— Трябва да ми дадеш много повече — изведнъж, гласът й стана твърд. — Хиляда лири са нищо.
Тя затвори вратата.
Чух как Умберто протестира, тихичко се измъкнах от скривалището си, стигнах до външната врата, отворих я и се шмугнах в коридора. Спуснах се четири етажа надолу и излязох на улицата.
Когато стигнах площад Лорето, влязох в галантериен магазин и купих чифт фини кожени ръкавици. Малко трудно ги избрах. Най-накрая взех такива, които ми прилепваха като втора кожа.
После тръгнах по булевард Буенос Айрес и стигнах до железарски магазин, на чиято витрина беше изписано: „Правим всякакви ключове в момента.“
Влязох и връчих на момчето ключа от къщата с лодките, който Лаура ми беше дала, и помолих да ми направи дубликат.
Наложи се да изчакам двадесет минути. Момчето се върна и ми подаде двата ключа. Платих му и отново излязох на улицата.
Първият етап от плана ми беше вече успешно изпълнен. Бях се снабдил с пистолет, ръкавици и резервен ключ от апартамента. Имах нужда още от торбичка с пясък, но тук не очаквах трудности.
С бърза крачка се отправих към гарата.
Прибрах се в стаята си около девет и петнадесет. От Милано си купих сандвичи и бутилка кианти и нямаше нужда да се изкачвам до вилата. Исках да избягвам срещите с Валерия, докато не изпълнех плана си.
Вечерях, след това легнах върху леглото и пуших, докато чух Бичи и жена му да се качват, за да си легнат. Изчаках един час, после се спуснах тихо по стълбите до гаража. Там открих едно малко чувалче, което щеше да послужи за целта, както и сандък с пясък. Взех част от пясъка и тел и се върнах в стаята си. Направих торбичката. Беше съвсем просто. Торчи винаги носеше със себе си подобна. Казваше, че с нейна помощ най-лесно се уреждат спорове. Често ми се беше случвало да я държа и затова знаех колко голяма и тежка трябва да бъде.
Известно време седях и размишлявах с торбичката в ръка.
Утре… а сетне идва петък.
Тази нощ спах спокойно. За пръв път, откакто се бях преместил в тази малка стаичка, не сънувах.
На следващата сутрин отидох във вилата. Сестра Флеминг стоеше на верандата, докато се изкачвах по стълбите. Тя дори ми се усмихна.
— Синьор Бруно ще използува ли стола си тази сутрин? — запитах.
— О, да. Спа прекрасно и изглежда много по-бодър. Когато се върна от уикенда, доктор Перели иска да го преместим в двореца Регина, за да има пълна промяна на обстановката.
— Кога заминавате, сестра?
— Утре сутрин.
Бях изумен от изненадващата промяна у Бруно. Той знае, че след като сестра Флеминг тръгне, Валерия отново ще бъде в опасност. Тогава на какво се дължи това забележително подобрение?
— Откакто състоянието на синьор Бруно се влоши, синьора Фанчино оставала ли е насаме с него? — осведомих се небрежно.
— Само за няколко минути във вторник, когато отидох да се разходя из градината — отвърна сестра Флеминг и ме погледна проницателно. — Защо питате?
— Мислех си, че ще ви се отрази добре да си починете. За вас не е голямо удоволствие да сте затворена в къщи през тези хубави дни.
— Налага се хората да правят много неща, които не им харесват — каза язвително тя. — Хайде, елате. Няма да стоим и да си приказваме цял ден. Сигурна съм, че синьор Фанчино ни чака с нетърпение да го изведем.
Това трябва да е отговорът, помислих си, тръгвайки след нея по верандата. Лаура е разбрала, че докато Бруно ако не спре да се тревожи, сестра Флеминг няма да го остави и планът й пропада. Сигурно е успяла да го убеди, че го е дразнила без нужда и явно Бруно си е въобразил, че няма за какво повече да се безпокои.
Когато влязох в стаята, Бруно ме погледна. Погледът му беше изпитателен, но в него нямаше страх. Когато го повдигнах, нямаше вид като че иска да се отдръпне от мен. Стигнах до заключението; че Лаура го е убедила, че и историята за мен не е била вярна. След като го пренесох върху стола, казах:
— Щастлив съм, че сте много по-добре, синьор. Надявам се, че ще продължите да се подобрявате.
— Добре, Чизхолм — се обади кисело сестра Флеминг. — Не смятам тази сутрин да държим речи. Хайде вървете. Трябва да измия пациента.
Усмихнах се на Бруно, но бях смутен. Обичайният му приятелски поглед липсваше, макар че не беше враждебен. Като че ли вече ми нямаше доверие и за него представлявах загадка.
По пътя към градината налетях на Лаура.
Веднага забелязах, че напрежението й се бе отразило. Лицето й се беше издължило, отслабнало, а под очите имаше тъмни кръгове.
— Къде беше снощи? — запита рязко. — Трябваше ми. Не може така да изчезваш, Дейвид, без да ми казваш къде отиваш.
Усмихнах й се.
Сега тя не означаваше нищо за мен. Не усещах привличането й и като я погледнах, си казах какъв глупак съм бил да се влюбя в нея.
— Забравяш, че вече не съм ти слуга — казах. — Няма защо да ти съобщавам къде отивам. Останах тук тез няколко дни по молба на доктор Перели.
Очите й засвяткаха, но се овладя.
— Добре, Дейвид, щом така смяташ. Би ли ми дал ключа от къщата с лодките? Забрави, да ми го върнеш.
Знаех си, че рано или късно ще си го поиска и тъкмо затова направих дубликат.
— Ето ти го — рекох и го извадих от джоба си. — Трябваше да ти го върна по-рано, но ми изхвръкна от ума.
Тя взе ключа.
— Моля те, не забравяй, че сестра Флеминг заминава за уикенда. Не бих искала да изчезваш така докато я няма.
Очите ми обхождаха лицето й и се спряха на челото. Точно там трябва да я ударя, помислих си, да я ударя силно с нещо много тежко, което ще счупи черепа. Ще умре бързо и безболезнено.
— Дейвид!
Върнах се към онова, което ми казваше.
— Съжалявам, замислих се за нещо друго. Да, разбира се, че ще бъда тук.
Погледна ме озадачено.
— В такъв случай това е всичко, Дейвид.
Разделихме се.
Трябваше да намеря нещо, с което да я убия. Това бях пропуснал. Сигурно щеше да има нещо в къщата с лодките, което Белини вероятно би грабнал и би я ударил, за да престане да крещи.
Малко след единадесет часа видях Лаура да тръгва с Алфа Ромеото в посока на Сесто Календо. Щом колата се скри от погледа ми, тръгнах към къщата с лодките.
Отключих вратата на апартамента и влязох, оставяйки я да зее.
Огледах се.
Върху полицата над камината имаше бронзов бюст на Данте върху квадратна основа. Прекосих стаята и вдигнах бюста за главата. Беше тежък, но като го повъртях в ръката си, установих, че е удобен.
Идеално ставаше за оръжие. При силен удар острите ъгли на основата щяха да нанесат смъртоносната рана.
Върнах бюста на мястото му. След това се огледах къде бих могъл да се скрия и да чакам Лаура, ако се случеше да закъснее.
Влязох в стаичката с гардеробите. Големият гардероб представляваше отлично скривалище. Отворих вратите, уверих се, че не скърцат. Вътре имаше достатъчно място да се скрия. Затворих вратите и се върнах
