— Лиза Мендоза. — Ридъл се загледа в светещия край на цигарата. — Знаеш каква е жена ми. Разбира се, не бива да го правя, но няма да съм вечно млад… така да се каже, искам да се налудувам като за последно. Попаднах на Лиза. Между нас пламна искра. Тя беше прекрасен човек и бе самотна също като мен. — Гласът му стана несигурен и той замълча. — Това е. Купих бунгалото. То беше нашето любовно гнездо… нали така се пише по вестниците?
— От дълго време ли имате бунгалото?
— Осемнайсет месеца… или деветнайсет… там някъде. И двамата знаехме, че няма да продължи вечно… но нима има нещо вечно?
— Колко често се срещахте?
— Всеки петък вечерта. Беше фиксирано… както и този петък.
— Тя не живееше в бунгалото, нали?
— Боже мой, не! Използвахме го само петъчните вечери. Тя си имаше къща. Избрахме петък, тъй като тогава жена ми винаги си ляга рано. В събота се забавляваме и тя има нужда от повече почивка.
— Кой друг знаеше за тази среща, мистър Ридъл? Имам предвид кой друг освен вас и мисис Мендоза?
Ридъл го погледна неразбиращо:
— Как така кой е знаел?
— Доверявали ли сте се на някого… на някого от вашите приятели?
— Що за странен въпрос?
Биглър сдържа нетърпението си.
— Не е толкова странен. Вие мислите за това, което ви се е случило. Аз си мисля за убиеца, който е убил два пъти и може да убие отново. Той е знаел навиците на Маккуин. Струва ми се, че е знаел и вашите навици. Тази ваша връзка беше ли тайна? Бяхте ли се доверили на някого?
Ридъл замислено загаси цигарата в пясъка.
— Да… разбирам. Съжалявам. Проявих се като голям егоист. Разбирам за какво намекваш. Да, споделял съм с няколко много близки мои приятели, но те никога не биха…
— Не казвам, че са те, но може би чрез някой от тях е изтекла информация. Мога ли да знам кои са?
Ридъл потърка челото си.
— Първо: Хариет Грийн, секретарката ми. Тя нае бунгалото. Дейвид Бентли — пътуваме но море с него, той е най-добрият ми приятел. Тери Томпсън — директор на операта. Приятел е на Лиза. Той знаеше за връзката и я одобряваше. — Ридъл спря за момент и се замисли. — Люк Уилямс: той ми е алиби за петъчните вечери. Трябваше да бъдем на боулинг. Жена ми нямаше нищо против. Смяташе, че боулингът ми се отразява добре.
Биглър записваше имената в тетрадката си на бляскавата лунна светлина.
— Казахте, че сте спукали гума.
— Да… отидох да си взема колата и видях, че едната от предните гуми е спукана. Бейтс, шофьорът ми, има свободен ден, така че аз смених гумата. Не разбирам много от такива неща, така че доста се забавих. Обикновено отивах в бунгалото към девет часа. Не се притесних. Знаех, че Лиза ще ме чака. Стигнах трийсет и пет минути по-късно. И я открих. Това е. Нещо друго?
Биглър се поколеба. Възможно ли беше Ридъл да се е скарал с жената и да я е убил? Би ли могъл да изрисува гърба й, за да отвлече вниманието от себе си? Като видя нещастното му лице, съмненията му се разсеяха.
— Не, отидете си вкъщи, мистър Ридъл. — Той се изправи. — Шефът ще поиска да ви види. Ще ви изпратим веднага двама полицаи, за да ви пазят от журналистите.
— Благодаря — Ридъл стана и погледна Биглър. — Голяма каша, нали? — Той се поколеба, после подаде ръка. Леко изненадан, Биглър я пое. — Благодаря за разбирането.
— Всичко ще се уреди — каза Биглър.
— Да.
Ридъл се обърна, качи се в колата и потегли.
Биглър се намръщи. После разтърси глава, качи се в колата и зави обратно към бунгалото.
Сам в малкото задушно бунгало, Поук Тохоло слушаше коментатора на малкия екран. Чък и Мег бяха излезли. Поук беше казал на Чък да я изведе на танци и да я задържи по до късно.
Дебел развълнуван мъж размахваше микрофона като говореше, а зад гърба му се виждаше любовното гнездо. След няколко мига от бунгалото изнесоха тялото на Лиза Мендоза на носилка, покрита с чаршаф, и го понесоха към спрялата линейка.
— И така, Екзекутора нападна отново — каза драматично коментаторът. — Първо Дийн Маккуин, един от най-известните граждани, бе застрелян вчера, сега пък е удушена Лиза Мендоза, позната на любителите на музиката в града като чудесна цигуларка, а тялото й е осквернено от подписа на убиеца. Няма човек в нашия град, който тази нощ да не си задава въпроса: не дали този луд ще нападне отново, а — кога ще нападне отново и коя ще бъде следващата жертва. При мен е шефът на полицията Теръл…
Поук се усмихна. Създава се чудесна атмосфера, помисли си той. Слушаше речта на Теръл, с която онзи се опитваше да спре паниката, и знаеше, че разглезените богаташи няма да се успокоят. Сега беше нужно само още едно убийство, за да се предизвика наистина абсолютна паника, толкова необходима за осъществяването на плана му да държи града под свой контрол.
Този път Чък трябваше да има по-голямо участие, мислеше си Поук. Досега единственият му принос бе да помогне за открадването на пушката и да спука гумата на Ридъл. Това бе необходимо, за да осигури достатъчно време на Поук да стигне до бунгалото и да завари жената сама. Но следващото убийство щеше да е по-различно. За Чък беше дошло времето да изработи обещаните пари: трябваше да е замесен до такава степен, че да не може да се откаже.
Поук насочи вниманието си отново към екрана.
Коментаторът пони нотното си лице с кърпа и погледна към камерата.
— Току-що разбрах, че мистър Малкълм Ридъл е мъртъв. Това ще ви шокира така, както шокира и мен. След като е бил разпитан от полицията, мистър Ридъл си е тръгнал към къщи и очевидно е изгубил контрол над колата си. Колата е изхвръкнала от скалата в морето при Уест Пойнт.
Поук стана и се протегна. Нещата се развиваха още по-добре, отколкото се бе надявал. Той си погледна часовника. Беше малко след полунощ. Загаси телевизора, свали си ризата на цветя и панталона и отиде в банята. Няколко минути по-късно облече избеляла червена пижама, легна си и загаси лампата.
Мислите му се върнаха към момента, в който проникна в бунгалото. Ключалката на задната врата не му създаде проблеми. Той зачака в тъмнината. Тя пристигна в 21.25. Той вече знаеше часа от приглушения разговор между Люк Уилямс и друг член на клуба, който успя да чуе, докато им сервираше. Поук стоеше зад драпираната завеса в голямата спалня. Видя я като се събличаше. Тя хвърли чорапите небрежно на пода и те паднаха на няколко стъпки от мястото, където той се криеше. Смяташе да използва ръцете си, но след като тя сама предостави оръжието, той се възползва.
Шумът от паркиране на кола прекъсна мислите му. Той стана тихо от леглото и надникна през пердетата.
Чък и Мег вървяха към бунгалото си. Чу тряскането на вратата и приглушените им гласове.
Поук отново се изтегна на леглото.
Утре… последното убийство… а после жътвата.
Лежа известно време буден и мислеше. Нещата вървяха точно както ги беше планирал. След около седмица мангизите щяха да потекат.
Все още мислеше за парите, когато се унесе и заспа.
Лампите светеха в апартамента на кмета Хедли на върха на сградата на градската управа.
