— Приятелка на Мандън — каза Киъри. — Живели са заедно в това бунгало.
Той продължи да дъвче с поглед вперен в тавана.
След като го изчаках достатъчно дълго, произнесох остро:
— Казах ви, че съм много зает, сержант. Имате ли още нещо?
Той свали погледа си към мен и очите му се забиха в моите.
— Тази жена е убита.
Сърцето ми подскочи в гърдите и запрепуска бясно. Съзнавах, че лицето ми промени цвета си.
— Убита? — успях да произнеса. — Кой е убит?
Твърдите му очи пробиха защитата ми на един участък.
— Рима Маршал. Показвахме снимката и навсякъде и вчера открихме жената която е чистила бунгалото им. Можете ли да си представите, такъв боклук като Мандън — и чистачка! Тя го разпозна. Разказа ни и за тази Рима Маршал, като ни даде адреса на бунгалото, където се е укривал Мандън. Отидохме там. Мандън беше духнал, но намерихме жената. — Той премести дъвката си от едно място на друго в устата си. — Не беше от най-хубавите трупове, които ми се е случвало да видя в последно време. Буквално беше накълцана с нож. Съдебният лекар ни каза, че имала тридесет и три рани; като десет от тях са щели да бъдат предостатъчни. На масата намерихме оня екземпляр на Лайф с оградената ви с молив снимка.
Седях неподвижен с юмруци стиснати до бяло под масата. Значи Уилбър я беше намерил! Аз бях отговорен за смъртта й! Усетих студена пот да избива на челото ми.
— Имаме такъв сензационен случай — продължи Киъри. — И се чудим сега дали тя не е оставила тоя лист с вашето име и адрес в колата. Възможно е тя да ви е познавала. Нейното име нищо ли не ви говори?
— Не.
Той извади плик от джоба си. Измъкна от него снимка и ми я подхвърли на бюрото.
— Може би ще я разпознаете.
Хвърлих един поглед и мигновено я отместих.
Беше страшна за гледане.
Рима плуваше в локва от кръв на пода. Беше гола. Тялото й беше буквално насечено.
— Все още ли не я разпознавате? — излая Киъри с гласа си на ченге.
— Не! Не я познавам! Не познавам и Мандън! Да ви е ясно това! — избухнах аз. — Не мога да ви помогна! А сега ще бъдете ли така любезен да си тръгвате, защото имам работа?
Но той не беше така лесен за подбутване. Намести се още по-удобно в креслото и произнесе:
— Вижте какво, мистър Холидей, разследвам убийство и за ваше нещастие имате някакво отношение към този случай. Били ли сте някога в Санта Барба?
Малко остана да отрека, но съобразих навреме, че много лесно мога да бъда разпознат в Санта Барба, и евентуалното отричане би ми донесло големи неприятности.
— Да, ходил съм — казах аз. — И какво от това?
В креслото срещу мен вече стоеше истинско ченге, приведен напред, със щръкнала челюст.
— Кога беше това?
— Преди две седмици.
— Не може ли малко по-точно?
— За пръв път бях там на 21 май, и после на 15 юни.
Израз на разочарование премина по лицето му.
— Да. Ние вече проверихме. Отседнали сте в хотел Шилтън.
Продължих да слушам, като си благодарях, че не му дадох възможност да ме хване в лъжа.
— Можете ли да обясните, мистър Холидей, — продължи той — защо мъж с вашето положение ще отсяда в дупка като тази? Имахте ли някаква особена причина?
— Нямам някакви особени предпочитания към хотелите, в които отсядам — казах аз. — Просто той беше първият, който ми попадна пред очите.
— Защо отидохте в Санта Барба?
— Защо са всички тия въпроси? Какво ви влиза в работата къде отсядам и защо?
— Разследвам убийство — произнесе той. — И аз задавам въпросите, а вие отговаряте на тях.
Повдигнах рамене и казах:
— Имах да правя много изчисления. Телефонът и доставчиците ни и за минута не ме оставяха спокоен, така че реших да отида в Санта Барба. Помислих си, че трябва да сменя малко обстановката.
Киъри разтри върха на месестия си нос с опакото на дланта си.
— Кое ви накара да се регистрирате под името Мастърс?
Бях подготвен за този въпрос. Умът ми вече работеше по-бързо от неговия.
— Когато снимката ви е поместена в Лайф, сержант, вие вече ставате известен. Нямах никакво желание да ме безпокоят разни нахалници журналисти и поради тази причина използувах моминското име на майка ми.
Той се втренчи в лицето ми с абсолютно безизразен поглед.
— Това ли е причината, поради която сте стояли по цял ден в стаята?
— Имах работа.
— Кога се върнахте тук?
— Преди това се отбих до Сан Франсиско. Имах ангажименти там.
Той извади един бележник.
— Къде отседнахте?
Казах му.
— Тръгнах си четвъртък вечерта и пристигнах тук в полунощ. — казах аз. — Ако искате доказателства, можете да разговаряте с момчето, което събира билетите на гарата и ме познава много добре, и също така със шофъора на таксито, което ме закара в къщи. Казва се Сол Уайт.
Киъри си записа в бележника и се изправи с грухтене от стола.
— Добре, мистър Холидей. Това е достатъчно. Не мисля да ви безпокоя повече. Само се опитвах да си обясня някои неща. В края на краищата убиецът ни е известен.
Вторачих се в него.
— Известен ви е? И кой е той?
— Джинкс Мандън. Кой друг мислите че е могъл да я убие?
— Може да е бил друг човек, не е ли така? — казах аз с внезапно предрезгавял глас. — Какво ви кара да мислите че той го е направил?
— Той е престъпник регистриран за употреба на насилие. Чистачката ни каза, че те двамата често са се карали. И изведнъж той духва и ние я намираме мъртва. Кой друг би я убил? Остава ни само да го пипнем, да го пообработим малко и ще изплюе камъчето. И после го пъхваме в газовата камера. Няма проблеми.
— За мен това не е доказателство, че той го е извършил — казах аз.
— Не е ли? — Той повдигна безразлично тежките си рамене. — Нарочил съм го за тая работа, а съдът няма да ми се разсърди за това.
Той ми кимна, отвори вратата и излезе.
II
Рима беше мъртва!
Но вместо облекчение, изпитвах само разкаяние. Бях виновен за смъртта й.
С нейната смърт си беше отишло и моето минало. Сега вече можех да се отпусна на стола си без да се страхувам че всеки момент ще ме арестуват.
Но ако пипнеха Васари? И го пъхнеха в газовата камера за убийство, което бях сигурен че не беше извършил?
Знаех, че не е убил Рима. Уилбър го беше направил и аз можех да го докажа, но това щеше да означава да им разкажа цялата история, и щяха да ме изправят пред съда за убийството на пазача.
Щеше ли да свърши някога този кошмар?
Аз си помислих: нали спасих себе си, Васари да върви по дяволите! Той е регистриран престъпник.
