Влязохме в салона.
Там седяха неколцина генералщабни офицери на чашка кафе и коняк, няколко дами с вид на вдовици, италиански бизнесмени, както и двама генерал-лейтенанти, които се загледаха в мен, като че ли не можеха да повярват на очите си. Сержант в салона на Гранд хотела! Нещо нечувано! След това забелязаха генерала и бързо се сетиха, че закъсняват за среща.
Генералът седна на една маса, а аз застанах пред него, докато дамите и бизнесмените ме зяпаха.
— Седни, сержант — каза генералът — и да видим какво ще правим.
Седнах на крайчеца на стола и зачаках.
— Имаме само четири дни тук — продължи той. — Бих искал да видя колкото се може повече. Какво предлагаш?
— Катедралата, епископството и параклисите на Медичите ще стигнат за този следобед, сър. Утре галерията Уфици и двореца Векио, а след обяда двореца Пити и площадчето Микеланджело. На следващия ден Санта Кроче и Барджело. Сетне отиваме в Сан Марко, където ще видите картината на Фра Анджелико, а после ще ви разведа из града, за да ви покажа различните дворци. Последния ден бихме могли да отидем до Фиезоле и да хвърлим поглед на околността.
Той кимна с глава.
— Това е свързано с културата. А вечерите?
— Зависи какво искате да правите, сър. Във Флоренция няма много нощен живот, освен кафенета с оркестри, няколко игрални зали и операта. Зная няколко места, където танцьорките си показват краката, но не са много.
Изгледа ме дълго и втренчено.
— А жени?
Това малко ме стресна, но не му дадох възможност Да го забележи.
— Само едно място е от класа. Не съм ходил там, но съм чувал, че не е лошо. Останалото са обичайните вертепи, а някои от тях са опасни.
— В какво отношение са опасни?
— Там имат навика да удрят по главата и да задигат парите, сър.
Той се усмихна безрадостно.
— Обичам страшните места, сержант. След цялата тази култура, ще имам нужда да се разтоваря. Ще обиколим някои от тези вертепи да видим ще успеем ли да накараме някого да ме удари по главата.
— Да, сър.
От вътрешния джоб на сакото си извади дебел портфейл и го отвори. Беше натъпкан с банкноти от по хиляда лири.
— Това ще послужи за примамка да започнат нещо, нали, сержант? — Той размаха портфейла към мен Мислиш ли, че от това ще ги засърбят ръцете?
— Да, сър.
Той кимна, извади две банкноти и ми ги подхвърли.
— Иди и си купи костюм. Отсега нататък не искам да носиш униформа. — Отправи ми лека студена усмивчица. — И двамата сме във ваканция, сержант.
— Да, сър.
Взех двете банкноти.
Той погледна джобния си часовник.
— Върни се до петнайсет нула нула, преоблечен и готов за излизане.
— Да, сър.
Претрепах се, докато купих костюм, риза и вратовръзка, върнах се в хотела, преоблякох се, но успях с всичко до три часа.
Той ме чакаше на рецепцията.
— Какъв си бил, преди да се присъединиш към армията, Чизхолм?
— Архитект, сър.
Той кимна.
— Не забравяй, че сега си войник — каза, вторачил избелелите си сини очи в лицето ми. — Да си архитект в мирно време е хубаво, но няма никаква полза, когато си на война.
— Не, сър.
— Изкарай колата. Не ми се ходи пеша.
Отидох до гаража и закарах колата пред главния: вход.
— Генералът излезе и я огледа. Обиколи я бавно, изследвайки я много внимателно.
Застанах в готовност до вратата и когато наближи, я отворих.
Той надникна вътре, огледа пепелниците, а след това влезе.
Докато се облягаше на възглавниците каза:
— Благодаря ти, че си се погрижил за колата. Ставам капризен стар човек, но обичам да е чиста.
Толкова се изненадах, че за малко да се издам.
— Да, сър — отговорих и седнах зад кормилото.
В този момент той почти ми хареса.
Наближаваше седем и половина, когато се върнахме в хотела.
— Остави я тук — нареди той, докато излизаше. — Довечера ще ни трябва.
— Да, сър.
— Чакай ме на рецепцията в девет нула нула.
Той влезе в хотела, разглеждайки купчина пощенски картички, които купи в катедралата, епископството и параклисите на Медичите.
Изпразних пепелниците, пометох колата и десет минути я бърсах от прахта. След това влязох в хотела.
Огледах се дали не е във фоайето, преди да отида до малкия американски бар. Поръчах си двойно уиски. Имах нужда от него. Целият следобед генералът попиваше информация, както гъба попива водата.
Изследвахме всеки сантиметър от катедралата, прекарахме двадесет минути пред „Пиета“ на Микеланджело, а той ме разпитваше за историята й. Останахме дълго пред бронзовите врати на Гиберти пред епископството, докато той изследваше всяка чудотворна част от тях като човек, решен да попие цялата красота, преди да ослепее. Застояхме се в параклиса на Медичите дълго след като стана време за затваряне, а уредникът ни следваше по петите с надеждата, че ще си тръгнем, но не искаше да обижда синьора, който му даде две хиляди лири, за да може да се разхожда необезпокояван.
Генералът седна под шедьовъра на Микеланджело „Нощ и ден“, а аз му разказвах историята на семейство Медичи и виждах как попива всяка дума с почти фанатичен интерес.
Когато излязохме на шумната оживена улица той каза:
— Това ми достави удоволствие, Чизхолм. Благодаря. Ако си такъв архитект, какъвто и гид, сигурно си много добър архитект.
Висока похвала.
След като изпих питието, влязох в ресторанта. Предложиха ми маса в един ъгъл, далеч от лъскавите шапки и спекулантите. Това беше една от най-хубавите вечери, които съм прекарвал.
Когато свърших, се качих в стаята си, измих се, обръснах се и се изтегнах върху леглото да си почина до девет часа.
Сега, след като разполагах с време и възможност да наблюдавам генерала отблизо, дойдох до заключението, че в него имаше нещо странно.
През цялото време, докато бяхме заедно, чувствувах силно напрежение. Бях като слепец, крачещ по лед, който знае, че някъде той е изтънял, но е неспособен да види тези места, сигурен, че рано или късно ще пропадне в някоя дупка.
Съвсем очевидно беше, че пие прекалено много. Имаше измити, воднисти очи на пияница, а ако се вгледаше човек по-отблизо в него, би забелязал, че под силния слънчев загар, кожата му е насечена от мънички лилавеещи венички, които не се забелязваха на пръв поглед.
Но не само пиенето беше особеното. Очите му шареха неспокойно. Те с трепет обикаляха стаята подобно стрелкане на змийско езиче — като че ли той си мислеше, че някой се готви да го застреля и
