гласът му трепереше. — Блиндажът на фургона е от специална сплав срещу куршуми. Не може да се пробие. Може би ще може да се стопи, ако се подложи на силно и продължително нагорещяване, но за това ще се искат часове или даже дни. Най-здравото във фургона е вратата. Ключалката има часовников механизъм и при натоварен фургон се блокира. Карайки бързо, за три часа трябва да се стигне до „Центъра за изследвания“. Системата с часовниковия механизъм освобождава ключалката четири часа, след като фургонът е напуснал агенцията. Това дава време на шофьора, да се върне обратно в случай на задръстване или повреда.
Той постави жетона на масата и погледна другите двама, които го слушаха наведени напред, със съсредоточен вид.
— На бордното табло има едно копче, което командва ключалката, така че ако има опасност, шофьорът само натиска бутона и спира часовниковия механизъм.
— И тогава, какво става? — запита Морган все така иронично.
— Веднъж натиснато копчето, никой не може да отвори вратата, докато часовниковия механизъм не се задействува, а това е работа на техник. — Китсън запали цигара и изпусна пушека през разширените си ноздри. — И това не е всичко. Те имат във фургона радиопредавател. Когато са на път за Центъра, те постоянно са във връзка с агенцията.
Той забеляза, че Морган го гледа с насмешлива усмивка и пренесе вниманието си върху Джипо, към когото се обърна директно:
— Слушай, да предположим, че някой откачен се опита да атакува фургона. Да предположим, че той блокира пътя и принуждава фургона да спре… Автоматично шофьорът и пазачът пристъпват към действие. Шофьорът натиска копчето и блокира ключалката. Пазачът натиска друго копче и стоманени капаци закриват стъклата. Фургонът става херметичен сандък. Накрая, когато е натиснато последното копче, радиото започва да излъчва продължителен сигнал, който всички полицейски коли, снабдени с приемателен пост, могат да хванат и където и да се намира фургонът, те ще го открият. Веднъж, след като са натиснали трите копчета, типовете могат само да си въртят палците в стоманената си кутия и да чакат помощ. — Той нервно изтърси пепелта от цигарата си. — Аз казах веднъж и сега повтарям: никой не може да ограби тези фургони! Те са защитени.
Джипо се почеса по тила и изведнъж лицето му прие отегчен вид. Алекс беше взел няколко карти и ги почукваше машинално, с очи вперени в Морган.
— А шофьора, а пазача? — попита Морган. — Има ли начин за контакт с тях?
— С тях? С тези двамата? Ти си луд!
В очите на Морган блеснаха зли пламъчета.
— Поставих ти въпрос — каза той. — Опитай се да го асимилираш и не питай дали съм луд? Това не ми харесва.
— Не се дразни. Франк — намеси се Блек с помирителен глас, виждайки ядосания му вид. — Момчето не се защитава зле… Поне изглежда, че знае за какво говори.
Морган се захили.
— Да, ще видим това — каза той, обръщайки се към Китсън. — Тогава, обясни ми защо не можем да ги имаме тези две момчета?
Китсън започваше да се изпотява. Малки капки пот проблясваха на силната светлина по сплескания му нос.
— Аз работех с тях — заяви той, издържайки погледа на Морган. — Познавам ги. Шофьорът се нарича Дейв Томас, а пазачът — Мик Дърксън. Те са упорити и хитри, добри стрелци. Още повече, ще знаят, че имат право на премия от по десет хиляди долара на човек, ако предотвратят евентуален удар. Знаят също, че няма начин да се нападне фургонът, за да се задигнат заплатите. Трябва да се съвсем смахнати, за да тръгнат с нас и да загубят стабилното си и добре платено място. Те двамата не са новаци. Ще си дадеш веднага сметка за това, ако имаш работа с тях.
Джипо се намеси.
— Ако това е така, аз се оттеглям от състезанието. Съгласен съм, че е добре да се вземат два големи стотака, но каквато и да е сумата, ако не сме там да се Възползуваме, това никога няма да стане.
Морган се усмихна.
Джипо беше фаталист. Той имаше качества, но дързостта и постоянството не му бяха присъщи. Малко ключалки можеха да устоят на неговите ловки ръце. През време на своята дейност той беше успял до отвори голям брой каси, на вид осигурени срещу взлом, но винаги бе оперирал на спокойствие. Никога не бе работил на педал, а Морган знаеше, че в проектирания удар ще се наложи да упражнява своето изкуство при най-тежки условия. Той наложи да упражнява своето изкуство при най-тежки условия. Той му имаше достатъчно доверие, за да мисли, че ще трябва накрая да го убеждава, но това не стигаше. В критичния момент, когато заровете бъдат вече хвърлени и когато стане напечено, съдбата на начинанието щеше да зависи от ловкостта на Джипо. Ако неговите нерви не издържат, всичко щеше да бъде загубено.
— Не се безпокой! — каза той, поставяйки ръка върху рамото на Джипо. — Откакто ние четиримата сме заедно, аз винаги съм ви намирал хубава работа, нали?
Джипо се съгласи с кимване. Другите чакаха с очи, вперени в Морган.
— Не бяха последователни удари, — подхвана Морган — но това не пречеше никога да не липсват мангизи. — Само че, това ще свърши, щом ченгетата ни забележат. Не може да се работи „на дребно“, без да се привлече вниманието. Мисля, че е време да се опита голям удар, вземаме пакета разваляме сдружението и всеки отива по пътя си. С двеста хиляди долара ще има с какво да се забавляваме. Ще бъдем крале! Ударът е реализуем, всичко е въпрос на подготовка. Съгласен съм, че ще е трудно. Китсън ни осведоми за някои неща. Това, което той каза, е точно така, с изключение на една подробност. — Морган огледа внимателно тримата и констатира, че Джипо имаше неспокоен вид, че Китсън изглеждаше упорит — той забрави да каже, че този фургон е от пет месеца в действие и всички са убедени, че е неуязвим. Всички, включително Китсън, са убедени, че никой разумен тип няма да рискува да го атакува. Когато човек започва да мисли така, сваля гарда и забравя да си пази брадата. Един добър ъперкът от дясно и ето ви, в крайна сметка, на пода.
Той използуваше умишлено жаргона на бокса, за да събуди интереса на Китсън. Имаше нужда от него, както и от Джипо. Даде си сметка, че неговото лукавство бе донесло плодове и че Китсън имаш повече, заинтригуван и по-малко упорит вид.
— Всичко, което ви каза Китсън по повод на фургона, аз го прочетох преди месеци във вестника — продължи Морган. — Тези глупаци са толкова горди с фургона си, че са му направили една чудовищна реклама. Те са убедени, че той е неуязвим и го описват надълго и нашироко с надежда да привлекат клиенти в своята агенция. Откакто прочетох тези неща, нещо ме чукна по главата. Това може да се направи при условие, разбира се, че вие сте с мен. Очевидно, трябва да се внимава, но не забравяйте, че има за всеки по двеста пачки.
Блек смачка цигарата си, за да запали друга почти веднага. Той фиксираше Морган с полузатворени очи.
— И така, ти имаш план? — запита той.
— Да. — Морган запали цигара и изпусна дима към Джипо. — Имам план. Във всеки случай, имаме много време да мислим за това. През следващите пет години този фургон ще транспортира всяка седмица по един милион долара в Изследователския център. Аз признавам, че те са осигурени добре, в случай на сериозен удар, но от седмица на седмица тяхното внимание ще намалява. Ще станат по-малко бдителни, тогава ще нападнем и ще успеем.
— Е! Минута! — извика Китсън със зачервено лице. — Всичко това са приказки. Колко време е нужно да се натисне едно копче, даже когато си полузамаян? Две секунди! Значи шест секунди, за трите копчета. И изведнъж, фургонът се превръща в стоманена костенурка, а после никой не може да го атакува. Ти си Въобразяваш, може би, че ще спреш фургона, ще отвориш Вратата и ще Видиш сметката на шофьора и пазача за десет секунди? Хайде, ти бълнуваш! Вземаш желанията си за реалност!
— Наистина ли? — каза Морган иронично.
— Знам какво говоря! Ти спираш фургона, но преди да можеш да се приближиш, блиндираните капаци ще бъдат свалени, ключалката — блокирана, а радиото ще предава сигнали за тревога.
— Сигурен ли си в това? — повтори Морган, и гледайки насмешливата му усмивка, на Китсън му се
