„Много интересно“.
Крейн благодари на жената за търпението й, извади джобния си компютър и погледна изследванията на кръвта.
Бели кръвни телца (на мм) 3 100
Хематокрит (%) 34,6
Тромбоцити (на мм) 104 000
Глюкоза (мг/дл) 79
Триглицериди (мг/дл) 119
Скорост на утаяване на еритроцитите (мм/час) 48,21
— Какво мислите? — обърна се той към доктор Бишоп.
— Надявах се вие да ми кажете. Вие сте експертът.
— Не съм експерт, а само колега лекар, и търся съдействие.
Тя не отговори и Крейн почувства, че гневът му се завръща, този път по-силен. Ядоса се на необяснимата потайност, на намесата на капитан Королис и особено на неотзивчивата и докачлива доктор Бишоп. Реши да й натрие носа, като й покаже колко много знае.
Рязко затвори джобния компютър и попита:
— Мина ли ви през ума да направите изследвания за антитела, докторе?
Тя кимна.
— Вирусен хепатит тип А и С, сулфамиди в кръвта, имуноглобулин. Резултатите са отрицателни.
— Нарушения в моторните функции?
— Нормални двустранно.
— Ревматоиден фактор?
— Положителен. Осемдесет и осем единици на милиметър.
Крейн млъкна. На нейно място и той би направил същите изследвания.
— Пациентката не е страдала от артралгия, болки в ставите, анорексия или болестта на Рейно, симетрична гангрена на крайниците.
Крейн я погледна изненадано. Беше ли възможно и тя да е стигнала до същия невероятен извод?
Той реши да блъфира.
— Началното изнемощяване на мускулите на ръцете и загубата на сетивност в горната част на торса предполагат сирингомиелия4.
— Но липсва вцепенение в краката — веднага отвърна доктор Бишоп. — И имаше почти ненарушена гръбначномозъчна функция. Не е сирингомиелия.
Крейн се изненада още повече от дълбочината на познанията й и си каза:
„Време е да сваля картите си на масата“.
— А сетивни дефекти? Невропатия5? И забелязахте ли сливиците й?
Бишоп продължаваше да го гледа безизразно.
— Да, забелязах ги. Уголемели и жълтеникави. Настъпи мълчание, после устните й бавно се разтеглиха в усмивка.
— Да не би да предполагате танжерска болест6, докторе?
Крейн се вцепени, след това много бавно се отпусна и осъзна, че не може да не отвърне на усмивката й.
— Точно така — малко унило каза той.
— Танжерска болест. Е, и сега какво? В станцията има стотина редки генетични заболявания? — Тонът й обаче беше мек и в гласа й не прозвуча упрек.
Той реши, че усмивката й може би дори е искрена.
В същия миг отекнаха пронизителни аларми и заглушиха класическата музика. В коридора блесна кехлибарена светлина.
Усмивката на Бишоп изчезна.
— Код „оранжево“ — каза тя.
— Какво?
— Спешен психиатричен случай — отговори тя и хукна към вратата.
ГЛАВА 10
Бишоп спря пред рецепцията само за да грабне радиопредавател.
— Извикайте Корбет! — кресна на жената зад бюрото, изскочи от комплекса и хукна по коридора към Таймс Скуеър. Крейн я следваше по петите.
Докато тичаше, Бишоп набра код на предавателя и претърси обхватите.
— Тук е доктор Бишоп. Искам местоположението на код „оранжево“.
Настъпи кратко мълчание, после се чу отговорът:
— Местоположение на код „оранжево“ — пето ниво, хангарът за ремонт на безпилотните миниподводници.
— Пето ниво, прието.
Асансьорът чакаше до кафенето. Качиха се и Бишоп натисна седмия, най-долния бутон на таблото, после отново включи предавателя.
— Дайте сбито същината на случая.
— Инцидент код 5–22 — чу се отговорът след изщракване.
— Какво означава това? — попита Крейн. Тя го погледна.
— Буйстващ психопат.
Вратите се отвориха и Крейн тръгна след нея към ярко осветен разклон. Коридорите водеха в три посоки. Бишоп хукна по онзи право срещу тях.
— А медикаменти? — попита Крейн.
— На всяко ниво има секция за интензивно лечение. Ще я използваме, ако се наложи.
Коридорите и отделенията на това ниво бяха много по-тесни от всички, които Крейн беше видял досега. Хората бяха или с лабораторни престилки, или с работни комбинезони. Крейн си спомни, че това е научното ниво и компютърният център. Въпреки свистенето на вентилационната система въздухът миришеше на белина, озон и нагорещена електроника.
Стигнаха до друго разклонение и Бишоп побягна надясно. Крейн я последва. А после погледна напред и видя нещо неочаквано. Коридорът драстично се разширяваше и завършваше с черна стена — гладка и необозначена с изключение на един-единствен затворен люк в средата. Пазеха го четирима военни полицаи с пушки, пети седеше във високотехнологично оборудвана кабина отстрани. Над люка блестеше в червено голям дигитален екран.
— Какво е това? — попита Крейн и инстинктивно забави крачка.
— Бариерата — отвърна Бишоп.
— Моля?
— Порталът към секретните нива.
Двамата се приближиха и военните полицаи застанах пред люка и вдигнаха пушките до гърдите си.
— Разрешително за достъп? — попита единият. Бишоп изтича до кабината. Петият военен полицай пристъпи напред и прокара обемист скенер по врата й. Разнесе се силно пиукане.
Той погледна дигиталния екран на скенера.
— Нямате разрешително за достъп.
— Аз съм Мишел Бишоп, главен медицински офицер на Базата, имам достъп до четвъртата, петата и шестата палуба. Проверете отново.
Военният полицай влезе в кабината, погледна монитора на компютъра и излезе.
— Добре. Минете. От другата страна ще ви чака придружител от охраната.
Тя се приближи до люка. Крейн побърза да се нареди плътно зад нея, но пазачите му препречиха пътя.
