Фенър се обърна към вратата.
— Ще отида да я видя. Къде е?
Нулън поклати глава и каза:
— Не, няма да отидеш. И ако започнеш да правиш глупости тук, ще си изпатиш много.
— Така ли? Добре, тогава няма да я виждам. Ще ти кажа какво ще направя вместо това. Ще се върна след един час с ченгетата и със заповед да я арестуват.
Нулън изсумтя.
— Нищо нямаш срещу нея.
— Точно така, нищо. Само обвинение в убийство. Голяма работа! Само малка смяна на познатите.
Дебелите ръце на Нулън потрепваха нервно, а лицето му придоби зеленикав оттенък.
— Какво имаш предвид? — попита той, без да движи устните си.
Фенър тръгна към вратата.
— Ще научиш — каза му той. — Нямам време да се занимавам с теб. Или ще я видя сега, или по-късно в затвора. Все ми е едно.
Лицето на Нулън блестеше на светлината от лампата върху бюрото.
— Дясната врата на горния етаж — каза той.
— Няма да се бавя. А ти ще стоиш тук и няма да мърдаш.
Фенър излезе и затвори вратата след себе си.
Когато стигна до дясната врата, той натисна дръжката и влезе. Глори подскочи от стола и устата очерта едно голямо „О“ върху лицето й.
Фенър затвори и се облегна на вратата.
— Не започвай да си събуваш чорапите — каза й той. — Само ще си поприказваме. Нищо повече.
Тя отново се отпусна на стола.
— Не сега — гласът й беше напрегнат. — Късно е… искам да спя… уморена съм. Казах на онзи долу да не пуска никого при мен.
Фенър избра един стол срещу нея и седна. Бръкна в джоба на сакото си и извади пакет цигари. Предложи й да запали.
— Махай се оттук! Махай се оттук! Не искам да…
Фенър извади една цигара и мушна пакета обратно в джоба си.
— Млъкни! — каза й той.
След това запали и изпусна тънка нишка дим към тавана.
— Аз и ти ще си поговорим малко. Най-напред аз, после ти.
Глори стана и тръгна към вратата, но Фенър се протегна, улови я за китката и я спря. Тя посегна към лицето му с извити нокти. Той мушна и другата й китка в същата си ръка и я удари по лицето със свободната. На бузата й се появиха четири червени ивици и тя изпъшка:
— Ох!
Фенър пусна ръцете й и я бутна грубо настрана.
— Седни и млъкни!
Тя седна с ръка, допряна до бузата.
— Ще съжаляваш за това.
Фенър се отпусна на стола така, че той проскърца.
— Ти си мислиш — каза й той с прозявка. — Нека ти разкажа още една малка историйка. Ще умреш като я чуеш!
— Престани. Знам какво искаш да ми кажеш и не искам да слушам.
— За теб никога не е имало никой друг, освен Чанг. Когато Карлос го е убил, животът ти е спрял. За теб вече нищо не е имало значение. Останало ти е само желанието да отмъстиш на Карлос, задето ти е отнел единственото, за което си е струвало да живееш. Така е, нали?
Тя сложи ръце върху лицето си, потрепери и каза:
— Да.
— С Тейлър сте заминали за малко в Ню Йорк. Дори за миг не си можела да се отделиш от Чанг, така че той също е отишъл там и сте се виждали, когато Тейлър не е бил наоколо. Карлос е изпратил двама кубинци, те са пипнали Чанг и са го убили. Това също е вярно, нали?
— Дойдоха през нощта, когато бях с него — каза тя. Гласът й не изразяваше нищо. — Единият от тях ме държеше, докато другият му пререже гърлото. Направиха го пред очите ми. Казаха му, че ако се съпротивлява, ще убият мен, така че той легна на леглото и остави онзи ужасен кубинец да му пререже гърлото. Дори някак си успя да ми се усмихне преди това. О, само ако беше го видял! Само ако беше видял как кубинецът се навежда над него! Внезапният ужас и болката в очите му, преди да умре! Не можех да направя нищо, но се заклех пред Бога, че ще пипна Карлос и ще унищожа всичко, което е негово.
Фенър отново не сдържа прозявката си. Чувстваше се уморен.
— Не си много стока — каза й той. — Не мога да изпитвам жалост към теб, защото винаги си мислила най-напред за себе си. Ако струваше пукната пара, щеше да си отмъстиш с цената на всичко. Но не ти е стигнал куража да загубиш това, което вече си имала. Затова си започнала да кроиш планове как да си запазиш Тейлър, а да хвърлиш на вълците само Карлос.
Глори започна да плаче.
Фенър продължи:
— Докато това е продължавало, Тейлър си е намерил друга играчка. Той също е бил от хубава порода. Имало е някакво момиче, на име Линдзи. Може би я е срещнал на някакво празненство. Харесал я е и някак си е успял да я заведе до жилището. Знаел е, че ти не си там и я е убедил да се отбие. Мога да си представя какво се е случило. Опитал се е да я оправи, но тя се е съпротивлявала. Така е получила синините, нали?
Глори продължи да плаче.
— Е, той е попрекалил. Тя е умряла. Когато си се прибрала у дома, след като Чанг е бил убит, си заварила Тейлър да се чуди какво да прави с труп на ръце. Така беше, нали?
— Да. — Тя сложи кърпичката на очите си и започна да се клати напред-назад.
— Ти видя Линдзи мъртва, с насинено тяло. Сега идва твоя ред. Слушам те. Какво направи ти?
— Ти й без това знаеш всичко. Защо ме питаш?
— Защо дойде при мен?
— Бях чула за теб. Помислих си, че това е шанс да спася Хари и да създам неприятности на Карлос. Бях чула, че не си поплюваш и че не би се спрял пред нищо. Сложих си черна перука, облякох по-обикновени дрехи и дойдох при теб. Помислих, че ако…
— Дойде при мен и се представи за Мериан Дейли. Каза ми, че сестра ти е изчезнала. Помисли, че ако поема твоя случай, рано или късно ще стигна до Карлос. Ти ми подхвърли следата, по която да тръгна. Спомена дванадесет китайци, защото от Куба докарват винаги по толкова. Преценила си, че ще проявя достатъчно ум и ще разбера, че това е работа на Карлос. С Тейлър сте направили така, че да намеря тялото на Линдзи без крака и без глава, за да си помисля, че е тялото на Мериан Дейли. Тъй като тя никога не е съществувала, Тейлър не би могло да бъде съден за убийство на несъществуващ човек. И сте се опитали да ме заблудите, че трупът е на Мериан. Накарала си Тейлър да направи синини по гърба ти. Когато беше при мен, той ми се обади, за да ти даде повод да се съблечеш. Съвсем естествено, синините ме впечатлиха. Този план е гнил и никога не би издържал в съда, но ти би могла доста да усложниш нещата, ако беше изиграла картите си правилно. Само че Тейлър допусна грешки.
Той е искал да нареже трупа и да го махне от къщата си. Искал е да ме убеди, че си Мериан Дейли колкото се може по-бързо. Ако беше закъснял, по установеното време на смъртта много лесно би могло да се докаже, че трупът в къщата не може да е на жената, идвала при мен. Най-напред е трябвало да дойдеш, а след това е трябвало нещо да ме забави за ден-два, докато Тейлър подреди сцената така, както му е било нужно. Именно за да ме забави е сложил китаеца в кантората ми. Ти не си знаела за това. Накарал е кубинците да пренесат Чанг при мен и се е надявал, че ченгетата ще ме задържат, за да ме разпитват. Само че аз го изпреварих, разбрах къде се крият кубинците и ги убих преди да успеят да се отърват от едната ръка на Линдзи. Тази грешка обърка всичките му планове. Така е, нали? Глори седеше отпусната.
— Да така е — каза тя. — Наистина беше безумна идея, но Хари беше толкова уплашен, че беше готов
