обяснения и ще елиминираме всяка доказано погрешна хипотеза. Като начало ще съставим списък. — Той извади лист от папката и писалка, след това погледна двата джобни компютъра върху лакираната дървена маса и се засмя. — Извинявайте, но предпочитам да го направя по старомодния начин.
Корбет се усмихна, кимна и отново отпи от кафето.
— Вече знаем, че въздухът в станцията не съдържа необикновени газове или други съставни части на атмосферата. Между другото, не трябва да казваме на никого за това. Ето защо елиминираме тази вероятност. Какво остава? Доктор Бишоп, вие споменахте за няколко оплаквания от чувство за гадене. Това предполага отравяне — нещо в храната или напитките или съприкосновение с някакви токсини в Базата.
— Или тежък случай на слаби нерви — обади се Бишоп.
— Да — съгласи се Крейн и го отбеляза в джобния си компютър. — Съществува убедителен довод заболяването да е психично. Уейт ни го показа. Намираме се в странна и стресираща обстановка.
— А инфекция? — попита Корбет. — Епидемия от неизвестно естество?
— Друга вероятност е някой от обитателите на „Буря в бездната“ да е носител на известно или неизвестно заболяване — вирусно, гъбично или бактериално — и някои или всички пациенти да са заразени и съответно да са разпространители.
— Не съм убедена — каза Бишоп. — Единственото, за което се сещам, в смисъл да се проявява по толкова различни начини, са страничните ефекти от употреба на наркотици.
— Отлично предположение. Наркотиците може да са случайният фактор. — Крейн записа това. — Слагали ли са на всички инжекции, преди да бъдат допуснати в станцията? Или да са им предписвали витамини? Работниците приемат ли някакви лекарства, за да не заспиват по време на нощна смяна?
— Не ми е известно — отговори Бишоп.
— Трябва да проверим. Има вероятност и за нелегално внесени наркотици.
— Например метамфетамини — добави Корбет.
— Или „Екстази“. Употребата му води до изблици на ярост и депресии и може да има ефекти, подобни на проявените от Уейт.
— А може би причината е начинът на хранене — каза Бишоп. — Диетолозите са разработили специална диета с високо ниво на протеини и ниско съдържание на въглехидрати. Военноморският флот използва Базата като експериментален полигон.
— Интересно. Трябва отново да направим изследвания на кръвта и да видим дали храненето играе някаква роля. — Крейн погледна първо Бишоп, после Корбет, доволен, че двамата участват в обсъждането. — Разработихме добър списък от вероятности. Да видим дали можем да изключим нещо. Знаем, че симптомите не са ограничени в определен сектор на станцията или в специфична дейност. Възможно ли е да са свързани с възрастта или пола?
Бишоп натисна няколко бутона на джобния си компютър.
— Не. Пациентите са на различна възраст и съотношението между половете е същото като в целия екипаж.
— Добре. Поне имаме основа да продължим. — Крейн прегледа записките си. — На пръв поглед изглежда, че най-вероятно става дума за отравяне или наркотици. Например отравянето с тежки метали би обяснило широкия спектър от симптоми. Инфекцията е на трето място, но въпреки това си заслужава да проверим. — Той погледна Корбет, — Кой е най-добрият компютърен специалист в Медицинския комплекс?
Корбет се замисли за миг.
— Джейн Ранд.
— Кажи й да събере данните за пациентите, да ги сравни с информацията за кореспонденцията и да потърси тайни доставки. Нека провери всичко, от досиетата на служителите до медицинските резултати. А ще може ли да провери и кой пациент кое кафене посещава?
Корбет въведе информацията в джобния си компютър, после вдигна глава и кимна.
— Тогава го прибави към списъка и виж дали ще излезе нещо. След това съпостави досиетата на пациентите с тези на здравите обитатели на „Буря в бездната“. Може би има разлики, които трябва да проучим. Доктор Бишоп, бихте ли прегледали отново изследванията на кръвта, за да проверите дали има нещо, загатващо за отравяне или употреба на наркотици?
— Добре.
— Моля ви, поискайте от лаборантите да вземат проби от всеки пациент, посетил Медицинския комплекс през последните две седмици. Ще изследваме и кръвта и урината на всички нови пациенти дори ако се оплакват само от главоболие. Всъщност, нека направим пълни изследвания — електрокардиограма, ехография, електроенцефалограма.
— Казах ви, че в Базата няма електроенцефалограф — отбеляза Бишоп.
— Някакъв шанс да докарат?
Тя сви рамене.
— Може би след време.
— Напишете молба, моля ви. Държа да проверим всяка хипотеза. А, като стана дума за това, може да накарате медицинските изследователи да прегледат епикризата на първия пациент. Ако сме изправени пред епидемия, може да изолираме първия документиран случай в историята на заболяването. — Крейн стана. — Мисля да говоря с диетолозите и да разбера каквото мога за специалната диета. Ще се срещнем утре сутринта да обсъдим какво сме открили. — Той спря на вратата. — Между другото, исках да ви питам още нещо. Кой е господин Флайт?
Бишоп и Корбет се спогледаха.
— Господин Флайт? — попита тя.
— Възрастен мъж в работен комбинезон. Появи се изневиделица в стаята ми малко след като пристигнах в Базата. Странен тип. Изглежда, обича да говори с гатанки. Какво работи?
Настъпи мълчание.
— Съжалявам — отвърна Корбет. — Не го познавам.
Крейн се обърна към Бишоп.
— А вие? Нисък, жилав и с буйни бели коси? Каза ми, че се занимава със строго секретна работа.
— Познавам всички в станцията — отговори Бишоп. Няма човек, който да отговаря на описанието. Най- възрастният служител тук е на петдесет и две години.
— Какво? — изуми се Крейн. — Не е възможно. Видях стареца с очите си.
Бишоп погледна джобния си компютър, написа кратка команда, вторачи се за миг в малкия екран и вдигна глава.
— Както казах, в База „Буря в бездната“ няма човек на име Флайт, доктор Крейн.
ГЛАВА 15
Робер Лусо се дръпна от индустриалната газова печка, свали шапката от главата си и избърса изпотеното си лице с хавлията, затъкната в колана му. Потеше се обилно, въпреки че в кухнята беше хладно. А от дежурството му беше изминал едва половин час. Денят явно щеше да е дълъг.
Погледна часовника на стената. Три и половина. Суетнята около сервирането на обяда беше приключила и в кухнята беше тихо. Тишината обаче беше относително понятие. Лусо отдавна беше разбрал, че работата тук е съвсем различна от тази в камбуза на самолетоносачите, да не говорим за кухните на сушата. В Базата нямаше определен график за хранене и хората влизаха и излизаха почти непрекъснато. Работеше се на три смени и Лусо често поднасяше на някого закуска в осем вечерта или обяд в два през нощта.
Отново избърса лицето си и пусна хавлията. Напоследък непрекъснато се потеше, и не само в кухнята. Беше забелязал и други неща. Ръцете му леко трепереха и сърцето му биеше по-бързо, отколкото му харесваше. И постоянно се чувстваше уморен, но когато легнеше да си почине, не можеше да заспи. Не знаеше кога започна всичко това, но знаеше, че състоянието му бавно, но сигурно се влошава.
Покрай него мина сладкарят Ал Танър, подсвиркваше си „Каква очарователна вечер“. На рамото си небрежно беше преметнал фунията за крем като току-що застреляна гъска.
