— Какво направи на Глори Дейн? — тихо попита Джоан, впила очи в неговите.
Хари усети как лицето му плувна в пот.
— Направил ли? Какво искаш да кажеш?
— Това, което казвам. Какво й направи?
— Не съм й сторил нищо — отвърна той и се наведе напред със свити юмруци. — Казах ти, че я качих на влака за Мексико Сити. Замина при брат си.
— Ще ми дадеш ли адреса на брат й, за да разбера дали е пристигнала там?
— Щях да ти го дам, ако го имах — рече Хари като извади носна кърпа и си избърса лицето. — Обаче не. Нямам представа къде живее брат й, а и пет пари не давам.
— Видя ли я да се качва във влака?
— Да. Слушай, Джоан…
— В колко часа тръгваше по разписание?
Хари моментално усети клопката. Това беше нещо, което можеше да се провери. Прокле се, че й беше дал толкова подробни обяснения. Трябваше да направи справка за влаковете още когато първия път й каза, че Глори е заминала за Мексико Сити.
— Беше някакъв сутрешен час — отвърна той и посегна отново към чашата, за да прикрие смущението си. — За Бога, Джоан…
— Напълно сигурен ли си, че е било сутринта? — спокойно попита тя.
Остави чашата, без да докосне питието, и я погледна в очите. Беше го поставила натясно и каквото и да отговореше, щеше да е достатъчно, за да докаже, че лъже. Съзнаваше, че трябва да пренареди декорите и да й подхвърли някаква полуистина — с надеждата, че ще се хване.
— Добре… Глори не замина за Мексико Сити. Сега доволна ли си? — рече той ядосан.
Джоан продължаваше да го фиксира със студен и обиден поглед.
— Значи признаваш, че си ме излъгал?
— Да, излъгах те — каза Хари. — Съжалявам. Ще ти разкажа какво се случи, щом толкова настояваш. Глори се вкисна, както ти бях споменал. Искаше тридесет хиляди долара, за да ме остави на мира. Щяла да отиде при баща ти и да му каже, че ми е любовница, ако не й дам парите. Отстъпех ли, нямаше да имам никакъв капитал, за да ти стана съдружник. Изпаднах в затруднено положение. Реших, че трябва да се откажа от тебе и да продължа с нея. Тя искаше да отидем в Ню Орлеан. Въобразяваше си, че двамата с нея ще успеем да завъртим там бизнеса с аеротакситата по-добре, отколкото тук. Стигнахме до Колиър Сити и тогава ми писна окончателно. Чувствах, че ако се огъна пред нея, ще разбия не само твоя и моя живот, но и нейния. Точно така й казах. Заявих й, че ако продължава да ме изнудва, ще започна да я изнудвам и аз. Предупредих я, че ще я издам на полицията. Трябваше да го направя още преди, но не исках да се стига дотам. Това я сепна. Тя се укроти. Накарах я да приеме две хилядарки и да обещае, че ще ме остави на мира. Качих я на рейса за Ню Орлеан и се върнах тук. Това е цялата истина.
Джоан продължаваше да го гледа втренчено.
— Защо не я сподели с мене веднага, вместо да извърташ, че била заминала за Мексико Сити? — попита тя с безстрастен, равен глас.
— Не исках да те тревожа. Помислих си, ако ти кажа, че Глори е отишла при брат си, а не че е запрашила към Ню Орлеан, ще ти бъде по-лесно да го възприемеш — уж поясни Хари, опитвайки се да скрие факта, че лъже отчаяно.
— Излиза, че сега тя е в Ню Орлеан?
— Така предполагам. Не знам. Оставих я на автобуса за Ню Орлеан. Нямам представа какво прави в момента, пък и не ми пука. — Той допи уискито си и остави чашата. — Не бихме ли могли да живеем без мисълта за тази жена? Аз съм скъсал с нея, тя е скъсала с мене. Обичам те. Искам да се оженя за тебе, да реализирам идеите си. Нима не е възможно да го постигнем?
— Не, не е — отвърна тя. — Разбираш ли, Хари, аз просто вече не знам дали мога да ти вярвам, или не. Със сигурност няма да вляза в съвместен бизнес с тебе. Не бих рискувала парите на баща си в каквото и да е начинание, ръководено от твоя милост. Дори няма да се омъжа за тебе, докато не се убедя, че действително казваш истината.
— Естествено, че казвам истината — сърдито възрази Хари. — Давам ти честната си дума, че…
— Защо тогава изглеждаш по този начин? От какво си уплашен? Нещо ти тежи на съвестта — рече Джоан. — Личи си от цял километър. Сякаш си извършил нещо ужасно. — Тя замълча, свила юмруци. — Досещаш се в какво започвам да те подозирам, нали?
Той я зяпна с мокро от потта чело.
— Не е вярно, Джоан! Кълна се, че не е вярно!
— Значи разбираш какво имам предвид?
— Не, не разбирам! Но не съм извършил нищо лошо. Трябва да ми повярваш!
— Боя се за тебе, Хари.
— Не е нужно. Казвам ти, че не съм направил нищо лошо. Длъжна си да ми вярваш, Джоан!
— Добре. Ще ти повярвам при едно условие — отвърна тя. — Вече не мога да приема честната ти дума. Наговори ми прекалено много лъжи, за да бъде другояче… Но съм склонна да се оставя да ме убедят фактите. Ако искаш, ела с мене до Ню Орлеан, за да мога да поговоря лично с Глори и да чуя нейната версия за цялата история. Тогава ще повярвам. Но нито секунда по-рано! Ще дойдеш ли с мене в Ню Орлеан?
Хари се поколеба и колебанието му беше фатално. Джоан го наблюдаваше внимателно. Тя забеляза как очите му отбягнаха нейните, как лицето му помръкна, докато мозъкът му се напрягаше да намери изход.
Изправи се на крака.
— Добре, Хари — каза развълнувана. — Да спрем дотук. Не мисля, че ще се видим пак, във всеки случай не преди да доведеш Глори обратно в Маями. Ако си в състояние да го сториш, ще можем да продължим разговора.
Той съзнаваше, че това е краят на връзката им. Можеше да го прочете по израза на лицето й. Започна да проклина и Глори, и себе си заради гибелта на единствената любов в своя живот. Стана, смазан напълно, и прекоси след нея терасата, после заобиколи постройката на клуба и стигна до паркинга.
Джоан спря до колата и го погледна в очите.
— Вземи на връщане такси, моля те — рече тя. Хари видя, че устните й трепереха, а в очите й имаше сълзи. — Предпочитам да не си с мене по обратния път.
— Не се притеснявай — отвърна той. — Чуй, Джоан, съжалявам, че стана така. Затънал съм до гуша, но не е това, което си мислиш. Все едно, вече можеш да научиш истината. Лъгах те, защото не исках да те загубя. Но сега това е без значение, защото си давам сметка, че вече съм те загубил. Глори е мъртва. Ти го подозираше, нали?
Тя силно пребледня и Хари помисли за миг, че се кани да припадне, но си наложи да не я докосва.
— Забъркал съм се с една банда убийци — приглушено продължи той. — Сам съм си виновен и не се оправдавам. Двамата с Глори извършихме обир. Сигурно си чула за него. Аз бях оня тип, който отмъкна диамантите от самолета „Муунбийм“. Така се сдобих с петдесетте хиляди долара. Преди това нямах нито цент и такъв щях да си остана до гроба, ако не бях направил този удар. Преметнах онази сган и един от техните хора ме преследва. Той уби Глори на плажа край Колиър Сити. Сега е намислил да убие и мене. Ако имам късмет, може и да му попреча, но навярно няма да имам това щастие. Вероятно утре ще бъда мъртъв, но искам да знаеш, че те обичам. Ти си единствената жена в живота ми, която съм чувствал истински близка. Въпреки че се познаваме отскоро, броените часове, прекарани с тебе, бяха най-щастливите, които някога съм преживявал.
— Моля те, недей ми казва нищо повече — каза Джоан с подрезгавял глас. — Не искам да бъда въвлечена в тази афера. Колко наивно от моя страна да имам каквото и да било вземане-даване с тебе!
Тя се качи в колата и запали мотора.
Хари направи крачка назад с пребледняло лице.
— Сбогом, Джоан. Съжалявам. Не биваше да те наранявам по този начин, но те обикнах и продължавам да те обичам. Ще се радвам, ако ми пожелаеш късмет. Няма да ми е излишен.
Тя включи на скорост и бързо потегли, без да го погледне.
