а в пръстите си държеше цигара. Погледна я с малките си очи, присвити от дима.
— Ще си приготвя багажа — каза тя. — Идвам с теб.
— Ще правиш ли каквото ти се каже… без въпроси?
Тя кимна.
Усмивката на Чък изведнъж стана топла и приятелска.
— Чудесно. Знаеш ли какво?
— Какво?
— Не ми се искаше да те загубя.
Мег усети как очите й се напълниха със сълзи. Това беше най-хубавото нещо, което някога й е било казвано. Начинът, по който се озари слабото й бледо лице, подсказа на Чък, че е казал точно това, което трябва. Той се изправи и тя се хвърли в прегръдките му. Той обхвана с ръце малкия й задник и я притисна силно до себе си.
— О, Чък… Дали всичко ще се оправи? — Усети я как трепери. — Страх ме е. Този индианец… той е луд… Сигурна съм.
— Остави го на мен, малката. Отивай да си прибереш багажа.
Двайсет минути по-късно Поук Тохоло спря пред тях с един стар буик с подвижен покрив. Макар че беше малко смачкан, хромираните му части блестяха. Беше обикновена кола, която не се набива на очи, тъмносиня, с тъмносин стъклен покрив, а тапицерията от избеляла червена кожа — кола, която нямаше да се забелязва сред хилядите други, дето се движеха по магистрала 4.
Като видя Чък и Мег, които седяха на стълбите с готови раници, Поук разбра, че Чък добре си е свършил работата. Той слезе от колата и отиде при тях.
— О’кей? — понита и погледна Мег.
Тя кимна и усети как нещо в нея се свива, когато срещна черните му блестящи очи.
Той се обърна към Чък.
— Първо ще спрем във Фулфорд. Ще се обръснеш и ще се подстрижеш. Когато стигнем Парадайз Сити и тримата ще изглеждаме като почтени хора в отпуск. Трябва да си изперете дрехите.
Чък се намръщи. Той се гордееше с дългата си коса и с брадата си.
— О’кей. Както кажеш.
Взе двете раници и тръгна с Поук към колата.
Мег остана още да седи, усещайки слънчевите лъчи върху лицето си, а после, когато чу, че Поук е запалил двигателя, покорно сви рамене и отиде при тях.
ВТОРА ЧАСТ
Детективът I ранг Том Лепски нахлу в стаята на детективите в полицейския участък на Парадайз Сити, както подобава само на мъж, висок десет фута. Бе получил повишение I ранг предния ден — повишение, за което се беше потил последните осемнайсет месеца. Новината дойде съвсем навреме, за да му даде възможност да направи малко празненство. Купи една орхидея на жена си Карол, заведе я на скъп ресторант, малко се понапи и завърши вечерта за собствено удоволствие — Карол извърши най-доброто, на което беше способна от първата им брачна нощ насам.
Лепски, висок, мършав, със строги сини очи, бе амбициозно и хитро ченге, със самочувствие малко по- високо от действителните му постижения.
Сержант Джо Биглър, доайенът на детективите, се занимаваше с ранната сутрешна работа. Той се облегна на стола, когато видя Лепски, и каза доста саркастично:
— Градът е в безопасност. Сядай, Том. Отивам да хапна.
Лепски, който наистина никога не схващаше сарказма, запретна ръкави и пристъпи към бюрото на Биглър.
— Почини си, сержант. Ще свърша каквото има. Нещо ново за Фред?
Сержант Фред Хес от отдел „Убийства“ лежеше в болница със счупен крак. Ако той не беше главната опора в отдела, счупеният му крак щеше да предизвика голям смях в участъка. Хес имаше шестгодишен син, Фред Хес младши, известен в квартала като Чудовището от Мелбърн Авеню, улицата, на която живееха. Та детето метнало котето на някаква гадна стара мома на едно дърво — просто за майтап. От неудобство Хес се качил на дървото, за да свали котето пред погледите на възхитените съседи, само и само да не се среща лице в лице със старата мома. Но клонът се счупил, Хес паднал доста болезнено на земята и си счупил крака. Котето, разбира се, слязло без ничия помощ, а Фред Хес-младши се надвесил над баща си, който стенел с мъртвешка усмивка на уста, и се чудел защо е цялата тази паника. Само бързината, с която избягал, го спасила от вбесения баща, който се хвърлил да му издърпа ухото.
— Фред? — Биглър се ухили. — Самосъжалява се. Сестрите се оплакват от езика му, но върви към подобрение. Ще го изпишат след около две седмици.
— Ще му се обадя — каза Лепски. — Не искам да се притеснява. Като знае, че аз поемам работата му, ще се успокои.
Биглър изглеждаше смутен.
— Недей да го правиш. Трябва да се върне бързо. А с това обаждане само ще влошиш артрита му.
Когато Биглър излезе, Лепски погледна към детектив II ранг Макс Джейкъби, който преглътна една усмивка.
— Чу ли го какво каза? — попита той. — Мислиш ли, че ми завижда?
— А има ли някой, който да не ти завижда, Том? Дори и аз ти завиждам.
— И ти? — Лепски беше очарован. — Да — той сви рамене. — Ами това е положението. Изглежда ще трябва да свикна. Нещо да се е случило?
— Нищичко. Полицейският бележник е празен.
Лепски се разположи по-удобно на стола.
— Това, което искам, е едно пикантно убийство… сексуално убийство. Докато Фред го няма, това може да е големият ми шанс. — Той запали цигара и се загледа в празното пространство. — Знам, че Фред не е глупав, но същото важи и за мен. Сега, когато получих повишението, Карол вече ми натяква да съм станел сержант. Жените никога не са доволни. — Той се прозя и поклати глава. — Щастлив си, че не си женен.
— Да не мислиш, че не знам — разпали се Джейкъби. — Аз съм за свободата!
Лепски се намръщи.
— Не мисли, че критикувам брака. Много неща може да се кажат за него. Млад човек като тебе трябва да се ожени. Ти…
Телефонен звън го прекъсна.
— Виждаш ли? — захили се Лепски. — Появя ли се, и нещо се случва. — Той грабна слушалката.
— Полицейски участък. Детектив I ранг Лепски слуша.
Джейкъби скри усмивката си.
— Дай ми сержант Биглър — излая мъжки глас.
— Сержант Биглър е в почивка — каза Лепски и се намръщи. Коя ли е тази мижитурка, дето си мисли, че е по-добре да говори с Биглър, отколкото с него. — Какво има?
— Хартли Данвас се обажда. Капитан Теръл там ли е?
Лепски се изпъна на стола.
Хартли Данвас беше не само експерт по балистика в Областната прокуратура, но и собственик на луксозен магазин за оръжие, който обслужваше богатите клиенти с всевъзможни оръжия за лов — човек, който освен че беше важна клечка в града, бе и личен приятел на шефа на Лепски.
— Не, мистър Данвас, шефът още не е дошъл — каза Лепски, който съжали, че се е обадил. — С нещо да ви бъда полезен?
— Бързо изпрати някой компетентен човек тука долу. Извършено е нахлуване с взлом — каза Данвас рязко. — Предай на капитан Теръл, че искам да го видя, когато дойде.
— Разбира се, мистър Данвас. Самият аз ще дойда, господин Данвас — каза Лепски. — Тръгвам веднага, господин Данвас. — И той затвори телефона.
— Значи беше Хартли Данвас — каза Джекъби, като гледаше право пред себе си.
