— Не мога да гарантирам — казах аз. — Може би е по-добре да проверя. — И добавих след добре премерен размисъл. — За нещастие не знам адреса й. Може би вие можете да ми го дадете?
Той го пое без даже да мигне.
— Ако напишете писмо до банката, сър, ние бихме били щастливи да го предадем по-нататък.
Беше ми пределно ясно, че ще ми отговори по този начин, и въпреки това изпитах разочарование.
— Ще го направя. Благодаря ви.
— Няма защо, сър.
Кимнах му, прибрах парите обратно в портфейла ми и излязох.
Първият етап беше минал успешно. Сега вече знаех къде съхраняват фишовете. Оставаше да се добера до този на Рима.
Едно такси ме закара до скромен и спокоен хотел. Регистрирах се, и веднага щом стигнах в стаята си, се обадих по телефона на банката. Помолих да ме свържат с управителя.
Когато се обади, аз се представих като Едуард Мастърс и го помолих да ме приеме на следващия ден, ако беше възможно, около десет сутринта. Казах че имам делово предложение, което искам да обсъдя с него.
Уговорихме се за десет и петнадесет.
Подлудявах при мисълта, че съм обречен на бездействие до следващата сутрин, но това беше нещо, което не можех да форсирам. Не забравях, че преди тринайсет години полицията в Лос Анджелис беше издирвала мъж с прихлупен клепач и белег на челюстта. Нищо чудно някой усърден ветеран да ме разпознаеше и сега, след толкова години, така че прекарах остатъка от деня във фоайето на хотела и си легнах рано.
На следната сутрин пристигнах в банката точно на минутата.
Веднага ме въведоха в офиса на управителя.
Управителят разтърси сърдечно ръката ми. Беше възрастен и пълен мъж с благ характер. Докато ме ръкуваше, успя да ме убеди, че е много зает и че предпочита направо да минем на въпроса без излишни преамбюли.
Казах му, че представлявам строителна компания. Казах му още, че главната ни кантора е в Ню Йорк и че планираме да открием филиал в Лос Анджелис. Предпочели сме Пасифик и Юнион, и му дадох да разбере, че сме достатъчно крупна фирма. Поисках съвета му за получаване на помещения. Осведомих го, че ще са ни нужни доста стаи, тъй като имаме десет административни служители и повече от двеста души работен персонал. Уверих се, че това наистина го впечатли. Даде ми името на един посредник по продажба на недвижими имоти, който можел да ме уреди. Казах му, че имаме планове да прехвърлим около два милиона долара от нашата банка в Ню Йорк като за начало. Това също произведе голямо впечатление.
Ще бъде щастлив да направи всичко, което е по силите му, каза ми той. Трябвало само да се обадя и банката щяла да бъде изцяло на наше разположение.
— Няма да има никакви проблеми — казах аз. И след малка пауза продължих. — Има само едно нещо още, което би ме заинтересувало. Виждам, че имате едно съвсем ново офис оборудване. Това е нещо, с което бих искал да обзаведем и нашето седалище. Към коя фирма трябва да се обърна?
— Чандлър и Карингтън са най-добрите — каза той. — Те произвеждат всичкото офис оборудване, от което ще се нуждаете.
— В известен смисъл нашият бизнес е много сходен с вашия — произнесох аз, придвижвайки се внимателно към съдбоносната тема, и заради която разигравах цялата тая комедия. — Имаме клиенти откъде ли не. Трябва да поддържаме непрекъсната връзка с тях. Нуждаем се от една стройна регистрация на информацията ни за тях. Виждам, че имате машина за автоматично каталогизиране. Интересува ме как работи и дали сте доволни от нея.
Имах късмет. Изглеждаше, че машината е обект на особена гордост от негова страна.
— Повече от доволни сме. Признавам, че е малко скъпичка, но ще се изплати със сигурност много скоро.
— Успях само да я зърна отдалеч на влизане — казах аз. — Наистина ли сте доволни от нея?
— Вижте, мистър Мастърс, ако действително се интересувате, ще бъда щастлив да ви я демонстрирам. Работи безупречно. Бихте ли искали да я видите по-отблизо?
Принудих гласа си да прозвучи небрежно.
— Не бих искал да ви създавам безпокойства…
— Та това не е безпокойство, а истинско удоволствие за нас! — възкликна управителят и натисна един бутон върху бюрото си. — Ще извикам мистър Флеминг да ви я покаже.
— Веднага щом осигурим необходимите помещения, ще ви се обадя — казах аз. — Задължен съм ви много за помощта.
Извиканият служител се появи на вратата: усърдно младо момче, пълно със желание да бъде полезен.
— Флеминг, това е мистър Мастърс. Има намерение да открие банкова сметка при нас. Мистър Мастърс се интересува от нашата машина за автоматична каталогизиране. Ще бъдете ли в състояние да му я демонстрирате как работи?
— Разбира се, сър. — Момчето ми се поклони. — За мен ще бъде удоволствие.
Изправих се. Имах усещането, че коленете ми са гумени. Знаех, че ми оставаше още съвсем малко до крайния успех. Стиснахме си ръцете с управителя, още веднъж му благодарих за помощта, и последвах Флеминг по стълбите към машината.
Стигнахме и застанахме до нея.
Момичето, което седеше пред нея, се извърна на стола си и ни погледна въпросително.
Флеминг ме представи и после продължи с обясненията си как работи машината.
— Имаме три хиляди и петстотин най-разнообразни клиенти — каза ми той. — Всеки клиент е заведен под отделен номер. Държим списъка с номерата ето на тая карта.
И той посочи към една голяма карта на стената. Приближих я и се втренчих в нея, трескаво шарейки по нея с очи. Открих името на Рима. Като нещо нереално ми изглеждаха деловите букви, които изписваха следните данни: Рима Маршал, 2997.
Умът ми буквално попи номера: попи го така, както никога и нищо досега не беше попивал.
— След като имаме номера, — продължи Флеминг — всичко, което ни остава да направим, е да наберем на клавишите номера и фишът мигновено се появява пред нас ето по този улей.
— Това звучи наистина удивително, — казах аз, като се усмихнах, — но дали наистина става така на практика?
Момичето, което слушаше разговора ни, ми се усмихна съжалително.
— Досега не е ставало грешка.
— Демонстрирайте — казах аз, като и върнах усмивката.
— Вземаме първия номер от нашия списък — каза Флеминг. — Това е мистър Р. Ейткън. Неговият номер е 0001. Мис Лейкър, бъдете така любезна да ми дадете фиша на Мистър Ейткън.
Тя се обърна с лице към машината и натисна клавишите. Машината оживя с бодро жужене и изплю фиша на мистър Ейткън.
— Ето. — каза Флеминг със сияйна усмивка.
Вдигнах ръка.
— Аз съм скептик. Може би този фиш няма нищо общо с мистър Ейткън.
Той ми протегна щастлив картончето.
Името на Ейткън беше напечатано с главни букви в горната част на фиша.
— Да. Наистина е внушително. Май наистина ще инвестирам в една такава машина. Мога ли да опитам и аз?
— Разбира се, мистър Мастърс. Заповядайте.
Наведох се над клавиатурата. Набрах на клавишите 2997.
Сърцето ми биеше толкова лудо, че се уплаших да не го чуе някой от тях.
Машината зажужа мелодично. Фишовете прелитаха по металното устройство. Стоях прав, потта се стичаше в очите ми, гледах и чаках, и видях как един самотен бял фиш се плъзна в улея.
Флеминг и момичето се усмихнаха.
