Главната квартира на генерал Костен в Болоня се намираше на улица Рома, близо до железопътната гара.
На следващата сутрин се представих на един майор със сиво лице, три минути след десет нула нула.
По време на службата съм бил в много главни квартири, но никога не съм виждал толкова чиста и спретната като тази.
Подът беше така излъскан, че ако се наведеш, можеш да видиш отражението си. Месинговите дръжки на вратите блестяха като диаманти. Забелязах как един едър як сержант отвори врата, като сложи листче хартия върху дръжката, за да не развали блясъка. Мъжете зад бюрата имаха вид на извадени от целофан. Нито един не беше отпуснат. Всички стояха върху столовете си както добрият ездач седи върху гърба на коня.
Майорът със сивото лице започна да чете документите ми като че ли животът му зависеше от това да открие в тях някоя грешка, след това обърна измъчените си и уморени очи към мен и ме огледа сантиметър по сантиметър така усърдно като учен, който под микроскоп търси невидим микроб.
— Обърнете се — изкомандува той.
Завъртях се и усетих как погледът му пълзи бавно нагоре-надолу по гърба ми.
— Добре. Свободно, сержант.
Обърнах се, раздвижих леко краката си и зачаках, гледайки над темето му, както се полагаше.
— Знаете ли какво трябва да правите?
— Да, сър.
— Какво?
— В единадесет нула нула взимам генерала оттук и го закарвам в „Гранд хотел“ във Флоренция точно за обяд. Оставаме във Флоренция четири дни, оттам тръгваме за Рим. Спираме в Сиена и отсядаме в хотел „Контйнентал“ за две нощи, а след това в хотел „Флора“ в Рим за три нощи. От Рим ще закарам генерала до Венеция по пътя Терни, Фано, Равена, Ферара и Падуа.
Ще спим в хотел „Лондон“ във Венеция четири нощи и се връщаме в Болоня на осми май.
Майорът поглади тънкия си нос и кимна с глава.
— Правилно, сержант. Генералът ще ви каже какво иска да види във Флоренция. Познавате ли града?
— Да, сър.
— Зад тази сграда ще намерите колата на генерала. Ординарецът на генерала, Хенеси, сега е някъде там. Най-добре идете, разгледайте колата и поговорете с Хенеси. Той ще ви каже онова, което е необходимо да знаете. Докладвайте тук точно в единадесет без пет.
— Да, сър.
Отдадох чест, промених стойката и излязох с маршова крачка.
Докато излизах, забелязах, че някои от чиновниците зад бюрата ме гледаха като човек, който умира от едра шарка.
Открих Хенеси на двора зад сградата. Внасяше ръчен багаж в един огромен кадилак.
Хенеси беше висок слаб мъж с безизразно лице и очи твърди като кремък.
— Ти ли си шофьорът? — запита той, измервайки ме отгоре до долу.
— Да — отговорих. — Ама кола, а?
— Ще я обикнеш — каза. — Погледни тук. — Той вдигна ръчната чанта. Беше кожена, а върху излъсканата й повърхност видях лицето си така ясно, като че огледало. — Излъскана на ръка — продължи Хенеси с такава горчивина, че настръхнах. — Има пет проклети чанти. Нужни са два часа на ден, за да ги поддържаш така. На мен ми се налага да върша това. Е, той ги иска в този вид и ти ще трябва да ги поддържаш.
— Искаш да кажеш, че трябва да лъскам багажа му? — запитах, зяпнал.
— Ще го правиш, ако искаш да останеш цял — отвърна Хенеси и постави чантата в багажника така, все едно, че беше направена от яйчени черупки. — Погледни колата. Още едно малко занимание за теб. Без никакво петънце, никакво масло по нея, излъскана, това се отнася и за купето. Всеки път, когато спираш, за да се нахрани генералът или да се облекчи, чистиш колата, схващаш ли? Той мрази да влиза в мръсна кола. Побъркан е на тая тема. Много пъти ям вечерята си с една ръка и чистя тая проклетница с другата. Не забравяй пепелниците. Дори да подуши миризмата на пепел, когато влиза в колата, той си го записва в бележничето.
— Какво бележниче?
Хенеси внимателно се изплю върху бетона, а после размаза с ботуша си.
— Ще опознаеш бележничето му. Всяко нещо, от което не е доволен, намира място в него. Всичко, което забравиш да свършиш, всяко петънце, всяка грешка влиза там. След това го връчва на майор Кей с инструкции и ти изяждаш калая. Аз получих три дни наказание, защото бях забравил да изпразня един пепелник.
Огледах огромната повърхност на колата и сърцето ми замря.
— Няма ли да дойдеш на обиколката? — запитах.
— Аз? — Хенеси отпусна студеното си като гранит лице в моментна усмивка. — Това е първият ми отпуск от четири месеца насам. Не, аз ще празнувам. Всичко е в твои ръце, сержант, и се надявам да се забавляваш така, както аз по време на отпуската си. Не смятам, че е много вероятно, но се надявам.
Отворих колата и погледнах таблото. Това беше най-хубавата кола, която бях виждал, да не говорим пък как беше поддържана. В нея имаше барче, а прозорците се отваряха и затваряха автоматично.
— Толкова ли е страшен, колкото чувам? — запитах без никаква надежда.
— Още по-лошо — каза Хенеси. — Знаеш ли какво ме озадачава?
— Ти ще кажеш.
Той се огледа крадешком отдясно наляво, преди да отговори.
— Как е успял да оцелее досега? Не разбирам как до днес не се е намерил някой, който да му забие ножа. — Той ме погледна с надежда. — Предстоят ти петнадесет дни с него. Ще бъдете само ти и той, няма да има друг, когото да тормози. Може би ти си човекът, който ще го направи. Може би до четиринадесетия ден ще ти дойде до гуша и ще теглиш ножа на копелето.
— Направи го, сержант, а тук всички — от полковника до мен ще се помолим на папата да те направи светец.
— Аз не се плаша така лесно — казах и му се ухилих. — Едно време служих в част под командуването на Патън. По-страшен от Патън няма.
Хенеси се вторачи в мен.
— Патън ли? И ти го наричаш страшен?
— Той е железен, по-страшен от него няма.
— Тогава те очакват чудесни преживявания — каза мечтателно Хенеси. — Ти още не си започнал да живееш: Патън, а? Най-голямата смешка, която съм чувал. Сержант, извинявай, че се хиля.
— Майорът каза, че ще ми кажеш всичко, което трябва да зная — заявих студено. — Това ли е всичко, или има още?
Хенеси извади от джоба си сгънат лист.
— Всичко съм ти записал. Ако пропуснеш нещо, сержант, губиш нашивките си. Слушай сега — обича да го будят в седем. Нито секунда по-рано или по-късно, по неговия часовник. Всичко трябва да е готово. Грижи се за обувките си. Той обича да е лъснат и езика, така че всеки път, когато ги чистиш, сваляй връзките. Ако открие боя по връзките, ще се вбеси. Обича ваната му да е с вода деветнайсет градуса и ако никога не си се опитвал бързо да напълниш ваната с вода с определена температура, очакват те сладки преживявания. — Хенеси погледна записките си и ми се усмихна лукаво. — Оставя протезата си в кутийка до леглото. Трябва да я лъскаш до блясък. И още един дребен каприз. Никакво петънце, или той вади бележника. Когато излезе от ваната, трябва да си приготвил кафе, два пръста уиски „Ват 69“ и една препечена филийка. Кафето да е двайсет и осем градуса, иначе в стаята ще стане ад. Докато се облича, излизаш, но чакаш отвън до вратата. Когато е готов, ще те повика. Той вика само веднъж, така че се прилепваш за вратата и си държиш отворени ушите. Не вика силно. Ще ти съобщи какво иска да прави през
