Теръл тръгна към колата си.
Не бяха минали и пет минути, след като си отидоха, и Пит Хамилтън спря отново пред къщата. Той говори с Токо, фотографът му направи снимки и потеглиха, когато другите двама репортери от конкуренцията профучаха бясно по алеята.
Хамилтън успя да хване телевизионните новини в 11.00. На екрана се появиха снимки на откраднатата пушка, на къщата на Маккуин и на жилищния блок в далечината. Хамилтън разказа на зрителите за бележката от Екзекутора.
— Кой е този човек? — попита той. — Дали ще нанесе друг удар?
Мотелът Уелкъм се намираше зад магистрала 4, на един черен път на три мили от Парадайз Сити. Петнайсетте занемарени бунгала, всяко с отделен гараж, бяха собственост на госпожа Бърта Харис, чийто съпруг бе загинал по време на корейската война.
Бърта, едра и отпусната, наближаваше шейсетте. Мотелът осигуряваше прехраната й — парите за ядене, както тя казваше, и тъй като не правеше нищо друго освен да яде, мотелът можеше да се смята и за печеливш.
Обикновено хората наемаха бунгало за една нощ, така че тя остана изненадана, когато предната вечер пристигна прашен буик и един почтен индианец с тих Глас обясни, че той и приятелите му са в отпуск и биха искали, ако е възможно, да наемат две бунгала за една седмица, а може би и за повече.
Бърта остана още по-доволна, когато той не се пазари за цената. Съгласи се с такава готовност, че тя съжали: как не бе искала повече. Достави й удоволствие и фактът, че индианецът предплати за цялата седмица и за двете бунгала, но тя малко се смути, когато видя, че приятелите му са бели — един млад мъж и едно момиче; После обаче си каза, че това си е тяхна работа.
Индианецът се регистрира в книгата като Хари Люкон, а другите двама записа като господин и госпожа Джак Алън.
До ресторанта ги заведе цветнокожият помощник на Бърта, негър с гъста вълниста коса, който се наричаше Сам. Той беше около осемдесет и пет годишен и имаше грижата да поддържа бунгалата относително чисти и да приготвя ужасни манджи, когато му се кажеше, а това се случваше рядко. След като ядоха спаружени хамбургери и разкашкан ябълков пай и ги поляха обилно с бира, гостите се прибраха в бунгалата и Бърта забрави за тях.
Другите трима гости на мотела — възрастни търговски пътници — си легнаха в 10 часа. Настъпи тишина. Поук Тохоло почука на вратата на Чък и двамата мъже заговориха тихо; Мег се опитваше да чуе какво си приказват. После Чък й нареди да си ляга, а те с Поук тръгнаха към Парадайз Сити с буика.
По уверения начин, по който Поук караше, когато стигнаха града, Чък разбра, че той го познава като петте си пръста.
Едва след като обиколиха една от търговските сгради няколко пъти, му обясни за какво става дума.
Беше подготвил всичко. На задната седалка на колата имаше стоманена кука и дълъг стоманен кабел. Щеше да бъде детска игра да изтръгнат решетката от склада на магазина за оръжие.
Докато Чък, леко запотен и нервен, пазеше на тъмната алея, Поук се промъкна през прозореца. След около минута той подаде пушка с оптичен мерник и кутия с патрони. Чък ги взе и ги сложи под седалката на колата.
Те се върнаха в мотела.
— Върви да лягаш! — каза Поук, като спря пред бунгалото на Чък. — Не й казвай нито дума… разбра ли?
Чък слезе от колата.
— Какво смяташ да правиш?
— Ще разбереш — отвърна тихо Поук, потегли и се изгуби в тъмнината.
Чък завари Мег в леглото; беше будна и го чакаше с нетърпение.
— Къде бяхте? — попита го тя, докато гледаше как се съблича.
Той се мушна в голямото легло до нея и я прегърна.
— Къде беше? — повтори тя, борейки се с него. — Не си играй с мене. Не си се мил, свиня такава! Дори зъбите не си си измил!
— К’во от това? — каза Чък и я събори по гръб.
Спаха до 9.50. Докато правеше кафе, Мег видя през прозореца Поук, който пристигна с колата и я прибра в гаража.
— Цяла нощ ли не се е прибирал? — попита тя и сипа кафето в чашите.
— Защо не го попиташ? — каза Чък.
Това я накара да млъкне.
После Чък се обръсна и взе душ, а Мег гледа рекламите по телевизията.
Докато се сапунисваше, Чък си мислеше за Поук. Мислеше си и за пушката. Поук не се беше прибирал цялата нощ. Каза, че ще има три убийства. Чък с тревога се запита дали Поук не е използвал вече пушката.
Той още се решеше в банята, когато на екрана се появи Пит Хамилтън и съобщи за убийството на Маккуин. Чък влезе в стаята тъкмо когато Хамилтън разказваше за бележката, която получил Маккуин.
— Слушай — каза Мег развълнувана.
— И така, има убиец в нашия град… може би е някой луд. Нарича себе си Екзекутора. Какъв е мотивът му? Ще убие ли някой друг? Снощи е открадната свръхмощна пушка с оптичен мерник от известния магазин „Данвас“. С откраднатата пушка ли е убит Маккуин? Ето снимка на пушката, снабдена с телескопичен мерник и със заглушител.
Като я видя, Чък трепна.
Хамилтън продължи:
— Погледнете внимателно снимката. Ако сте виждали някъде у някого такава пушка, веднага се обадете в полицейския участък. Дийн Маккуин е един от най-известните граждани. Той…
Чък смени темата.
— Кой го е грижа? — Постара се гласът му да прозвучи естествено. — Хайде да разгледаме града.
Мег го изгледа. Беше пребледнял, по челото му имаше капчици пот, а очите му шареха. Тя усети как по гръбнака й пропълзяват тръпки.
— Какво има?
Чък си облече ризата.
— Какво да има? Нищо няма… Не искаш ли да разгледаме града?
— Това е убийство… този мъж… Екзекутора… Ние нямаме нищо общо с това, нали, Чък?
Чък си обу панталона.
— Да не си се побъркала? Какво общо може да имаме?
Не я погледна в очите.
— Тогава защо гледаш така? Май имаме нещо общо! — Мег се отдръпна от него. — Защо той не се прибра цялата нощ? И откъде са всичките тези пари, дето ги обещава?
Чък разбра, че това е моментът на разрива. Сега или никога!
— О’кей! — каза той яростно. — Прибирай си багажа! Предупредих те!… Казах ти да не задаваш въпроси… вече си вън от играта! Махай се! Събирай си проклетия багаж! Вън от играта си!
Мег се сви и протегна безпомощно ръце към него.
— Не! Ела с мене, Чък. Той е лош! Сигурна съм! Ела с мене!
— Чу какво казах! Прибирай си багажа! Вече си вън! Тя седна на неоправеното легло и подпря главата си с ръце.
— Не мога да остана сама, Чък… Добре… забрави за това. Няма да задавам въпроси. Не искам да си отивам.
Допрял ухо до тънката като хартия дървена стена на бунгалото си, Поук Тохоло слушаше.
Чък знаеше, че е победил, но сега му беше времето да я сложи на мястото й.
— Писна ми от тебе — каза й той. — Мога да си намеря куп момичета. По-добре изчезвай! Айде…
