Доста усилия положи, докато успее да завърже колана здраво за медната дръжка. Остави го къс, така че тилът му беше само на няколко сантиметра от нея, след това изпъна крака назад, като се подпираше на ръце.
Не мислеше за смъртта. Мислеше само, че ще надхитри Карлос. Остана неподвижен в продължение на няколко секунди, после вдигна ръцете си и цялата му тежест увисна на колана. Токата се вряза във врата му.
„Ще стане“ — помисли си той тържествуващо. Кръвта започна да пулсира в главата му. Агоията на дробовете му едва не го накара да се подпре отново с ръце, но не го направи. Увисна на колана и пред очите му причерня. След това дръжката се откърти и той се строполи шумно върху дъските.
Лежеше замаян и вдишваше запъхтян горещия въздух. От врата му, където се беше впила токата, течеше кръв. Мъчителното чувство, че е победен беше много по-лошо от болката, разкъсваща тялото му.
Махна колана от врата си, легна по гръб и загледа мръсния таван. Кръвта го накара да се замисли. Беше толкова замаян, че изобщо не можеше да се съсредоточи, но знаеше, че ако е упорит, все ще стигне до някакво решение.
Остана да лежи още малко, после седна. В очите му пак припламна хитрото пламъче. Намери пипнешком колана и разгледа токата. На нея имаше остър шип. Знаеше, че някъде в ръцете му се намират главните артерии. Трябваше само да ги пробие с шипа и щеше да умре от загуба на кръв.
„Хубав начин да умреш — каза си той. — Сигурно съм обезумял, за да не се сетя по-рано.“
С мъка започна да търси артерията си. Когато реши, че я е намерил, заби шипа в кожата си.
Появи се кървава точица и той натисна по-силно. Артерията започна да пулсира и да се издува. После изведнъж шипа потъна и кръвта рукна. Беше толкова изтощен, че се отпусна на пода. Главата му се удари в стената и той загуби съзнание.
Някъде от светлата мъгла изплува тъмна фигура. Фенър се вгледа и се зачуди дали не е ангел. Не беше ангел, беше Кърли. Тя се наведе над него и му каза нещо, което не чу.
— Здрасти, скъпа! — промърмори той тихо.
Стаята започна да заема нормалния си вид, а светлата мъгла да се разсейва. Зад Кърли стоеше мъж с лице на козел. Слабо, сякаш беше много далеч, Фенър го чу да казва:
— Сега ще се оправи. Нека само да лежи. Ако има нужда, повикайте ме и ще дойда пак.
— Дайте ми малко вода — помоли Фенър и заспа.
Когато се събуди, се чувстваше по-добре. Камбаната в главата му беше спряла да бие и стаята беше неподвижна. Кърли седеше на един стол наблизо и клепачите й бяха натежали за сън.
— Дявол да го вземе — каза Фенър, но Кърли стана бързо и му оправи чаршафа.
— Не говори, рано е още. Ще се оправиш. Трябва да поспиш.
Фенър затвори очи и се опита да мисли. Безполезно. В леглото се чувстваше чудесно и болката си беше отишла. Отвори отново очи.
Кърли му донесе чаша вода.
— Не може ли да получа нещо по-силно? — попита той.
— Слушай, дебела главо, ти си болен. Мозъкът ти е размътен, така че вземай, каквото ти се дава!
След малко Фенър попита:
— Къде съм?
— В стаята ми на „Уайт стрийт“.
— Слушай, зарежи мистериите и ми кажи как попаднах тук, моля те.
— Късно е. Трябва да спиш — отвърна Кърли. — Ще ти кажа утре.
Фенър се подпря на лакти. Очакваше да се сгърчи, но не усети никаква болка. Чувстваше слабост, но само това.
— Спах достатъчно дълго — каза той. — Искам да знам сега.
— Добре, добре — отвърна Кърли. — Писнало ми е от смелчаци като теб.
Фенър не каза нищо. Отпусна се назад и зачака. Кърли сбърчи чело.
— Найтингейл беше побеснял заради теб. Какво си направил?
Фенър я погледна, после каза:
— Не помня.
Кърли изсумтя.
— Каза ми, че Пио те е цапнал и те е закарал в бърлогата си на пристанището. Аз поисках да знам, какво става с теб. Когато му мина, Найтингейл стана неспокоен. Сметна, че няма да е честно към Гроти, ако не се погрижи за теб. Не се наложи дълго да го убеждавам да тръгне да те търси. Донесе те тук в доста лошо състояние. Някой те е обработвал. Каза ми да повикам лекар и да се грижа за теб.
Фенър не вярваше.
— Малкото копеленце ме е измъкнало от дупката на Карлос? И Карлос не е казал нищо?
Кърли изпусна една прозявка.
— Нямаше ги там. Всички бяха в хотела.
— Аха — каза Фенър.
Замисли се малко, после продължи:
— Коя дата сме днес?
Тя му каза и той попита:
— Още ли е май? — Кърли кимна.
Той пресметна с мъка. Беше стоял настрана от Глори в продължение на четири дни. Струваше му се, че е било много повече. След това попита:
— Карлос още ли не е питал за мен?
— Непрекъснато пита, но още не е разбрал че си тук — Кърли отново се прозя. — Може би ще се досети по-късно. Той проверява всички възможности.
Фенър се размърда. Прокара леко пръсти през косата си. Черепът му беше много болезнен на пипане.
— Никак няма да му харесаш, като разбере, че съм тук.
Кърли вдигна рамене.
— Така е — последва още една прозявка. — В леглото има много място. Ще се притесниш ли, ако дойда да поспя?
Фенър се усмихна:
— Идвай.
Кърли се усмихна и излезе от стаята. Върна се след малко, облечена с розов вълнен пеньоар. Фенър отбеляза:
— Съвсем по домашному.
Тя се приближи и седна на далечния край на леглото.
— Да, но така ми е топло — каза тя. Изрита чехлите и си съблече пеньоара. — Няма да повярваш, но винаги ми е студено в леглото. — Отдолу беше по тънка вълнена пижама.
Той я изчака да легне до него и каза:
— Този костюм за спане изглежда малко неромантично, нали?
Тя положи русата си глава на възглавницата.
— И какво от това? — Премигна с клепачи. — Уморена съм. Да се грижиш за човек като теб е доста уморително.
— Сигурно е така — каза Фенър. — Поспи. Ако искаш мога да ти попея.
— Глупости! — каза Кърли сънливо и затвори очи.
Фенър остана неподвижен в тъмнината и се опита да мисли. Все още се чувстваше замаян и умът му блуждаеше. След малко заспа и той.
Събуди го дневната светлина. Отвори очи и се огледа. Разбра, че тялото вече не го боли и че главата му е бистра. Въпреки че се почувства леко вдървен, когато се размърда, беше съвсем добре.
Кърли бавно се изправи в леглото и замига с очи.
— Здрасти — каза тя. — Как се справяш?
Фенър й се ухили. Усмивката му беше изкривена, но в нея участваха и очите му.
