— Той трябва да бъде посветен — тихо каза Ашър и също стана.
Адмиралът изумено повдигна вежди.
— Моля?
— Доктор Крейн трябва да получи пълни инструкции и достъп до секретните нива. Неограничен достъп. И без свита придружители от военната полиция.
— Невъзможно — заяви Королис. — Не можем да си позволим такъв риск за сигурността.
Ашър не отмести поглед от адмирала.
— Крейн трябва да разговаря с пациентите, да разучи движенията им, да търси общи фактори и да открие вероятните начини на излагане на опасност. Как би могъл да го направи, ако му запушим устата и му завържем очите?
— Имам ви пълно доверие в избора на специалисти, доктор Ашър — меко каза Спартан, — но и вие би трябвало да ми вярвате.
Ашър дишаше тежко и се мъчеше да се овладее.
— Дадоха ни пълномощия, адмирале — прегракнало каза той. — Съвместни пълномощия да ръководим Базата, Заедно. Засега не съм повдигал въпроса, но ако се стигне до дилемата дали да запазим секретността, или безопасността в Базата, мигновено ще зарежа секретността. Ще постъпите разумно, ако запомните това.
Обърна се рязко и излезе.
ГЛАВА 12
На „Буря в бездната“ имаше две игрища за скуош и се чакаше три дни, за да си запазиш час. С влиянието си обаче Ашър успя да им издейства половин час само за няколко минути.
— Не знаех, че четеш поезия — каза ученият, когато се срещнаха на игрището, — но че играеш скуош, е даже по-изненадващо.
— Не си чел досието ми достатъчно внимателно — отвърна Крейн.
Ашър лениво хвърли малката сива топка, улови я и се засмя.
Крейн не се изненада, че Ашър пожела да се срещнат. В края на краищата той се намираше на станцията от тридесет и шест часа и ученият вероятно искаше доклад. Изненада го само мястото на срещата, но от друга страна, започваше да свиква с методите на действие на Ашър. Той се държеше дружелюбно и излъчваше спокойствие, но ясно даваше да се разбере, че очаква резултати, при това бързо.
Това допадаше на Крейн и той донякъде се радваше на срещата, защото също искаше да попита някои неща.
— Да загреем една-две минути — предложи Ашър, протегна ръка и му подаде топката. — Ще сервираш ли?
Крейн поклати глава.
— Не. Ти сервирай.
Ашър замахна и силно удари топката, после се дръпна назад, запази равновесие на пръсти и зачака връщането. Топката отскочи и той я удари от воле, целеше се в далечния ъгъл.
Играха, без да разговарят, няколко минути, като всеки преценяваше уменията, опита и предпочитаните стратегии на другия. Ашър бе най-малко двадесет и пет години по-възрастен от Крейн, но очевидно бе тренирал повече. Крейн игра слабо и половината му топки излязоха извън очертанията на игралното поле.
— Какво му е на това игрище? — попита той, взе топката и я хвърли на Ашър.
Главният учен сръчно я улови.
— Трябваше да го приспособим към строителния план на Базата. Таванът е тридесетина сантиметра по-нисък, отколкото изискват правилата. И за да компенсираме, направихме игрището по-дълбоко от обикновените. Пропуснах да ти го кажа. След като свикнеш, ще установиш, че всъщност е удобно. Искаш ли да загряваме още?
— Не. Да играем.
Крейн спечели жребия, избра страна и сервира. Ашър парира с бърз удар към далечния ъгъл и играта започна сериозно.
Докато си разменяха удари, Крейн не можа да не се възхити на играта на главния учен. Скуошът малко приличаше на шаха и освен физически качества изискваше мислене, стратегия и издръжливост. Ашър отлично контролираше терена, изстрелваше топката право покрай страничната стена и непрекъснато принуждаваше Крейн да се отбранява. Крейн бе предполагал, че пострадалата скована ръка на Ашър ще затрудни играта му, но ученият беше овладял перфектно дясната си ръка, за да пази равновесие и да замахва. Преди да се усети, Крейн безнадеждно изостана в резултата.
— Край на гейма — отбеляза Ашър.
— Девет на четири. Не се представям много добре.
Ашър се засмя.
— Следващия гейм ще играеш по-хубаво. Както вече ти казах, скоро ще свикнеш с игрището. Хайде, ти сервираш.
По време на втория гейм Крейн установи, че Ашър има право. Докато свикваше с по-малкото и по- дълбоко игрище, той осъзна, че му става все по-лесно да контролира топката. Изстреля я отвъд очертанията на терена само няколко пъти и успя да я насочи зад мястото за сервиране, като принуди Ашър да играе в задната част на игрището. Вече не се съсредоточаваше само върху връщането на топката, но и отстъпваше към началната линия, след като изпълнеше ударите, за да заеме по-добра позиция. Геймът продължи дълго и този път Крейн спечели с девет на осем.
— Видя ли — запъхтяно каза Ашър. — Бързо се учиш. Още няколко игри и ще трябва да си потърсиш по-добър съперник.
Крейн се засмя.
— Ти сервираш — каза и му хвърли топката.
Ашър я улови, но не замахна да я удари.
— Как е Уейт?
— Все още е упоен с коктейл от халдол и атаван против психоза и безпокойство.
— Разбрах, че си използвал доста нестандартен метод, за да преговаряш с него. Бишоп спомена за нещо като стриптийз.
Крейн се усмихна.
— Буйстващият трябва да бъде стреснат, за да излезе от психозата. Направих нещо, което той не очакваше, и успях да спечеля време.
— Имаш ли представа какво се е случило?
— Корбет изготвя пълен психиатричен профил поне доколкото позволяват в момента лекарствата. Все още не можем да поставим точна диагноза. Има нещо странно. Сега през повечето време Уейт се държи напълно нормално, въпреки че е упоен, докато преди това беше сериозно разстроен и реагираше на вътрешни стимули.
— Моля?
— Беше неконтролируем. Халюцинираше. Сега не си спомня инцидента, нито дори ужасяващите звуци, които очевидно са предизвикали кризата. Свидетелите и приятелите му твърдят, че не са видели други признаци, освен, че е бил в потиснато настроение. Досега Уейт не е имал психични проблеми. Но ти несъмнено знаеш това. — Крейн се поколеба, после продължи: — Мисля, че трябва да го изведеш от Базата.
Ашър поклати глава.
— Не мога. Съжалявам.
— Ако не заради него, тогава го направи заради мен. Писна ми капитан Королис или някой от подчинените му денонощно да наблюдават Уейт и да се грижат да не каже нещо, което не трябва, като например къде в научноизследователска станция може да се намери блокче пластичен експлозив.
— Тези неща не зависят от мен. Щом изпишете Уейт, ще го затворя в стаята му. Това ще разкара
