— Да, знам — той прокара пръсти през косата си. — Знам. Не ми натяквай. Стават такива неща. Откъде можех да знам, че Стария се е качил на „хвърчилото“1? Никога не съм се запознавал с него. Никога не съм го виждал дори. Никой не предполагаше. Представи си — да предприеме тайничко пътуване, за да ни проверява! Това показва що за плъх е.
— Какъв старец?
— Шефът. Президентът на Калифорнийската въздушно-транспортна корпорация — нетърпеливо изрече той. — Откъде можех да знам, че ще шпионира зад гърба ми точно когато…
Той млъкна и замислено я погледна.
— Всъщност, Глори, мисля, че за тебе ще е по-добре да научиш мръснишките подробности. Ти и аз добре се погаждахме през тези шест месеца, които изминаха. Ако не мога да кажа истината на тебе, то предполагам, че не бих могъл да я кажа на никого другиго.
— Надявам се, че наистина мислиш така — отвърна тя, на път да заплаче.
Той се наведе напред и сложи голямата си ръка върху двете нейни.
— Разбира се, че така мисля. Не знам какво искаш от живота, но си арабия. Било ни е хубаво, ти си била добра с мен. Би трябвало сам да се ритна отзад за това, че съм такъв празноглавец. Бях малко, изнервен. Знаеш как се чувства човек, налегнат от грижи. Онова, което ми харесва у тебе е, че ти беше до мен. Разбираш какво искам да кажа.
Да, беше стояла до него, мислеше си тя с огорчение, и знаеше как се чувства човек, притиснат от проблеми. Понякога й се искаше да не беше го узнавала никога.
— Е, Хари?
— Добре — той потупа ръцете й и се облегна назад, намръщен отново. — Ами… стюардесата ми даваше анонси по време на последните три полета. Тя е прелестно дете. Грее като диамант. Неочаквано ми хрумна, че идеята й може да не се окаже чак толкова лоша… Е, няма нужда от „онагледяване“. Бях достатъчно смахнат, за да взема със себе си на борда една половинка уиски, и се „друсах“ с нея. Дадох на Том да управлява „хвърчилото“ и минах зад кулисите. Точно в сюблимния момент старият гадняр изникна както духът, пред Хамлет. Боже! Помислих, че ще гръмне като тенджера под налягане. Едвам успя да дочака да докоснем земята, за да ме натири.
— Лош късмет. Съжалявам. Наистина съжалявам. Опита се да спре дотук, но чувстваше потребност да разбере всичко.
— А момичето? Тя и ти… Хари поклати глава.
— За бога! Та тя е просто хлапе! Не означава нищо за мене. Не зная какво си бях наумил. Беше само една от онези истории с навивка и прекалено много алкохол…
Знаеш как е! — прокара той пръсти през косата си. — Щях да я удуша! Ако не беше ми хвърляла белтъци, сега нямаше да съм без работа.
Глори изпусна една продължителна, тиха въздишка. Изведнъж се беше почувствала леко замаяна.
— Добре де. Можеш да си намериш друга работа, Хари. Не е дошъл краят на света.
Той рязко се изправи на крака и започна да кръжи из стаята, с ръце дълбоко забити в джобовете на панталоните.
— Това е краят на моя свят — рече. — Моят свят е авиацията. Това е единственото нещо, за което изобщо ме бива. Стария ще се погрижи никога вече да не получа летателно назначение. Така ми каза. Той има огромно влияние и ще разпръсне благословията си. Може да намеря някаква работа, но откровено казано, като човек от кариерата с мене е свършено завинаги.
— Оо не, Хари. Ще намериш нещо прилично. Ти си интелигентен. В края на краищата, хубаво е да си капитан на самолет, но това е път, който не води до никъде. Трябва да си наясно. Щом остарееш и вече не си им нужен. „Намерил се кой да говори за остаряване!“ — помисли си тя с покруса. — Може би това е добър случай да проявиш всичко, което умееш. Все още си млад. Можеш да започнеш…
Гласът й секна, когато забеляза, че я гледа втренчено.
— Стига, Глори! Какво знаеш ти! — грубо каза той. Тя веднага осъзна, че беше направила грешка, нахълтала в едно кътче от света, който той считаше изцяло за свой.
— Прав си — отвърна му. — Аз дори за себе си не мога да се погрижа, а съм взела да те уча какво да правиш с живота си. Извинявай.
Той угаси цигарата си и веднага запали друга.
— Забрави за това! — Хари се приближи и седна до нея на канапето. — Така ми се пада. Всъщност не обвинявам стария подлец. Какво друго би могъл да направи? Бях луд да се хвана на въдицата на тази зашеметяваща блондинка. Но е непочтено спрямо теб, Глори. Известно време няма да има никакви вечери и филми. Мисля, че е по-добре да ми посочиш вратата. Нямаш много полза от такъв като мене.
— Сърцето й се сви. Вероятно зад всичко това се криеше едно лукаво скъсване. Вероятно тази история за уволнението беше просто лъжа, неговият начин да я „приземи“ без сътресение.
— Разбира се, че не е почтено спрямо мен — каза тя. — Това, което искам, си ти, а не твоите вечери и филми.
Той се изсмя, но тя успя да забележи, че му стана приятно.
— Почти съм готов да ти повярвам, когато гледаш по този начин.
— Трябва да ми вярваш! — Тя се изправи и запали цигара, обзета от внезапен страх, че чувствата й биха могли да я издадат и да го прокудят. Осени я изненадваща идея и тя без колебание продължи. — Казват, че двама живеели по-евтино от един. Искаш ли да се пренесеш тука, Хари?
Зачака с разтуптяно сърце, подозирайки, че той ще откаже, сигурна, че ще откаже.
— Да се преместя тук ли? Наистина ли искаш? — попита той и я погледна с недоумение. — Чудех се къде да намеря някое по-евтино жилище. Сега не мога да си позволя да задържа моя апартамент. Във всеки случай парите за наема трябва да се платят в края на седмицата, а аз ги нямам. Наистина ли искаш да кажеш, че мога да се нанеса тук?
— Разбира се. Защо не?
Тя се обърна, за да не може той да види сълзите, които я заслепиха. Даже без пари, без професия, тя го желаеше повече от всичко друго на този свят.
— Ами не знам — каза той и потри челюстта си. — Хората ще си помислят, че живея за твоя сметка. Във всеки случай вероятно ще започнем да си лазим взаимно по нервите. Аз съм доста труден за съвместен живот. Сигурен ли си, че не се шегуваш?
— Да!
Той се загледа в гърба й, смутен от треперенето на нейния глас. После отиде до нея, обърна я и се взря в лицето й.
— Защо, Глори?! Ти плачеш. Какво има тук за оплакване?
— Де да знаех — рече тя, отблъсна се от него и избърса очите си с носната кърпичка. — Предполагам, че просто не понасям нещата да се развиват в твоя вреда, Хари — тя се овладя и му се усмихна. — Ще се преместиш ли?
— Бих искал. Много е мило от твоя страна! Ще си намеря работа. Ще намеря нещо, с което да се издържаме. Каквото и да е… Виж, мисля, че трябва още сега да се върна в апартамента и да си събера багажа. Може ли да се нанеса тази вечер?
— Разбира се! — плъзна тя ръце около врата му. — Толкова се радвам! Ще дойда с теб. Много ме бива в опаковането! А после ще заложим нещо и ще празнуваме. Искаш ли?
— Точно така — каза той, и се засмя. — Цял съм в очакване да заживея тука с тебе. Ще ни бъде хубаво, бебчо.
II
Една седмица по-късно, няколко минути след осем часа, Глори излезе от банята и влезе в спалнята си, където спеше Хари. Тя се движеше тихо, за да не го безпокои, и като седна пред тройното огледало на тоалетната масичка, започна да разресва косата си.
„Така става само когато живееш с хора, които искаш да опознаеш истински“ — помисли си,
