и снимки.
Преди няколко дни му беше потрябвала чиста кърпа и като не знаеше къде Глори слага кърпите, беше направил систематично претърсване на всички чекмеджета в нейната спалня. Беше се натъкнал на връзката писма, скрита под куп от спретнато сгънато бельо. Понеже нямаше какво да прави и се отегчаваше, Хари беше занесъл писмата във всекидневната и ги бе прочел.
Не бе имал угризения във връзка с прочитането на писмата на Глори. Не виждаше нищо лошо в това и не би се засегнал, ако тя намереше някои негови писма и ги прочетеше.
Беше разбрал, че това са стари любовни писма с дати отпреди три години, писани от човек, който се беше подписвал с „БЕН“. Бяха пламенни писма, които постепенно охладняваха в календарна прогресия. Последното от тях беше разкрило на Хари, че скъсването е било близко, и той беше поклатил глава, изпитвайки съжаление към нея. То продължи, докато не хвърли поглед на фотографиите, които неочаквано го заинтригуваха. Снимките на Бен Дилейни се появяваха толкова често в пресата, че Хари моментално го позна.
Взе една снимка от купчинката, занесе я до прозореца и се вгледа в нея. Дилейни беше излязъл добре — дребен елегантен мъж със студени неподвижни очи, късо подстригани мустаци и безлична физиономия. Диагонално, в долния край на фотографията беше надраскал:
Както я зяпаше, Хари перна снимката с нокътя на пръста си. Кой би могъл да си представи, че Глори някога е била приятелка на един от най-могъщите и опасни гангстери в Калифорния?! Невероятно, но пък и какъв късмет!
Хари се усмихна и тикна портрета в портфейла си. Върна купчинката обратно в скривалището й. После тихичко подсвирвайки си, той отиде в банята, за да вземе един душ.
III
Обикновено първите час и нещо в хотел „Стар“ бяха мъртви, така че когато седна в своята малка кабинка в очакване на клиент, Глори имаше време за размисъл над фантастичния план на Хари.
Тя си повтори наум всичко, което беше казал. Дори и да не бъдеше приложен на практика, амбициозният му замисъл беше показателен за начина, по който функционираше неговият ум, и обясняваше защо той не си беше намерил работа. Тя не искаше да повярва, че в него има престъпна жилка. Знаеше, че той е безразсъден и че пие прекалено много, но такова нещо не беше включвала в сметките си.
Изглежда, съдбата й бе да се залавя с мъже, които излизаха от правия път, мислеше си тя с горчивина. Беше преживяла страхотен шок, когато откри, че Бен е гангстер. Това стана, когато двойка детективи с груби черти на лицата бяха позвънили една нощ, докато те бяха заедно в неговия апартамент. Истината блесна пред нея и оттогава тя беше заживяла в ужас от бъдещите полицейски визити. Но когато след месеци Бен беше станал по-влиятелен и беше се оказал в състояние да си купи закрилата на полицията, посещенията станаха изключително редки. Тя обаче никога не забрави начина, по който се бяха държали полицаите с нея — нито техните оскърбления, нито бруталния им разпит. И до днес не можеше да се размине с патрулиращ полицай, без да потрепери вътрешно.
Ако Хари бе достатъчно луд да се впусне в това начинание, разсъждаваше тя, той не би могъл да си купи протекция, както стори Бен. Щяха да го преследват, да го заловят рано или късно и да отиде в затвора.
От мисълта, че ще го загуби, й прилоша. Каквото и да се случеше, каза си Глори, каквото и да решеше той да предприеме, тя щеше да остане с него. Животът без него вече нямаше смисъл. Трябваше да го убеди по някакъв начин да се откаже от тази недомислена идея, но ако не успееше, щеше да й се наложи да направи всичко възможно той да не се хвърля в нея без най-внимателна подготовка.
Каза си, че е глупачка. Би трябвало да зареже Бен, когато беше узнала, че е гангстер, но не можа да го направи. Разбираше, че би трябвало да напусне Хари сега, когато той планираше обир, но отново усещаше, че няма да може да го стори.
Денят изглеждаше безкраен и когато най-сетне напусна хотела, тя беше в такова състояние на напрегнатост и тревога, че взе на бегом по-голямата част от обратния път до апартамента, без да забелязва, че хората по улиците гледаха сепнато нейното пребледняло, уплашено лице.
Завари Хари излегнат в креслото да слуша по радиото суинг с вид на човек без никакви грижи.
— Здрасти! — каза той, когато тя влезе в стаята запъхтяна. — Май си бързала. Пожар ли има?
— Няма пожар — отвърна Глори, опитвайки се да запази гласа си спокоен. Целуна го и се обърна, за да свали шапката и палтото си.
— Ще ги закача — каза той и тя му ги подаде. Седна пред камината, докато Хари отиваше към спалнята. Щом се върна, той приготви две големи дози уиски със сода и й подаде едната.
— Сега ли искаш да хапнеш или по-късно? — попита я.
— Не съм гладна. — Тя отпи малко от уискито, след което взе цигара и го погледна.
Той й се усмихна.
— Тревожиш ли се, бебчо?
Тя кимна.
— Струва ми се, че да — засмя се тъжно. — Имам всички основания да се безпокоя, нали? Тази твоя идея е малко шокираща.
— Искам да знаеш за какво става дума, Глори — рече той. — Нищо не искам да скривам от тебе.
— Хари, разбираш ли какво означава да направиш този удар? — каза тя. — Сега можеш да минеш покрай полицай, без дори да го забележиш, но ако вземеш тези диаманти, всеки полицай ще бъде заплаха за тебе, а така е ужасно да се живее.
— Думите ти звучат, сякаш идват направо от сърцето — каза Хари с усмивка. — Само не ми разправяй, че си била преследвана от полицията в своето тъмно, съмнително минало, защото няма да ти повярвам.
— Не се будалкай! — ретро произнесе тя. — Моля те, Хари, чуй ме! Няма да се отървеш от тези диаманти, дори да успееш да ги отмъкнеш. Ти си аутсайдер. Нямаш никакви връзки. Ще ти бъде невъзможно да се довериш на някой търговец на крадени вещи, дори ако успееш да намериш такъв. Но аз не виждам как ще можеш и това да направиш. Тази твоя идея е неосъществима. Хари се намръщи.
— Може и да си права — отвърна той. — Все пак замисълът е чиста работа за човек, който разполага с голяма „организация“ и хора, на които може да се облегне. Няма как да не успее, но без „организация“ ще е трудно — даже прекалено трудно!
Дишането й започна да се нормализира.
— Точно така! Прекалено мъчно е! Чувствам такава радост и облекчение, скъпи, че вече го осъзнаваш. Ще зарежеш това, нали?
Той повдигна тежките си вежди!
— Разбира се, че няма да го зарежа. Не, сега въпросът е да открия достатъчно мощна група, която би могла да се справи, и да продам идеята. Имам шанс да сдипля петдесет бона за „постановката“, а те ще ми дадат ускорението, от което се нуждая.
Тя за малко не избухна насреща му, но се овладя навреме.
— Миличък, това май не е много разумно намерение, а? Как е възможно да продадеш някому подобно хрумване? Не биха ти платили, докато не им кажеш каква е идеята ти, а веднъж научат ли я, няма да има нужда да ти плащат. Ще въртиш сделка с престъпници. Как ще им вярваш, че ще ти платят.
Хари се захили.
— Ти явно нямаш високо мнение за мозъка ми — каза той. — Не съм чак такъв загубеняк. Планът ми се опира на две неща: начина за разпознаване на самолета, който ще пренася диамантите, и мястото в пустинята, където е възможно да се извърши сигурно кацане. Случайно знам и двете. Без тях ударът не може да се направи, а докато не получа парите на ръка и в брой, няма да изпея информацията.
Сърцето на Глори се преобърна.
— Разбирам — рече тя, опитвайки се да запази самообладание. — Но ти нямаш никакви връзки, Хари. Не би могъл да се добереш до някоя достатъчно голяма клечка, която да завърти работата. Ще помислят, че е капан на полицията. Просто няма да успееш да ги накараш да ти повярват.
