана, а Фенър и Милър седнаха отзад. Когато потеглиха, Фенър махна на Найтингейл за довиждане. Зад него зърна Кърли. Просто долови неясните очертания на лицето й.
Попита Милър:
— Карлос никога не идва с вас, нали?
— Защо му е да идва? — отвърна той кратко.
Райгър зави в южна посока.
— Ти никога не преставаш да задаваш въпроси, нали? — попита той.
През останалото време не разговаряха. Когато стигнаха до пристанището, те паркираха колата и бързо преминаха покрай редицата малки лодки. Един висок негър и Бъгси ги чакаха край четиридесетфутова лодка. Веднага щом ги видя, негърът се качи на борда и изчезна в трюма. Бъгси беше готов да я отвърже от кея.
Докато Милър се качваше на борда, Райгър каза:
— Няма да правиш нищо, докато не дойдат до теб. Когато се качат ще ги гледаш какво правят. Никой не трябва да има оръжие. Най-сигурният начин е да ги накараш да се съблекат, когато дойдат тук. Отнема повече време, но пък е сигурно. Ако ти се стори, че някой от тях има пистолет, трябва да му го вземеш. Ако ти се стори, че някой започва някаква дивотия, дай му да разбере. Милър ще ги поема от теб и ще ги вкарва в предната каюта.
— О’кей — каза Фенър и последва Райгър на борда.
Бъгси откачи въжето и го хвърли на Райгър. Махна с ръка на Фенър.
— Приятно пътуване — пожела му той.
Негърът запали двигателя и лодката започна леко да вибрира. Милър вече беше застанал зад руля.
