Ударих го с коляно в слабините. Той се преви на две и заскимтя. Извих ръката му надясно и му взех пистолета. Спънах го и той се просна на пода. Лежеше там, мигаше от изненада и болка, свил колене до стомаха си. Търкаляше се ту на една, ту на друга страна и охкаше. Посегнах, сграбчих лявата му ръка и рязко го изправих. Бях със седемнайсет сантиметра по-висок и с осемнайсет килограма по-тежък от него. Трябвало е да пратят някой по-едър, по-добре трениран посланик.
— Да влезем в моята „стая за размишления“ — предложих. — Да си побъбрим, а ти ще пийнеш нещо ободрително. Следващия път не се приближавай до жертвата си толкова, че да си му на сгода да хване ръката ти с пистолета. Трябва да проверя дали не носиш и друго оръжие.
Не носеше. Избутах го през вратата и го тръшнах на един стол. Дишането му вече не беше толкова тежко. Извади носна кърпа и обърса лицето си.
— Следващия път — процеди през зъби той. — Следващия път.
— Не бъди оптимист. Не ти подхожда ролята.
Налях му уиски в картонена чаша, сложих я пред него. Извадих пълнителя на 38-калибровия му пистолет и изсипах патроните в чекмеджето на бюрото си. Върнах пълнителя и поставих пистолета на бюрото.
— Да не го забравиш на тръгване… ако изобщо си идеш.
— Това е нечестна борба — измънка той, все още задъхан.
— Не ще и дума. Да застреляш човек е къде-къде по-чиста работа. И тъй, как се добра дотук?
— Върви по дяволите!
— Не се перчи. Имам приятели. Не са много, но все пак се намират. Ще те натопя за въоръжено нападение и знаеш какво следва. Ще те пуснат със съдебно решение или срещу гаранция и повече никой няма да чуе за теб. Шефовете ти не обичат провалите. И тъй, кой те прати и как разбра къде да ме намериш?
— Следят Ики — отвърна онзи мрачно. — Задръстен е. Проследих го дотук без никакво затруднение. Защо му е притрябвал частен детектив? Някои настояват да са наясно.
— Друго?
— Върви по дяволите!
— В последна сметка не е нужно да те топна за въоръжено нападение. Ще измъкна от теб каквото ми трябва тук, и то веднага.
Станах от стола, а той вдигна ръце да се запази.
— Пречукаш ли ме, ще те навестят двама здравеняци, които не си поплюват. Ако не се върна да докладвам, пак същото те чака. Козовете не са в твоите ръце. Само така изглежда — каза той.
— Ти пък няма какво да докладваш. Дори този Ики да е идвал при мен, не знаеш за какво и дали съм приел да работя за него. От гангстерите ли е, значи не е клиент по вкуса ми.
— Дошъл е да те накара да се опиташ да спасиш кожата му.
— От кого?
— Това вече е друг въпрос.
— Казвай веднага! Устата ти май работи отлично. И предай на момчетата, че реша ли да закрилям бандит, връщане няма.
От време на време в занаята ми се налага да по-излъжа. И в случая поизлъгах.
— Какво е направил Ики, та сте го намразили толкова? Или и това е друг въпрос?
— Придаваш си важност — рече подигравателно той, разтривайки мястото, където го бях ръгнал с коляно. — В моя отбор няма да те вземат дори да прибираш топките.
Изсмях се в лицето му. После сграбчих дясната му китка и я извих зад гърба му. Той завряка. Бръкнах с лявата си ръка в горния джоб на сакото му и извадих портфейл. Пуснах нашия човек. Той посегна за пистолета си на бюрото, но го фраснах през ръката. Строполи се на стола за клиенти и заохка.
— Ще си вземеш пистолета — поясних — единствено когато лично ти го дам. А сега мирувай, иначе ще трябва да те смлатя просто за кеф.
В портфейла намерих шофьорска книжка, издадена на името на Чарлз Хикън. Това изобщо не ми помагаше. Такива негодници винаги имат вулгарни псевдоними. Навярно са го наричали Малкия или Тънкия, или Топчето, или дори просто „ей ти“. Подхвърлих му обратно портфейла, който падна на пода. Дори не успя да го улови.
— Дявол да го вземе — рекох, — трябва да има някаква кампания за икономии, щом са те пратили да вършиш и нещо друго, освен да събираш угарки по улиците.
— Млъквай!
— Добре, храбрецо. А сега тичай в пералнята. Ето ти пистолета.
Той го взе, пъхна го с усилие в колана си, изправи се, хвърли ми най-смъртоносния поглед, на който беше способен, и закрачи към вратата бавно и небрежно като крадец, току-що задигнал нова-новеничка кожа от норка. На вратата се обърна и ме изгледа с мънистените си очички.
— Остани си чист, фукльо. Но и ти ще се огънеш.
С тази съкрушителна реплика отвори вратата и се измъкна навън.
След малко заключих другата врата, изключих звънеца, затъмних прозорците и излязох. Не забелязах никой, дето да прилича на убиец. Стигнах с колата у дома, приготвих си куфара, подкарах към сервиза, където почти ме обичаха, оставих там автомобила си и взех един „Шевролет“. Стигнах с него до „Пойнтър стрийт“, стоварих куфара си в мърлявия апартамент, който бях наел рано следобед, и влязох в заведението „При Виктор“. Беше девет часът, твърде късно, за да отида до Бей Сити и да доведа Ан на вечеря. Сигурно отдавна вече си бе сготвила.
Поръчах си двоен джин с лимон и го изпих, а бях гладен като вълк.
По пътя обратно към „Пойнтър стрийт“ дълго обикалях и спирах, а на седалката до мен лежеше пистолет. Доколкото виждах, никой не се опитваше да ме следи. Спрях в автосервиз на „Сънсет булевард“ и проведох два разговора от телефонната кабина. Хванах Бърни Оле точно когато си тръгваше за вкъщи.
— Бърни, обажда се Марлоу. От години не сме се карали. Чувствам се самотен.
— Ами ожени се. Сега аз съм главен следовател при шерифа. Още съм капитан, докато мине изпитът. Почти не разговарям с частни детективи.
— Разговаряй поне с мен. Може да ми потрябва помощ. Заел съм се с една завързана работа и току-виж ме претрепали.
— И искаш да се намеся в естествения развой на събитията?
— Недей така, Бърни. Не съм лошо момче. Опитвам се да спася бивш мафиот от двама палачи.
— Колкото повече се изтребват помежду си, толкова по-добре.
— Така е. Ако ти се обадя, притичай сам или прати две добри момчета. Ще имаш време да ги обучиш.
Разменихме си още няколко невинни шегички и затворихме телефона. Набрах номера на Ики Розенщайн. Твърде неприятният му глас произнесе:
— Хайде, казвай!
— Обажда се Марлоу. Бъди готов да се изнесеш оттам около полунощ. Открихме приятелите ти. Окопали са се в „Бевърли уестърн“. Тази вечер няма да припарят до твоята улица. Запомни: не знаят, че си надушил работата.
— Май върви на добре.
— Велики Боже, да не мислиш, че си на неделен ученически пикник! Непредпазлив си, Ики. Проследили са те до кантората ми. Това съкращава времето, с което разполагаме.
Той помълча. Чувах дишането му.
— Кой ме е проследил? — запита.
— Някакъв дребосък. Заби пистолет в корема ми и ме принуди да му го отнема. Само гадая защо са пратили този негодник: не искат на науча твърде много, в случай че още не знам нищо.
— Загазил си, приятел.
— А кога не съм загазвал? Ще прескоча до апартамента ти около полунощ. Бъди готов. Къде ти е колата?
— Пред блока.
— Закарай я в някоя странична улица и внимавай да я заключиш добре. Къде е задният вход на бърлогата ти?
