Часът беше 2.33.
Хедли току-що се бе отървал от Рит Хамилтън и петима други журналисти. Те го бяха подложили на безмилостни критики, които го бяха накарали да побеснее, да пребледнее и да се изпоти. Съпругата му Моника, четиридесет и три годишна жена майчински тип, чувствителна и хубава, седеше на стол далеч от него. Шефът на полицията Теръл седеше насреща му.
— Лосън, скъпи, трябва да опиташ да се успокоиш — каза Моника утешително, — не е хубаво за теб така да се вълнуваш. Знаеш…
— Да се успокоя? — Хедли избухна. — Да се успокоя! Не разбираш ли, че това проклето нещо може да ми коства работата? Ще ми казваш да се успокоя! С откачен убиец на свобода в града!
Моника и Теръл си размениха погледи.
— Но, скъпи, дори да си загубиш работата това ли е най-важното?
Хедли стисна юмруци, въздъхна и подтисна раздразнението си.
— Не разбираш, Моника. Моля те… отивай да си легнеш. Искам да говоря с Франк.
— Но аз наистина разбирам, Лосън.
— Не, не разбираш! Не можеш да схванеш, че целият град експлодира.
— Така ли? — Тя стана, грациозно се приближи до големия панорамен прозорец и погледна към небостъргачите, които ограждаха градската управа. От толкова много прозорци само няколко светеха.
— Бих казала, че повечето хора са си легнали и отдавна спят. Единствените, които експлодират доколкото виждам, са шепа журналисти и ти.
— Моника, много те моля, отиди да си легнеш.
— Да, разбира се. — Тя се усмихна на Теръл и отиде до вратата. — Лосън е голям общественик, Франк — каза оттам и излезе.
Последва дълго мълчание, после Хедли се обади:
— Моника не може да разбере какви усложнения се крият зад всичко това. Не е нужно да ти казвам, че утре и ти, и аз можем да останем без работа, нали?
Теръл извади лулата си и започна да я пълни.
— Така ли? — той погледна Хедли. — Изчаках, за да ти кажа нещо, Лосън. Сега Моника я няма и ще ти го кажа. Според мен ти се държиш като старица, която си въобразява, че под леглото й се крие мъж.
Хедли почервеня.
— На мен ли говориш? — попита той, но под твърдия поглед на Теръл успя да овладее нервите си. — Не можеш да ми кажеш такова нещо.
— Вече го казах — отговори Теръл. — А сега за разнообразие би ли ме изслушал? — Той замълча, Докато си запали лулата, и когато почувства удоволствието, продължи. — От петнайсет години съм шеф на полицията. Вършил съм си работата и знам това, както и ти го знаеш. Че някакъв си луд, който е на свобода, е убил двама души, не е причина за паника, а ти точно това правиш. Би трябвало да знаеш, както и аз знам, че във всеки град от време на време се явява по някой луд и в това няма нищо необичайно.
Хедли потри с пръсти челото си.
— Но сега става в Парадайз Сити!
— Вярно. А с какво е по-различен Парадайз Сити? Ще ти кажа. Парадайз Сити е мястото, където живеят едни от най-богатите, най-арогантните, най-вулгарните и най-неприятните хора в цялата страна. И така, убиецът пристига: лисица сред златни гъски. Ако се беше случило в някой друг град, изобщо нямаше да си правиш труда да прочетеш за това.
Хедли се опита да запази спокойствие в гласа:
— Мое задължение е да защитавам хората, на които служа! Не ми пука какво става в друг град! Има значение само това, което става тук.
— И какво става тук? Някакъв си побъркан убил двама души. С паникьосване няма да го открием.
— Само седиш и си приказваш — ядосано каза Хедли. — Но какво вършиш?
— Ще го открия. Ще ми отнеме известно време, но ще го открия. Струва ми се, че в момента но начина, по който се държите и ти, и журналистите, създавате атмосферата, която цели убиецът.
Хедли се облегна на стола.
— Какво искаш да кажеш? Внимавай какво говориш! Досега ти и хората ти не сте направили нищо, с което да повлияете на когото и да било! Две убийства! И какво знаем? Нищо! Какво искаш да кажеш с това, че съм създавал атмосфера, която целял убиецът? Какво, по дяволите, искаш да кажеш?
Абсолютно невъзмутимо Теръл кръстоса дебелите си крака:
— Живея в този град по-голямата част от живота си. За първи път надушвам страх. Усещал съм мирис на пари, секс, корупция, скандали и пороци, но никога страх… а сега чувствам страха.
Хедли направи нетърпелив жест:
— Пет пари не давам за това! Обвиняваш ме, че създавам атмосфера, която цели убиецът… изрази се по-ясно!
— Запитвал ли си се какви са мотивите за тези убийства? — попита Теръл. — Защо убиецът си прави сам реклама? Когато имам случай на убийство, се питам какъв е мотивът. Убийство без мотив се разкрива трудно. И така, аз се питам, какъв мотив се крие зад тези убийства.
Хедли се отпусна назад на стола.
— Какво ме гледаш? Това е твоя работа, по дяволите!
— Правилно. Моя работа е. — Теръл изпусна дим от лулата си. — Нито едно убийство не е извършено без мотив. Когато човек има работа с луд, мотивът е неясен, но съществува, ако го търсиш достатъчно старателно. Маккуин беше типичен представител на този град. Лиза Мендоза беше музикантка. Няма връзка между тях двамата, освен една — тяхната смърт служи като средство за реклама на мъж, който нарича себе си Екзекутора. Името е измислено умно… име, което има въздействие. С такова име се влиза по заглавията на вестниците. Докато не открия нещо друго, мисля, че това е мотивът… да създаде паника в града.
— О, глупости! — каза грубо Хедли. — Защо един луд ще иска да създава паника?
— Точно това прави — отвърна спокойно Теръл. — Не казвам, че съм прав, но без друго, за което да се захвана, и като гледам ситуацията, само това може да бъде мотивът.
Хедли размишлява дълго и после бутна стола назад.
— Уморен съм. За тази вечер ми е достатъчно. Съжалявам, че избухнах, Франк. Добре… ще се съглася с теб. Няма нужда да ти казвам какво ще стане утре. — Тъй като Теръл не отговори, Хедли замълча. Замисли се за утрешните вестници, за непрестанното звънене по телефона и за неприятностите, които щеше да забърка Пит Хамилтън в телевизионните новини в 10.00. — Наистина ли смяташ, че откаченият иска да предизвика страх в града?
— Той вече го е предизвикал. Не е ли така?
— Тогава какво да правим?
— Зависи от теб — каза Теръл. Той се наведе напред, за да изчисти лулата си в пепелника. — Преди да се прибера в участъка искам да знам дали все още си на моя страна.
— На твоя страна ли? — Хедли го изгледа. — Разбира се, че съм на твоя страна!
— Така ли? — Теръл вдигна очи, лицето му беше безизразно. — Преди малко ми говореше как ще си загубя работата. Искаш ли нов шеф на полицията?
Хедли се сепна:
— Защо, по дяволите, ще искам нов шеф на полицията? Ако има някой, който може да хване това копеле, това си ти!
Теръл стана.
— Правилно. Ако има някой, който може да го хване, това съм аз. Тогава да пресечем паниката.
— Точно това трябваше да му кажеш, Франк! — каза Моника през отворената врата. — На него така трябва да му се говори!
Двамата мъже се обърнаха и чак сега разбраха, че тя беше слушала през цялото време.
Хедли изведнъж се успокои. Изглеждаше засрамен.
— Женска работа! Ще ме заместиш ли, Франк?
Теръл също се успокои. Той смигна на Моника.
— Ако си нямах жена, щях да те отменя — каза той. — И двете са еднакво добри. — Той тръгна към вратата.
