Видя как зъбите на Кемерински се оголиха в усмивка.
— Аз ще се кача на покрива и ще се опитам да ви ги изпратя навън. Не правете грешки и когато свършите работа, изчезвайте. Аз сам ще се погрижа за себе си.
Двамата изсумтяха, за да покажат, че са разбрали, и тръгнаха към склада. Фенър отиде до стълбата, като внимателно изпробваше всяко стъпало, преди да отпусне тежестта си върху него. Преди да стигне до покрива, преброи четиридесет стъпала. Когато надникна над перваза, видя, че в средата на покрива има квадратна капандура, от която излизаше светлина.
Фенър знаеше, че трябва много да внимава как ходи. Всеки вътре би чул и най-малкия звук. Преди да отиде до капандурата, той заобиколи по ръба и погледна долу. Видя, че Алекс и Кемерински за залегнали в една канавка точно срещу вратата на склада. Те го видяха и му махнаха. Той вдигна ръка и тръгна към капандурата.
Хванал пистолета в дясната си ръка, Фенър бавно измина разстоянието, което го делеше от светлата капандура. Отне му доста време, но не издаде нито звук. Бутна шапката си назад и погледна долу. Карлос беше вътре. Там бяха още Райгър и някакъв човек, когото не беше виждал. Бяха на около два метра от него, в една много ниска стаичка до покрива, може би канцелария. Бяха толкова близо, че Фенър се стресна и веднага се дръпна назад.
Карлос пушеше на леглото. Райгър седеше на един стол и спеше, облегнал глава на стената. Другият дремеше на пода.
Фенър погледна квадратните летви между стъклата на капандурата. Внимателно ги докосна с палец. Не бяха здрави. След това се изправи, протегна крак и намести обувката си точно в средата на капандурата. Пое си дъх и се отпусна с цялата си тежест.
Летвите се счупиха с пращене, после той и стъклата се изсипаха в стаята. Падна на крака, олюля се и насочи пистолета. Карлос лежеше без да мърда на леглото, като само цигарата му се движеше нагоре- надолу. Човекът на пода инстинктивно посегна към пистолета си. Беше замаян от съня и инстинктът му го уби. Ако не беше заспал, нищо на света не би го накарало да посегне към оръжието си. Фенър го застреля между очите.
Райгър и Карлос бяха замръзнали като статуи. Просто гледаха Фенър с неподвижни стъклени очи.
— Трябваш ми — каза Фенър на Карлос.
Пепелта от цигарата падна върху гърдите му. Погледна обезумял към Райгър и после отново към Фенър.
— Остави ме на мира — каза му той с пресипнал глас.
— Млъкни — отговори Фенър. — Вас двамата търсех и сега ще получите каквото заслужавате. Няма аз да го правя. Ще го направите вие. Ще се биете, за да се отървете. Който победи, ще си отиде оттук. Аз няма да го закачам. Може би сте чували вече, че държа на думата си. Или това, или ще ликвидирам и двама ви.
Райгър изведнъж се отпусна.
— Ако го убия, няма да ме закачаш? — Говореше, сякаш не можеше да повярва.
Карлос се притисна още по-силно към стената.
— Райгър! — изпищя той. — Не прави глупости! Аз съм ти шеф, чуваш ли! Няма да правиш това!
Райгър бавно се изправи от стола. Лицето му беше замръзнало в усмивка.
— Чакай — каза му Фенър. — Застани до стената и вдигни ръцете си.
Райгър се намръщи, но Фенър го ръгна силно с пистолета в ребрата. Застана до стената, обърна се с гръб и вдигна ръце. Фенър извади пистолета от задния му джоб и отстъпи назад.
— Стой там, без да мърдаш.
След това отиде до Карлос, хвана го за ризата и го измъкна от леглото. Претърси го бързо и се увери, че няма оръжие.
Фенър отиде до ъгъла, който беше близо до вратата, и каза:
— Какво чакате, никой от вас ли не иска да си отиде у дома?
Карлос започна да пищи, но разбра, че ще трябва да се бие. Райгър тръгна след него с отпуснати ръце и с животинско изражение на лицето, а той започна да обикаля и да бълва непрекъснат поток ругатни. Стаята не беше голяма и това не можеше да продължава вечно. Райгър изведнъж се втурна и сграбчи Карлос през кръста. Той се разпищя, опита се да го удари по главата с юмрук и да се измъкне. Райгър започна да го удря в ребрата, от което се чуваше тъп звук. Започнаха да се люшкат из стаята, да се удрят и да се лашкат в стените. После Карлос се спъна в чергата и падна, но Райгър беше отгоре. Той започна да блъска главата му в дъските. Обърна се и се ухили на Фенър.
— Пипнах я тази въшка — изхриптя той. — Пипнах я.
Карлос протегна ръка и с извити пръсти бръкна в очите на Райгър. От гърлото му излезе ужасен вик, който завърши със скимтене. Карлос се измъкна. С една ръка върху очите си, Райгър започна да размахва другата наоколо. Карлос пропълзя на пода и го изчака отново да мине покрай него. Когато мина, той протегна крак и го събори. Райгър падна по очи и остана да лежи, като пъшкаше, стенеше и риташе с крака.
Карлос изглежда беше забравил, че и Фенър е в стаята. Виждаше само Райгър. Хвърли се на гърба му и заби червените си пръсти в гърлото му. Той започна да се мята, да се дави, да се мъчи да улови ръцете на Карлос, но след малко утихна. Карлос го пусна и стана разтреперан. Фенър се облегна на стената и му каза:
— Имаш късмет. Махай се, преди да ми е хрумнало нещо друго! Хайде, изчезвай!
Карлос се олюля, отиде до вратата и я отвори. Фенър чу как се лута долу в тъмното и търси ключовете. Обърна глава на една страна и се ослуша. След това два автомата „Томсън“ разкъсаха нощната тишина. И двата дадоха дълги откоси, после утихнаха.
Фенър прибра пистолета си и запали цигара. Този град май вече ми писна, помисли си той. Ще се прибера у дома и ще заведа Пола някъде навън, за разнообразие. Изкачи се обратно през капандурата и слезе по желязната стълба. Докато слизаше, че шум от кола. Алекс и Кемерински си отиваха.
Заобиколи отпред и погледна Карлос. Фенър обичаше всичко да е наред. Не се съмняваше, че тези двамата са свършили работата, но все пак трябваше да е сигурен. Оказа се, че наистина е било излишно да се безпокои.
Изтупа дрехите си с ръце и без да престава да мисли, тръгна към казиното на Нулън.
Когато Фенър влезе, Нулън се изправи.
— Какво стана? — попита го той.
Фенър го изгледа.
— Какво мислиш, че стана? На кайма са. И двамата. Къде е Глори?
Нулън избърса лицето си с кърпа.
— Мъртви? И двамата? — Не можеше да повярва.
Фенър повтори с нетърпение:
— Къде е Глори?
Нулън сложи треперещите си ръце на бюрото.
— Защо ти е?
— Кажи къде е тя, дяволите да те вземат! — Очите на Фенър бяха ледени.
Нулън посочи.
— Горе е. Можеш да я оставиш на мира. Сега вече аз ще се грижа за нея.
Фенър изсумтя подигравателно.
— Какво мислиш да направиш? Да се хванеш на въдицата й, като ти каже, че се разкайва?
Лицето на Нулън почервеня.
— Не искам да слушам плоските ти шеги. В края на краищата, тя е моя жена!
Фенър бутна стола си назад.
— Дявол да го вземе — каза той, — наистина няма по голям глупак от стария глупак! Добре, щом така стоят нещата. — Той вдигна рамене. — Тази Глори е страхотна мадама. Зарязва мъртвия чувал с пари и се хваща за следващия.
Нулън седеше с неподвижен поглед и леко изкривена уста.
— Остави тези шеги, Фенър — каза той. — Не ми харесват.
