който беше направил върху масата, загъна инструментите в салфетката и остави пакета върху тоалетната масичка.
Съблече се и се пъхна в леглото. Наля си още едно уиски, изпи го и угаси лампата.
Лежейки в тъмнината, Хари мислено проследяваше плана си. Знаеше, че от неговия успех зависят животът и бъдещето му, и отговорността го караше да се чувства напрегнат и нервен. Щеше му се сега до него да бе Глори, за да му вдъхне увереност и да разсее страховете му.
Едва в този момент осъзна колко много щеше да му липсва. Не смееше да се довери на Джоан. Даваше си сметка, че отсега нататък, дори да успееше да премахне Борг и да си спестеше неприятностите с полицията, нямаше да има никой, с когото да споделя съмненията си, на когото да се облегне; никой, който да мисли за него, когато е в беда, както беше правила това Глори.
Когато най-сетне заспа, му се присъни, че Глори е в стаята, седнала е пред тоалетната масичка и си разресва косата. Виждаше отражението на лицето й в огледалото. Изглеждаше весела и щастлива както онази сутрин преди да й заяви, че тръгва на лов за диамантите. Но щом я заговори, тя нито се обърна, нито даде вид, че го чува, а когато се опита да стане от кревата и да се приближи до нея, установи, че не е в състояние да се помръдне — сякаш някаква сила го притискаше надолу.
Събуди се и чу как я вика по име. По лицето му се стичаше ледена пот, а сърцето му щеше да се пръсне от страх.
ОСМА ГЛАВА
I
След като остави „Буика“ на един паркинг на Бей Шор Драйв, Хари тръгна по централната улица към главния вход на хотел „Екселсиор“, където трябваше да се срещне с Джоан на обяд.
Вече беше ходил до банката, в която бяха парите му, и себе споразумял да имат готовност да му осребрят тридесет хиляди долара срещу безименни бонове същия следобед. Беше изтеглил десет хиляди в брой и сега носеше сумата в една кожена чанта за документи.
Докато се договаряше с банковия касиер за боновете, забеляза, че в банката влиза Борг.
Дебелакът го удостои с лукава, подигравателна усмивка. Беше останал само колкото да проследи от разстояние как чиновникът попълва разходния ордер и го дава на Хари за подпис, след което бе излязъл и до момента нямаше и следа от него.
Но Хари беше убеден, че Борг е някъде наблизо, и като крачеше напред-назад пред хотела, изпитваше усещането, че онзи продължава да го държи под око, сякаш разтворил се в претовареното улично движение и сред тълпите, които пъплеха по „стъргалото“ и тротоарите.
Внезапно съзря открития кремав „Кадилак“, който, бавно се приближаваше с потока от автомобили. Застана на бордюра, за да го изчака. Щом Джоан спря, той отвори вратата и се качи.
Вгледа се в нея с безпокойство. Беше бледа, а под очите имаше тъмни кръгове. Личеше си, че продължава да е точно толкова напрегната и тревожна, колкото беше предишната вечер, когато се разделиха.
— Нали не съм закъсняла? — попита тя, вмъквайки се отново във вълната от коли.
— Точно дванадесет е. Хайде да се измъкнем от тази лудница и да отидем някъде, където ще можем да разговаряме — предложи Хари. — Завий тука наляво. Да отидем до училището по голф. Там можем да обядваме, ако си съгласна.
— Добре.
Пътуваха мълчаливо до 27-о Югозападно Авеню. Хари не сваляше очи от дясното външно огледало за обратно виждане. Зърна колата на Борг, която зави по авенюто тъкмо когато стигнаха до пресечката с Флеглър Стрийт.
— Говори ли с баща си? — попита той безцеремонно.
— Не. — Джоан изобщо не погледна към него. — Днес е зает.
Хари притеснено се размърда. Стрелна я с очи, питайки се какво ли става в душата й.
— Изглеждаш така, сякаш не си спала особено добре миналата нощ — каза той. — Все още ли продължаваш да се тревожиш безпричинно, Джоан?
— Де да беше без причина! Ти да не би да си успял да заспиш? — отвърна тя и намали скоростта при входа на игрището за голф. Зави с колата по частния път, после даде газ и се понесе бързо напред. Никой от тях не обели дума, докато не паркираха пред сградата на клуба. Тогава Джоан рече:
— Да се качим на терасата.
Както слизаше от колата, Хари хвърли поглед назад към правата автомобилна алея, която беше връзката с главния път. От Борг нямаше ни следа.
Тръгна след Джоан по обточената с бегонии пътека. Заобиколиха постройката и се изкачиха на просторната тераса с подредени по нея маси и ярки летни чадъри. Там имаше не повече от пет-шест души и не представляваше никакъв проблем да си намерят уединена маса. Двамата се настаниха и когато келнерът дойде, Хари поръча само едно двойно уиски, понеже Джоан заяви, че не искала нищо.
Изчакаха да бъде поднесено питието и тогава Хари каза:
— Кога смяташ, че ще бъдеш в състояние да поговориш с баща си? Що се касае до мене, аз не бих искал да губя повече време.
Тя заразглежда ръцете си и се намуси.
— Нямам намерение да обсъждам с него каквото и да било сега, Хари.
Той се почувства така, сякаш някой го беше ударил в диафрагмата.
— Искаш да кажеш, че се отказваш от проекта ли?
— Да, това е, което искам да кажа. Извинявай, но не мога да се включа в него сега.
— Но аз разчитах на тебе, Джоан — каза Хари пресипнало. — Бяхме уточнили всичко. Защо си променила мнението си?
— Баща ми има доверие в моята способност да преценявам — отвърна му тя, загледана към отдалечения равен пасаж от игрището, където четирима мъже вървяха към осемнадесетата дупка. — Той никога не подлага на съмнение онова, което правя или искам да направя. Би ме подкрепил, ако го помоля да вложи пари в някакъв бизнес. Би повярвал на думите ми, че инвестицията е разумна. Това ме поставя в деликатно положение. Не бих могла да му кажа, че проектът е издържан.
Хари усети, че кръвта се качва в главата му.
— Не разбирам — остро рече той. — Знаеш, че замисълът е добър, Джоан. Защо да не можеш да му го кажеш?
— Проектът е повече от печеливш — спокойно отвърна тя и неочаквано срещна погледа му, — но вече не съм сигурна дали ще си остане такъв, ако с разгръщането му се заемеш ти.
Хари почувства как започва да пребледнява.
— Да не би да намекваш, че не ме обичаш?
Тя поклати глава.
— Не казвам такова нещо. Любовта няма нищо общо с това, Хари. Баща ми винаги е твърдял, че бизнесът и чувствата не бива да се смесват. И е прав — наистина не бива!
Той прокара пръсти през косата си. Каза си, че без подкрепата на Гейнър няма да стигне доникъде. Щеше да му се наложи да се задоволи с покупката на един-единствен самолет, който щеше да му гарантира безброй главоболия и оскъден поминък.
— Но защо се отметна? Защо си се настроила против мене? — попита я.
— Изведнъж ме споходи прозрението, че не знам нищо за тебе — отговори Джоан. — Съзнавам, че се държах много лошо, но въобще не биваше да ти позволявам да се любиш с мене. Ти направо ме помете. Помислих си, че си прекрасен човек, но вече не съм убедена. Вчера разкрих две неща за тебе: че те е страх от полицията и че си лъжец. Не бих влязла в съдружие с мъж, на когото не може да се има доверие.
С трепереща ръка Хари вдигна чашата си и пресуши половината от уискито.
— Браво! Много хубаво! — Възмущението му звучеше фалшиво. — Значи съм лъжец и не може да ми се вярва. Не го очаквах от тебе!
