твърд поглед, дори дебелият слой червило не смекчаваше алчността и упоритостта на устните й.
Спря до колата и аз отворих вратата.
Когато влезе, долових мириса на парфюма й, понасяше се единствено гарниран с много свеж въздух наоколо.
Тя седна до генерала и го потупа по ръката. — Каква прекрасна кола, скъпи — каза, показвайки му малките си бели зъби. Разтвори палтото си. Имаше едър бюст, който, изглежда, е специалитет на италианките. Той трудно се вместваше във вечерната й рокля без презрамки.
— Къде живееш? — запита генералът, гледайки я сякаш поглеждаше непочистено оръжие.
— На Виа Специали, не е далече, скъпи.
— Знаеш ли къде е, сержант?
— Да, сър.
— Тогава карай натам.
Затворих вратата, седнах зад кормилото и подкарах бързо по Виа Деи Магацини, покрай църквата на Орсанмикеле до Виа Специали и там намалих.
— Това е улицата, сър.
— Къщата до стълба — каза момичето, навеждайки се напред.
Спрях до електрическия стълб, излязох и отворих вратата на колата.
Момичето излезе, бързо и лукаво ми намигна, след това пресече тротоара и започна да рови из чантата за ключ.
Генералът излезе бавно от колата. Хвърли поглед към къщата и се намръщи.
Тя беше висока, тясна, потънала в тъмнина.
— Почакай тук, сержант — каза тихо. — Отваряй си ушите. Ако ме чуеш да викам, тичай вътре.
— Да, сър.
Той се приближи до момичето, когато то отключи вратата.
Чух я да казва:
— Не вдигай шум, скъпи. Тук не трябва да водя приятели мъже.
Видях ги да изчезват в тъмното антре и външната врата се хлопна.
Запалих цигара, пресякох улицата и погледът ми се плъзна нагоре по къщата. След около три или четири минути в една стая на последния етаж се запали лампа и освети жълта щора.
Пет етажа, помислих си мрачно. Дано да не ме извика.
Крачих напред-назад в продължение сигурно на един час и изведнъж видях сянка да минава зад осветената щора. Разпознах едрите, яки рамене и главата на генерала с форма на куршум. Той премина три пъти покрай щората и аз се зачудих какво ли може да прави. След това спря, вдигна щората и отвори прозореца.
Наведе се и погледна надолу.
Аз вдигнах поглед към него и махнах с ръка, за да привлека вниманието му.
— Ти ли си, сержант?
Гласът му — нисък и мек — едва достигна до мен. — Да, сър.
— Трябваш ми. Качи се.
Не бях сигурен дали съм го чул правилно.
— Да се кача ли, сър? — извиках.
— Да, да те вземат дяволите! Качи се!
Озадачен, прекосих улицата, отворих външната врата и слепешком открих пътя в тъмното антре. Успях да различа стълбището. Заизкачвах се тихо, минах по един коридор, пак открих стълби и ги заизкачвах. Продължих да се катеря така, опипом намирайки пътя си в тъмнината, докато накрая реших, че ще се изкачвам цяла нощ.
Над себе си изведнъж забелязах светлина и забързах.
— Хайде, сержант — изсъска генералът нетърпеливо. Стоеше на площадката и гледаше над перилото към мен. — Няма да останем тук цяла нощ.
Притичах по последните стъпала, докато стигна до него на площадката. Дишах тежко.
— Да, сър?
— Имам нужда от помощта ти, сержант. — Стоеше с гръб към светлината, не виждах ясно лицето му, но не ми се понрави забързаното дишане на пресекулки, нито пък хрипливия му глас.
— Да, сър — отговорих, взирайки се в него.
— Влез и виж какво можеш да направиш с нея. Струва ми се, че издъхна.
Поколебах се.
— Издъхнала, сър?
— Влизай вътре, дявол да те вземе!
От внезапната злоба в гласа му по гърба ми полазиха мравки. Тогава разбрах, че в стаята нещо не е наред.
Минах покрай него, отидох до вратата и погледнах в осветената стая.
Беше просторна, обзаведена с големи фотьойли, диван, килимчета в свежи цветове и бюфет, пълен с бутилки. В дъното имаше арка, която водеше към спалнята. Оттам, откъдето бях застанал, виждах крака на диван-легло.
— Тя е в спалнята — каза генералът. — Влез и я погледни.
Още докато стоях на прага, усетих някаква странна миризма, която като че разпознавах.
— Това може да не й хареса, сър — се обадих с пресъхнала уста.
— Няма да има нищо против — каза генералът и дебелите му пръсти стиснаха ръката ми. Избута ме напред. — Иди и я погледни.
Прекосих стаята, но докато стигнах арката, вече знаех от какво е миризмата. Стомахът ми се сви на топка и ми призля, но трябваше да се уверя.
Застанал под арката, погледнах в стаята и към леглото. Почувствувах студена пот върху цялото си тяло и изведнъж устата ми се изпълни със слюнка.
Виждал съм човек с разкъсан гръден кош от минохвъргачка. Виждал съм как снаряд пада върху пет души, застанали около сандък с боеприпаси, заиграли се на джин-рум. Случвало ми се е да видя пилот да лети като вързоп с пламнал парашут и да пада на петнадесетина метра от мен, смлян на каша. Но никога не бях виждал нещо толкова ужасно и отвратително като онова, което зърнах върху леглото.
Ножът се намираше захвърлен на пода — голям нож за рязане, червен от кръвта й. Беше я насякъл на парчета. Беше я разпорил, както се разпаря прасе. Единствено лицето й беше останало недокоснато.
То беше застинало в гримаса на ужас, големите й очи бяха широко разтворени и втренчени, белите й зъби блестяха на светлината на лампата, а русата й коса бе разпръсната по възглавницата.
Затворих очи и се обърнах, усетих гадене. Подпрях се с ръце на стената, борейки се с неотложната нужда да повърна, тялото ми беше студено като лед.
— По-добре седни, сержант — каза генералът. — Не изглеждаш добре.
Успях да потисна гаденето, стегнах се и го погледнах.
Беше застанал до вратата. В дясната си ръка държеше автоматичен берета, насочен към мен.
Малкият швейцарски часовник върху камината отмери половин час, острият му звук като на камбана отекна силно в тишината на стаята.
— Седни, сержант. Искам да говоря с теб.
Седнах върху страничната облегалка на дивана.
— Добре ми дойде. Краката ми трепереха.
Той се раздвижи бавно из стаята, като непрекъснато ме държеше на прицел и стигна до бюфета. Сипа две големи дози уиски, без да отклонява дулото, взе едната чаша, отмести се и посочи с глава към другата.
— Вземи, сержант, и седни.
Отидох до бюфета, взех чашата и се върнах до дивана. Ръката ми така се тресеше, че разсипах част от питието върху килима.
Генералът изпи своето уиски на една голяма глътка. Аз посръбвах от моето по-бавно.
— Така е по-добре — каза и остави чашата си върху масата. — Имах нужда от това. — Докосна с пръсти
