Морган се приближи до тях.
— Е? — запита той.
Джипо му отправи широка усмивка. Неговото тлъсто лице преливаше от гордост.
— Готово е — потвърди той. — Това е хубава работа. Франк — прибави, като развързваше завесите.
— Почакай да ги закача и ще можеш да погледаш твоята проклета каравана!
Блек излезе от сянката, бършейки ръцете си с парче памук. Той забеляза, че Китсън не изпускаше от очи Джини и я загледа на свой ред. От единадесет дни не беше виждал жени и Джини му изглеждаше безупречна Начинът, по който Китсън я разкъсваше с очи, му се струваше много смешен. Какво си въобразяваше този беден глупак? Вярваше ли сериозно, че има шанс за момиче като нея? „Трябва да си е загубил ума!“ Приближи се до Джини.
— Добър вечер — каза той. — Много време не сме се виждали. Къде се скри?
Блек си бе представял, че ще му трябва дълго време, докато тя се умилостиви, но за негова голяма изненада тя му се усмихна.
— Разхождах се — отговори тя с независим вид — И тук, и там… Но не се крих.
— Трябваше да идваш от време на време да ни виждаш — упрекна я Блек, предлагайки и табакерата си. — Липсваха ни жени тук! Щеше да ни развлечеш малко.
Тя взе една цигара и прие огъня.
— Аз съм, може би, жена, — каза тя хладно — но не ме бива да развличам мъжете.
Със свито сърце Китсън я гледаше и слушаше. Не беше съгласен с това бърборене. Знаеше, че никога не би могъл да говори на Джини с този тон и страдаше, като виждаше, че този начин на разговор изглежда й харесваше.
— Можеше поне да минеш и да ни кажеш едно „добър ден“ — продължи Блек. — Времето ми се стори дълго: десет дни с приятел като Джипо в леглото, даваш ли си сметка?
Тя избухна в смях.
— Това те разнообрази, нали?
Тя се обърна и се приближи до караваната, която Морган изследваше подробно в момента, когато Джипо тъкмо закачваше завесите, усмихвайки се, потейки се и задъхвайки се.
— Елате да видите! — каза той на Джини. — Всичко е готово.
Морган продължаваше да разглежда караваната.
— А вратата, Джипо?
Джипо лъчезарно се усмихна. Вратата беше неговия триумф, неговия шедьовър.
— Тя действува. Хей! Малкия! — каза той на Китсън. — Покажи му малко от нашата работа.
Китсън отиде към предницата на караваната, докато Джипо и Морган останаха отзад. Морган разглеждаше страхотната задна страна на ремаркето, която изглеждаше като едно цяло с шасито.
— Има добър вид, вярно ли е? — подхвърли Джипо, който не можеше да стои на едно място от възбуда.
— Добра работа! — съгласи се Морган.
— Отвори, малкия! — извика Джипо.
Китсън задвижи един лост и задната страна на караваната се повдигна като похлупак на кутия, като същевременно една част от пода се задвижи, за да се трансформира в наклонена равнина.
— Не е зле, нали? — каза Джипо, търкайки си ръцете.
— Това ми причини много трудности, особено за да успея да направя да функционират едновременно и подът, и задната страна, но сега всичко действува. Наклонената равнина може да понесе теглото на фургона. Погледни, усилих я с метални пръти!
Блек се приближи до тях с Джини и Морган и поклати глава с одобрителен вид.
— Това е, което аз наричам грижлива работа — каза той. — Дай да видим по-нататък.
Китсън отвори и затвори няколко пъти задната страна на караваната.
— Страхотно! Добре си работил, Джипо!
За да влезе в караваната, той се покатери по наклонената равнина. Зад него Джипо му посочваше с гордостта на домакиня, показваща най-хубавите неща в своето жилище, промените, които бе направил във вътрешността.
— Тези куки, които виждаш на тавана, са за цилиндрите за ацетилен и кислород — обяви той. — Шкафът е за инструментите, а двете каси, по дължината на преградите — за да можем да ги вземем с нас. Подът е заздравей. Поставихме два странични винкела през шасито. Сега вече няма опасност да се продъни, когато минаваме през изкоп.
Морган разгледа подробно всичко, посвещавайки доста време на пода. Снабден с нивелир, той се плъзна под караваната, за да провери положението на стоманените греди.
Джипо го наблюдаваше с безпокойство. Накрая Морган застана на няколко крачки от караваната с ръце в джобовете и с блестящи очи.
— Всичко е наред. Точно както исках. Веднъж натоварена, тя ще тежи ужасно много, нали?
— Ще бъде тежко — призна Джипо, — но буикът трябва да може да я тегли. Беше ми казал, че няма да изкачва големи наклони.
— Хм! Накрая… при условие, че няма да се приближаваме до планината — поправи го Морган, търкайки брадичката си. — Това ще зависи от времето, което ще ти трябва, за да отвориш фургона, Джипо. Ако ще ти трябва дълго време, ние може би ще бъдем принудени да отидем в планината. Това е единственото място, където никой няма да ни намери, но не бих искал да отиваме там. Пътят е лош, наклонът е голям и не съм сигурен дали буикът ще може да тегли подобна тежест.
Джипо изглеждаше обезпокоен.
— Но ти ми каза, че ще имам необходимото време-възрази той, бършейки влажните си ръце в панталона. — Фургонът не се отваря за пет минути, ти знаеш.
Джини и двамата мъже му хвърлиха пронизващ поглед.
— Не се нервирай, ясно ли е? — каза Морган с помири телен глас. — Не очаквам да го отвориш за пет минути. Наистина ще имаш две или три седмици, но после може би ще трябва да се скрием в планината.
Джипо пристъпваше от крак на крак и отваряше широко очи.
— Но ти ми каза, че ще мога да работя върху фургона един месец! Сега говориш за две или три седмици. Това е як фургон! Видях го. Няма да стане, като се духа отгоре му.
Морган започна да мисли за стотиците хора, които щяха да се втурнат по техните следи, щом като за изчезването на фургона бъде сигнализирано; за самолетите, които ще летят над всеки път; за моторизираните полицаи, които ще спират всяка кола. Ако искаха да успеят, трябваше Джипо да действува бързо. Но той знаеше, че Джипо се нервира лесно и си даваше сметка, че беше безполезно да го плаши преди фургонът да е паднал в ръцете им. Можеше винаги да го накара да побърза, в случай на нужда.
— Тук изглежда ти си прав — призна той. — С малко късмет ще го имаш твоя месец! После, кой знае? Може би ще го отвориш още от първия път.
— Много е сложен този фургон! — промърмори Джипо. — Ще трябва време.
Морган запали цигара.
— Всъщност ние сме готови — обяви той.
Тримата мъже срещу него се стегнаха. Джини с жив поглед подпря ханша си върху калника на караваната.
— Днес сме вторник — продължи Морган. — Да предвидим три дни за последна подготовка. Някой възразява ли, ако операцията се проведе в петък?
Китсън почувства как гърлото му се свива. От единадесет дни той, погълнат от задачата си, се отказваше да мисли за целта, която преследваше. За първи път в живота си се бе отдал на една конструктивна работа и се бе оставил на играта. Сега внезапно падаше на земята и се страхуваше.
Блек почувства как лека тръпка минава по гръбначния му стълб, не от уплаха, а от мисълта, че с малко късмет след петнадесет дни ще бъде богат. Двеста хиляди долара! При тази мисъл сърцето му заби по- бързо.
Джипо страшно се безпокоеше. Начинът, по който го предупредиха, че ще трябва да отваря бързо
