— Да! — Морган махна цигарата от устните си и се загледа в огнения й край. — Планът ми изглежда безупречен. Но всичко зависи от начина, по който ще се процедира. Има известен брой слаби пунктове. Аз особено се безпокоя за Джипо. Момичето каза, че той ще има достатъчно време да се справи с фургона, но аз съм скептично настроен. Ще разполагаме с известно време, това е така, но не трябва да се преувеличава. Щом като търсенията започнат, ще, стане напечено и колкото по-бързо се свърши, толкова по-добре ще бъде. Поуката е, че трябва да се работи на педал, но Джипо няма този навик. Ще издържат ли нервите му? Няма ли да се откаже?
— Ще трябва ние да бдим за това — възрази Блек. Той хвърли към Морган кратък поглед със своите бледи, твърди и потайни очи. — Колкото повече мисля за удара, толкова повече ми се струва очевидно, че трябва да се свалят двамата типа. Иначе те ще дадат нашето описание и това ще бъде краят на всичко.
Морган вдигна рамене.
— Да. Зная. Но е безполезно да го повтаряме. Има двама, които и без това са достатъчно нервни.
Блек го погледна.
— Но тя не е нервна.
— Имаш право.
— Коя е тя, Франк?
Морган повдигна рамене.
— Не зная. Това не е тукашно момиче. Смятам, че тя вече е работила в друга банда.
— И аз така смятам. — Блек погледна часовника си. — Знаеш ли? Имам впечатлението, че този план не е неин. Не мога да повярвам, че едно хлапе на нейната възраст е могло да реши всички въпроси. Според мен, има друг гангстер, който вече е проучвал въпроса или друга банда, чийто член е тя. Момчетата са се отказали или правят подготовка и тя се е възползувала за да им отмъкне плана, с надеждата да ги изпревари. Ако това е така, тя вероятно не е била доволна от частта, която са й определили. Трябва да я наблюдаваме. Франк. Няма да е чудно, ако някой друг екип опита удара в същото време като нас и ние се оставим да ни срежат тревата под краката.
— Да! — С раздразнен жест Морган побутна шапката към тила си и смръщи вежди. — Мислих за всичко. Това е риск… Не можем да направим нищо преди петък, в осем, а после… Имаме доста работи да подготвим.
— Колко е часът?
— Почти осем и половина.
— Значи, автобусът няма да закъснее?
— Не.
И двамата загледаха към спирката на автобуса, където чакаше група хора.
— Момичето е страхотно, нали? — каза Блек с очи, вперени в предното стъкло. — Каква фигура!
Морган се вцепени. Черните му очи се спряха върху Блек.
— Понеже ти повдигаш въпроса — каза той твърдо-ще ти кажа ясно: това момиче трябва да се остави на мира! Без номера! Тя ще остане с нас петнадесет дни, може и повече, и при живота, който трябва да водим няма да е лесно. Няма да се разделяме плътно по двадесет и четири часа. При това положение не желая никой да надига глава. Не искам глупости. Това трябва да е ясно веднъж завинаги.
Блек повдигна вежди с цинично изражение на хубавото си лице.
— Да не си я пазиш в резерва, Франк?
Морган поклати глава.
— Не, повтарям ти: с нея — само за работа. Ударът е много важен и залогът — много голям, за да си позволим да провалим успеха на делото с женски истории. Подчертавам — без глупости! Не се шегувам! Този, когото заваря да се върти около нея, иде си има работа с мен.
Блек срещна очите на Морган, очи на влечуго, и се усмихна с гримаса.
— Ти говори ли за това с Китсън? Него трябва да наблюдаваш. Снощи той я гледаше с очите на бика в мига на смъртта.
— Трябва да ви надзиравам и тримата — възрази Морган сухо. — Ти самият не си светец, Джипо — също.
Очите на Блек светнаха злобно.
— А ти, ти да не си по-свестен от нас?
Морган понечи живо да му отговори, когато забеляза автобуса на ъгъла на улицата.
— Ето го — каза той. — Отваряй си очите!
Двамата се надвесиха напред, за да виждат по-добре през предното стъкло.
Автобусът спря на спирката и двама мъже слязоха от него. Единият бе мършав, а другият — висок близо метър и деветдесет, с широки рамене и средна талия. Той вървеше с Вдигната глава, но без никаква напрегнатост. Носеше служебното облекло на компанията за блиндирани фургони „Уелинг“: кожена блуза и платнен панталон. На главата си беше нахлупил каскет с блестящ надпис. Обувките, коланът и кобурът му за пистолет блестяха като излъскана кожа.
Той вървеше с гъвкава, бърза крачка, а жестовете му бяха жестове на добре трениран атлет. Двамата мъже в буика го наблюдаваха, докато той натискаше медния звънец на портала.
— Това той ли е? — запита Блек.
— Да. — Морган наблюдаваше внимателно едрия здравеняк, чийто външен вид му причини сърцебиене. — Това е Дърксън. Томас ще дойде със следващия автобус. Той идва от противоположната посока.
— Има мръсен вид — забеляза Блек, комуто никак не се харесваше походката на пазача. — Жив е като змиорка и е много надут. Виж само брадичката му!
Дърксън се бе обърнал и гледаше буика с безразличен вид, без даже, да го забелязва. Той бе на около двадесет и пет или двадесет и шест години. Без да е хубав, лицето му изразяваше енергия и сила на характера и Морган не закъсня да го отбележи.
— Тя ще трябва да го пречука — каза Блек и почувствува как внезапно се изпоти под мишците. — Тя видя ли го вече?
— Да. Вчера. Твърди, че той не я плаши и ще му види сметката…
Порталът се отвори и Дърксън изчезна.
— Бърз, решителен и безстрашен тип — забеляза Блек с равен глас. — Изглежда Китсън има право: този няма да се предаде, Франк. Ще трябва да се пречука!
— Това ще бъде твоя работа. Не трябва да се разчита на момичето. Той вероятно ще бъде твърде бърз за нея-каза Морган, без да гледа Блек. — Аз ще се заема с шофьора. Ти ще бъдеш скрит с пушката. Когато той слезе от фургона ти ще го държиш на мушка до края. Ако опита каквото и да е, стреляш! Разбра ли?
— Разбрано! Аз се заемам с него.
— Ето го другия автобус — обяви Франк. — Ще видим моя клиент.
Томас, шофьорът, беше едър, измършавял в лицето с форма на цигулка, със студени и много раздалечени очи, с брадичка като галош и с тънки устни. Облеклото му бе също тъй безупречно, като това на Дърксън. Изглеждаше малко по-възрастен от своя компаньон — на тридесет или тридесет и три години, Морган забеляза уверените жестове и направи гримаса, примижавайки с очите си на влечуго и притискайки носа си.
— Те са добре подбрани! — възкликна той отвратен.
— Може да се каже, че момчетата са избирани по мярка, за да карат фургона. Видът им е мръсен, както на единия, така и на другия. Май ще трябва да го убия този хубавец не си правя илюзии! Той няма да се предаде.
Блек свали шапката си и избърса чело. Сърцето му биеше лудо.
— Ще попаднем в мръсна ситуация, ако объркаме нещо с удара. Франк.
— Залогът е един милион долара — възрази Морган. — Ето как аз виждам нещата: на четиридесет и две години ще съм прекарал петнадесет години в пандиза. И за другите не е много по-добре. Едничкото нещо, което си струва на земята, това са мангизите! Без мангизи, ти си по-малко от нищо. С мангизи ти вече си някой Това не е никак сложно. С двеста хиляди долара в джоба, аз ще почувствам, че живея.
