Райгър каза:
— О’кей, пускай я да върви — и зад лодката заклокочи бяла пяна.
Райгър отиде до малкия, но мощен прожектор на предната палуба. Клекна зад него и запали цигара. Гърбът му беше навъсен и отблъскващ, така че Фенър не отиде при него. Вместо това той слезе в рубката при Милър и се настани удобно.
— В колко часа ще вземем тези типове? — попита той Милър.
— Някъде около десет — отвърна той.
Когато лодката се отправи в открито море, изведнъж стана хладно и заваля ситен дъжд. Нямаше луна и видимостта беше лоша. Фенър потрепери леко и запали цигара. Милър му каза:
— Човек постепенно свиква с тези пътувания. Ако ти е студено, отиди в машинното. Там е по- топло.
Фенър остана при него още малко, после тръгна към машинното. Забеляза, че Райгър все още седи неподвижен зад прожектора.
Лодката се люлееше доста силно на вълните и Фенър скоро изгуби интерес към пушенето. Негърът не каза нито дума. От време на време избелваше очи към Фенър, но не проговори.
След известно време Милър му извика и Фенър отиде при него. Посочи с ръка. Някъде далеч се виждаше мигаща светлина. Милър беше сменил курса и лодката се движеше право срещу нея.
— Предполагам, че това е нашият човек — каза той.
Райгър внезапно запали прожектора и почти веднага го изгаси.
Фенър чу много слаб шум от самолет. Усмихна се в тъмното. Милър също го чу. Той се озъби срещу Райгър:
— Самолет!
Райгър стана и се завзира в тъмнината над тях. След това бързо изгаси всички лампи на лодката. Продължиха да се движат през черна пелена.
Милър се обади ядосано:
— Тези брегови патрули ме дразнят.
Самолетът продължи да бръмчи и след няколко минути изчезна. Райгър запали отново прожектора, после го загаси. Другата светлина продължаваше да мига. Все повече се приближаваха до нея.
Милър му подаде едно фенерче.
— Отиди напред — каза му той. — Почти пристигнахме.
Фенър го пое и излезе от рубката. Когато намалиха скоростта, лодката потрепери.
Райгър, който беше на носа, извика:
— Спри мотора! — и с последно избоботване машината спря. Райгър се приближи до Фенър, като стъпваше внимателно, защото лодката се люлееше.
— Извади пистолета си и гледай какво правят тези типове — озъби се той. Държеше в ръце автомата. — Аз ще ти ги подавам. Проверявай дали нямат оръжие и ги пускай към Милър.
И двамата се вторачиха в мастилената тъмнина. Изведнъж Райгър запали малко фенерче. Беше чул весла.
Малка люшкаща се гребна лодка се приближи към тях. Фенър видя в нея четирима души и още двама на веслата. След това Райгър угаси фенерчето.
— Ослушвай се за онзи самолет — измърмори Райгър на Фенър. После, когато лодката меко се удари в техния борд, той отново запали фенерчето.
Слаб кокалест китаец се качи при тях.
— Тук водя четирима — каза той на Райгър. — Останалите ще доведа на още четири пъти.
— А специалната стока?
— Да, да. Това най-накрая.
Райгър се обърна към Фенър:
— О’кей, да започваме.
Той отстъпи назад и зачака. Китайците се качваха на борда един по един. Райгър ги броеше и ги пускаше един по един към Фенър, който на свой ред ги препращаше към Милър и оттам отиваха в предната каюта. Всички бяха облечени еднакво — стегнати ризи и панталони до коленете. Стояха пред Фенър като овце, докато ги опипваше за оръжие, преди да ги блъсне към Милър.
Лодката се върна още два пъти и това отне известно време. Кокалестият китаец, който през цялото време стоеше от дясната страна на Райгър, каза:
— О’кей, това е пратката. Сега ще се върна за специалната стока.
Райгър се обърна към Милър:
— Залости ли ги вътре? — На Фенър му се стори, че е разтревожен.
— Да — увери го Милър.
Фенър се чудеше каква ли е „специалната“ стока. Изведнъж долови някакво напрежение между Райгър и Милър. Всички стояха и се ослушваха в тъмнината в очакване на лодката. Най-накрая чу тихия плясък на весла. Рагър запали фенерчето и с дългата кука придърпа лодката.
Кокалестият китаец се качи на борда. Протегна се надолу и единият от гребците му подаде нещо. Кратко дръпване, и специалната стока се озова на борда.
— Не се тревожи за това — каза Райгър на Фенър.
Фенър освети специалната стока с фенерчето си. Изръмжа тихо. Беше момиче. Предполагаше нещо такова. Беше на тринадесет или на четиринадесет години, китайче и при това хубаво. Имаше много уплашен вид и му беше студено. Беше облечено със същата стегната риза и панталони до коленете.
Райгър изруга и изби фенерчето от ръката му.
— Махни това — процеди той през зъби. — Милър, скрий я!
Райгър се обърна към кокалестия китаец, който му подаде нещо увито в намаслена хартия, и после скочи в лодката. След малко тя изчезна в тъмнината.
— За такъв бизнес дават хубави присъди — процеди Фенър през зъби.
— Така ли? — отвърна Райгър. — Да не би да си подмокрил гащите?
— Трябваше да ми кажете, че превозвате и жени. С такова нещо не можеш лесно да се измъкнеш.
— А ти какво мислиш? Една мацка струва колкото десет китайци, ако успееш да я намериш. Така че млъквай.
Фенър не каза нищо и остави Райгър да отиде до рубката. Замисли се. Това ли беше отговорът на гатанката? Бяха качили дванадесет жълти и една жена. Това ли е имала предвид сестрата на Мериан? Или беше съвпадение. Нямаше представа.
Милър изкрещя:
— Закарай я отзад, Райгър! Стига толкова!
— Добре, кажи на чернилката да пали — отвърна Райгър.
Двигателят забоботи и лодката потрепери. Фенър седна с гръб към рубката и се вгледа в тъмнината. Напрегна слух с надеждата да чуе патрулни катери. Нито чу, нито видя нещо.
Изведнаж Райгър извика:
— Рос! Къде, по дяволите, се дяна? Ей, Рос!
Фенър се спусна при него.
— Какво има? Уплаши се от тъмното ли?
— Слушай, умнико, зарежи шегичките, а? Отиди в каютата и ги завържи един за друг. Ето там са белезниците.
Фенър погледна в ъгъла и видя белезници с ръждясали вериги.
— Защо? — попита той.
— Защо според теб? Трябва да внимаваме. Ако ни подгони патрулен катер, ги хвърляме в морето. Като са завързани, се давят по-бързо.
— За всичко сте помислили — каза Фенър. — Сам го направи. Това не е моя работа.
Райгър го изгледа в светлината на навигационната лампа.
— Не знам защо ми се струва, че няма да имаме много полза от теб. — Райгър взе белезниците, излезе от рубката и изчезна.
Фенър направи физиономия. Не знаеше още колко дълго ще може да издържи. Беше научил почти
