Харгър беше мой приятел. Започнах да разследвам.
— Трябваше да оставиш това на ченгетата — усмихна се Дор.
— Имаше вероятност, че някой иска да натопи момичето. Освен това можех да изкарам някой друг долар… законно. Случвало се е, дори и в Сан Анджело.
Дор пъхна пръста си в муцуната на котката и тя разсеяно го захапа. После се отдръпна от него, седна в ъгъла на бюрото и зализа едната си лапа.
— Двайсет и две хилядарки и мацката ти ги даде да ги пазиш — каза Дор. — Типично за една жена, нали? Ти взе парите. Харгър беше убит с твоя револвер. Момичето изчезна… но аз мога да я върна. Струва ми се, че от нея ще излезе добър свидетел, ако ни потрябва.
— Беше ли нагласена играта в Лас Олиндас? — по питах аз.
Дор довърши питието си и отново стисна с устни пурата.
— Разбира се — рече нехайно. — Крупието… името му е Пина… беше в играта. Колелото е нагласено да спре на двойната нула. Стар номер. Меден бутон на пода, друг меден бутон на подметката на обувката на Пина, жици в крачола му, батерии в джоба на панталоните. Старият номер.
— От държането на Каналис не личеше да е знаел. Дор се изкиска.
— Той знаеше, че колелото е нагласено. Само не знаеше, че неговото крупие играе в отбора на противника.
— Не бих искал да съм на мястото на Пина — рекох. Дор махна пренебрежително с пурата.
— Погрижиха се за него… Играеше се внимателно и без много дандания. Те не поемаха необмислени рискове, залаганията бяха в рамките на разумното, не печелеха през цялото време. Няма начин. Това не става дори с нагласено колело.
Свих рамене, размърдах се в стола.
— Знаете страшно много по въпроса — отбелязах. — И всичко това само за да ме притиснете?
Той се засмя тихо.
— О, съвсем не! Просто се случиха някои неща… както става и с най-добрите планове. — Пак размаха пурата си и покрай лукавите му очички се проточи бледосиво филизче дим. От другата стая се чуваше приглушен разговор. — Имам клиентела, на която трябва да угаждам… дори ако не ми харесват всичките им лудории — добави той простичко.
— Като Мани Тинън ли? — попитах. — Той се навърташе доста около общината, знаеше твърде много. Добре, господин Дор. Какво точно смятате да ме накарате да направя за вас? Да извърша самоубийство?
Той се засмя. Тлъстите му рамене са затресоха игриво. Протегна една от ръчичките си с дланта към мен.
— И през ум не ми минава такова нещо — каза студено. — Другият начин е къде по-добър. Начинът, по който обществеността гледа на убийството на Шанън. Не съм уверен, че този мръсник, прокурорът, няма да осъди Тинън и без теб, ако пробута версия та, че са те пречукали, за да ти затворят устата.
Станах от стола, пристъпих и се наведох през бюрото към Дор.
— Без номера! — рече той малко рязко и напрегнато. Плъзна ръка към едно чекмедже и го издърпа наполовина. Движеше ръката си много бързо, за разлика от движенията на тялото му.
Погледнах с усмивка ръката му и той я изтегли от чекмеджето.
— Вече дадох показания пред Голямото жури — рекох. Дор се облегна и ми се усмихна.
— Хората правят грешки — каза. — Дори и хитрите частни ченгета… Би могъл да промениш показанията си… и да оформиш това писмено.
Казах много тихо:
— Не. Ще ме обвинят в лъжесвидетелство… от което няма отърваване. Предпочитам да ми предявят обвинение в убийство… от което има отърваване. Особено ако Фенуедър поиска да се отърва. Няма да му е приятно да ме изгуби като свидетел. Случаят Тинън е твърде важен за него.
Дор каза спокойно:
— Тогава ще трябва да опиташ да се отървеш. А след това по теб ще има толкова кал, така че ни какво жури няма да осъди Мани само въз основа на твоите твърдения.
Протегнах бавно ръка и погалих ухото на котката.
— Ами двайсет и двата бона?
— Всичките може да са твои, ако си навит да играеш. В края на краищата, това не са мои пари… Ако Мани бъде оправдан, бих могъл да добавя нещичко отгоре от моите.
Погъделичках котката под брадичката. Тя замърка. Вдигнах я нежно в ръцете си.
— Дор, кой всъщност уби Лу Харгър? — попитах, без да го гледам. Той поклати глава. Погледнах го с усмивка.
— Страхотна котка — рекох. Той облиза устни.
— Струва ми се, че малката негодница те харесва.
Изглежда, тази мисъл му доставяше удоволствие. Кимнах… и хвърлих котката в лицето му.
Той изкрещя, но вдигна ръце да я улови. Тя се извъртя грациозно във въздуха и се приземи, като размахваше и двете си предни лапи. Едната обели бузата на Дор като бананова кора. Той изкрещя много високо.
Вече бях извадил пистолета от чекмеджето и наврял дулото му в тила на Дор, когато Бийзли и мъжът с квадратното лице се втурнаха вътре.
За миг се получи нещо като жива картина. Сетне котката се отскубна от ръцете на Дор, хвърли се на пода и се скри под бюрото. Бийзли вдигна чипия си револвер, но от вида му личеше, че не е сигурен какво иска да прави с него.
Натиках дулото на моя още по-дълбоко в тила на Дор и казах:
— Франки ще пострада пръв, момчета… И не ви будалкам.
Дор изсумтя.
— Не бързайте — изръмжа той на главорезите си. Взе кърпичка от предния джоб на сакото си и започна да попива разпраната си кървяща буза. Мъжът с кривата уста започна да се плъзга покрай стената.
— Не си въобразявайте, че това ми доставя радост, но не се шегувам. Не мърдайте, копелета такива!
Кривата уста спря и ми се ухили злобно. Държеше ръцете си ниско долу.
Дор полуобърна глава и се помъчи да ми говори през рамо. Не можах да видя изцяло изражението на лицето му, но не изглеждаше уплашен.
— Така няма да постигнеш нищо — рече. — Нищо нямаше да ми струва да наредя да те очистят, ако съм целял това. Какво постигна? Не можеш да застреляш никого, без да загазиш още повече, отколкото ако направиш това, което поисках от теб. Положението ми изглежда патово.
Размислих върху думите му, докато Бийзли ме гледаше любезно, сякаш всичко това за него е нещо обичайно. В другия обаче не открих и следа от любезност. Напрягах слух, но в останалата част от хижата май бе съвсем тихо. Дор се поотдръпна от пистолета и каза:
— И така?
— Тръгвам си — рекох. — Имам пистолет и като го гледам, май ще мога с него да застрелям някого, ако се наложи. Не ми се иска кой знае колко и ако наредиш на Бийзли да ми хвърли ключовете, а на другия да ми върне патлака, който взе от мен, ще забравя за отвличането.
Дор лениво се опита да присвие рамене.
— После какво?
— Ще проуча предложението ти малко по-внимателно — рекох. — Ако ми осигуриш достатъчно закрила, бих могъл да премина на ваша страна… А ако си толкова печен, колкото твърдиш, няколко часа няма да променят нищо.
— Това е идея — каза Дор и се подсмихна. После нареди на Бийзли: — Не се опитвай да използваш ютията и му върни ключовете. Също и патлака… дето сте го взели днес.
Бийзли въздъхна и много предпазливо пъхна ръка в панталоните си. Подхвърли ми през стаята кожената калъфка с ключовете. Кривата уста вдигна ръка, пъхна я в страничния си джоб, а през това време аз понамалих натиска върху гърба на Дор. Мъжът извади моя пистолет, пусна го на пода и го ритна далеч от себе си.
