порта и гараж извън зида. Циментова пътека излизаше от страничната врата на гаража и водеше към страничния вход на къщата. В зида, до желязната порта, беше вградена бронзова табелка, на която знаех какво пише: „Д-р Лийланд М. Остриън“.
— Така — рекох. — А сега какво му беше необичайното на случая „Остриън“?
— Нищо необичайно нямаше — бавно отвърна Кинкейд, — освен дето здравата ще загазя заради вас.
— Защо?
— Някой трябва да ви е чул по микрофона, когато споменахте адреса на Остриън. Затова и шефът дойде да ви огледа.
— Де Спейн може да е загрял по вида ми, че съм ченге, и да му го е изпял.
— Не. Де Спейн го мрази и в червата. По дяволите, та само преди седмица той беше лейтенант- детектив. Андърс не желае никой да си пъха носа в този случай. Не ни позволи и да пишем за него.
— Страхотна преса имате в Бей Сити.
— Имаме страхотен климат… а вестникарите ни са банда комедианти.
— Добре — рекох. — Имаш шурей ченге в отдел „Убийства“. Всички вестници в Лос Анджелис освен един поддържат шерифа. Той обаче живее в този град и, като много други, не държи на чистотата в собствения си двор. Значи те е страх, а?
Кинкейд Куклето изхвърли цигарата си през прозореца. Наблюдава я как описа червена дъгичка и остана да свети — бледорозово огънче върху тротоара. Наведох се напред и натиснах стартера.
— Извинявай тогава — рекох. — Няма да те безпокоя повече.
Превключих скоростите и колата пропълзя няколко метра, преди Кинкейд да се наведе и дръпне ръчната спирачка.
— Не съм шубелия — сопна се той. — Какво искаш да знаеш?
Отново изключих мотора и се облегнах назад, без да свалям ръце от волана.
— Първо, защо Матсън се е простил с разрешителното си? Клиент ми е.
— А, Матсън. Чух, че се опитал да дои доктор Остриън. И не само че му отнеха разрешителното, ами го изгониха и от града. Няколко въоръжени типове го натикали една вечер в кола, обработили го и го заплашили да изчезне от града, защото иначе… А когато се оплака в полицията, смехът им се чуваше на километри. Според мен не са били ченгета.
— Познаваш ли някой, на когото викат Голямото чене?
Кинкейд Куклето се замисли.
— Не. Шофьорът на кмета, кретен на име Мос Лоренц, има брада, на която можеш да закрепиш цял роял. Но никога не съм чувал да го наричат Голямото чене. Преди това е работил за Ванс Конрид. Чувал ли си за Ванс Конрид?
— Точно там ровя и аз — отвърнах. — Тогава, ако този Конрид иска да пречука някого, който му пречи и създава неприятности тук, в Бей Сити, то Лоренц ще бъде точно за тази работа, понеже кметът ще трябва да го прикрива — до известно време, разбира се.
— Кого да пречука? — обади се Кинкейд Куклето. Гласът му изведнъж прегракна от напрежение.
— Те не само са изгонили Матсън от града — казах. — Проследили са го до апартамента, който е наел в Лос Анджелис, и някакъв тип, наречен Голямото чене, му е светил маслото. Изглежда, Матсън е продължил да работи над нещото, което е надушил.
— Господи! — прошепна Кинкейд Куклето. — Не съм чул нищичко за това.
— Ченгетата в Лос Анджелис също — преди да тръгна насам. Ти познаваше ли Матсън?
— Малко. Не особено добре.
— Според теб честен ли беше?
— Ами доколкото… всъщност да, честен беше. Господи, пречукали са го, а?
— Доколкото може да е честен един частен детектив ли? — попитах.
Той се изкиска. От нерви, от напрежение, от шока, а не че му беше забавно. Една кола заби в края на улицата, спря до тротоара и фаровете й изгаснаха. Отвътре не излезе никой.
— Ами Остриън? — попитах. — Къде е бил, когато са убили жена му?
Кинкейд Куклето подскочи:
— Кой каза, че е била убита? — зина той.
— Мисля, че Матсън точно това се е опитвал да каже. Но още по-старателно се е натискал да получи пари, за да не каже. И в двата случая би си навлякъл неприязън, но в неговия случай го приспаха с оловна тръба. Подозирам, че е работа на Конрид, защото надали е от онези, дето им е приятно, като им измъкват пари, освен във вид на легални рушвети. От друга страна обаче, за заведението му би било малко по-добре доктор Остриън да е убил жена си, отколкото ако тя се е самоубила, защото е загубила всичко на неговите ролетки. Може би не чак по-добре, но поне малко. Та по тази причина не мога да разбера защо Конрид ще нареди да очистят Матсън, задето говорел за убийство. Освен ако не е говорел и за нещо друго.
— Имало ли е някога полза от всички тези разсъждения? — учтиво попита Кинкейд Куклето.
— Не. Просто се развличам с тях, докато си нанасям нощния крем пред огледалото. А сега за лаборанта, взел кръвната проба. Кой е той?
Кинкейд запали нова цигара и погледна към колата, която спря пред крайната къща. Фаровете й отново бяха светнали и тя бавно се движеше напред.
— Казва се Греб — отвърна той. — Държи помещение в сградата, където са лекарските кабинети в града, и работи за лекарите.
— Но не официално.
— Не. Тук и без това не си губят времето с лабораторни експертизи. Освен това погребалните агенти се редуват за по седмица като съдебни лекари при издаването на смъртни актове, та какво очакваш. Шефът може да потули работата както си иска.
— А защо да я потулва?
— Нищо чудно да е получил нареждане от кмета, на когото онези от комарджийската мафия да са намекнали да не закача Ванс, който работи за тях. Или пък от самия Ванс Конрид. Може и да не е искал шефовете му да разберат, че има нещо общо с някакво мъртво маце, което може да докара беля на клуба.
— Ясно — рекох. — А онзи там долу явно не знае къде живее.
Колата продължаваше да пълзи покрай тротоара. Фаровете й отново бяха загаснали, но тя не преставаше да се движи.
— И докато все още съм цял — обади се Кинкейд Куклето, — не виждам защо да не ти кажа, че медицинската сестра на доктор Остриън на времето е била жена на Матсън. Рижа стръвница, не особено красива в лицето, но страхотно тапицирана.
— Е, и аз обичам дамските чорапи да са добре запълнени — рекох. — Я излез от тази врата, мини отзад и легни на пода, само по-живо.
— Ама…
— Прави каквото ти казвам — срязах го. — Бързо!
Дясната врата щракна, отвори се и дребосъкът се изниза като струйка дим. После прещрака отново и се затвори. Чух отварянето на задната врата, хвърлих бърз поглед и видях тъмната сянка, свита на пода. Преместих се от дясната страна, отворих вратата и излязох на тесния тротоар, който вървеше по ръба на стръмния склон.
Другата кола вече беше съвсем наблизо. Фаровете й отново блеснаха и аз приклекнах. Лъчите се извъртяха, облизаха колата ми, после се врътнаха обратно, автомобилът спря отсреща и тихо потъна в мрак. Беше малка черна кола с две врати. Около минута нищо не се случи, после лявата врата се отвори, отвътре излезе яко мъжище и тръгна към моята страна на улицата. Извадих пистолета изпод мишницата, пъхнах го в колана и закопчах най-долното копче на сакото. После излязох иззад колата, за да го пресрещна.
Като ме видя, мъжът се закова на място. Ръцете му висяха празни отстрани. В устата му имаше пура.
— Полиция — рече кратко. Дясната му ръка бавно се насочи към дясното бедро. — Приятна нощ, нали?
— Страхотна — съгласих се. — Малко мъглива, но аз обичам мъглата. Омекотява въздуха и…
