— Ти беше добра с мен — попита той. — Защо го правиш, скъпа?
Тя се подпря на лакът.
— Не си блъскай мозъка с това. Веднага щом те видях, си помислих, че си свестен.
Тя затвори очи.
— За какво мислиш? — попита Фенър сънливо.
Кърли докосна нежно лицето му с ръка.
— Мисля си колко ужасно е да попаднеш на човек като теб, когато е твърде късно.
Фенър се отдръпна.
— Не трябва да гледаш на нещата по този начин — каза й той сериозно.
Тя изведнъж се засмя, но очите й бяха тъжни.
— Ще ти направя закуска. Бръснач и четка има в банята.
Когато се избръсна, закуската го чакаше на масата. Фенър отиде и седна.
— Страхотно! — каза й той, като гледаше храната.
Халатът, който намери в шкафа изглежда беше на Найтингейл. Достигаше едва до коленете му и го стягаше в раменете.
Кърли му се изкиска.
— Невероятна гледка си!
Фенър бързо приключи със закуската и се наложи Кърли да отиде и да му изпържи още малко яйца.
— Май доста бързо се възстановяваш — каза му тя.
Фенър кимна.
— Страхотен съм. Кажи ми, Найтингейл означава ли нещо за теб?
Тя му наля още кафе.
— Свикнала съм с него. Заедно сме от две години. Мил е и предполагам, че е луд по мен — тя вдигна рамене. — Знаеш как е. Не познавам никой по-добър и не виждам защо да не го направя щастлив.
Фенър кимна, облегна се и запали цигара.
— Тейлър какво означава за теб?
Лицето на Кърли замръзна.
— Вари го, печи го, ченгето си е ченге — каза тя горчиво и стана. — Няма да си изливам душата пред теб, ченге.
— Значи знаеш?
Кърли започна да събира чиниите.
— Всички знаят.
— Найтингейл?
— Разбира се.
— Но той ме отърва от онази каша.
— Дължи нещо на Гроти. — Кърли вдигна чиниите.
Фенър се замисли. Когато тя се върна, той й каза:
— Не бъди такава, скъпа. Ти и аз можем да отидем някъде.
Кърли се подпря на масата. Лицето й беше изопнато и подозрително.
— Никъде не можем да отидем заедно — каза тя. — Забрави го.
— Да. Добре, ще го забравя — отвърна Фенър.
Когато тя се затвори в банята, влезе Найтингейл. Той изгледа Фенър изпитателно.
— Благодаря, приятел — каза му Фенър. — Измъкна ме от голяма каша.
Найтингейл не помръдна.
— Сега, след като си се оправил, по-добре е да се чупиш. Този град е тесен за теб и Карлос.
— Можеш бас да хванеш, че е така — отговори Фенър.
— Какво общо имаш с Гроти, ченге? — попита Найтингейл. — Каква е цялата игра?
— Гроти няма нужда от Карлос. Иска Карлос да го няма, а аз работя за него.
Найтингейл пристъпи няколко крачки напред.
— Трябва да се махнеш от града бързо — каза му той. — Ако Карлос научи, че съм ти помогнал, какво си мислиш, че ще направи?
Фенър го изгледа с много напрегнат поглед.
— Тръгвам срещу Карлос — каза той. — И по-добре е да застанеш на страната на победителя.
— Да, вече съм застанал. Изчезвай сам от града или аз ще ти помогна. — Найтингейл говореше много тихо и сериозно.
Фенър знаеше, че е безполезно да говори с него.
— Добре, както искаш — каза му той. Найтингейл се поколеба за миг, после извади пистолет калибър .38 от джоба си и го сложи на масата.
— Това ще ти помогне да се махнеш от града здрав и читав. Гроти направи много за мен. Но ако довечера си още тук, по-добре направо започвай да стреляш, когато ме видиш. Разбираш мисълта ми, нали?
Той излезе и внимателно затвори вратата след себе си. Фенър взе пистолета и го задържа в ръка.
— Да, да — каза той.
Кърли се върна от банята. Видя оръжието.
— Найтингейл ли е идвал?
Фенър кимна разсеяно.
— Лош ли беше?
— Горе-долу колкото тебе.
Кърли изсумтя.
— Готов ли си да тръгваш? Ще докарам колата. Мога да те закарам където кажеш.
— Добре — каза Фенър.
Замисли се. След това я погледна.
— Карлос ще бъде ликвидиран. Може би искаш да си поговорим за това?
Кърли присви устни.
— Глупости! — отговори тя. — Дрехите ти са в шкафа. Ще свършат работа, колкото да се прибереш до хотела. Ще докарам колата.
Тя тръгна към вратата.
Фенър се облече колкото се може по-бързо. С дрехите си имаше вид на преживял автомобилна злополука. Не го интересуваше. Отиде до вратата и излезе в коридора. Смяташе да пресрещне Кърли долу. Бавно премина площадката на стълбите. Разбра, че не е толкова добре, колкото му се струваше. Ходеше с усилие, но продължи напред. На стълбището спря. Кърли лежеше на площадката долу.
Фенър остана неподвижен. Вгледа се. След това бавно извади пистолета от задния си джоб и предпазливо слезе по стъпалата. Нямаше никой. Когато се приближи достатъчно, видя, че от гърба й стърчи дръжка на нож. Той се наведе и я обърна. Главата й падна назад, но тя още дишаше.
С огромно усилие я качи горе. Беше тежка и когато стигна до леглото, той вече трепереше. Бавно я положи да легне и грабна телефона. Номерът на Найтингейл беше записан в тефтерчето.
Набра, без да изпуска Кърли от поглед. Найтингейл каза троснато:
— Погребална агенция.
— Ела веднага тук — каза му Фенър. — Раниха Кърли. — Затвори и отиде до леглото.
Тя отвори очи. Когато видя Фенър, протегна едната си ръка към него.
— Така ми се пада — каза тя едва доловимо. — Щом помагам на ченге.
Фенър не смееше да извади ножа. Беше я оставил така, че да не лежи върху дръжката му.
— Стой спокойно. Повиках помощ — каза й той.
Кърли се размърда.
— Ще дойде много късно — каза тя, лицето й се изкриви и започна да плаче.
— Карлос ли беше? — попита Фенър.
Кърли не отговори. Брадичката й беше изцапана с кръв.
— Отговори ми — настоя той. — Не бъди глупава и не го оставяй да се измъкне. Така му даваш повод да си мисли, че си глупава.
