По трудния начин

— Успокой се — каза Ричър. — Ще се обадят. Вероятно съвсем скоро. Мога да ти го гарантирам.

— Как?

— Седни. Да започнем отначало. Разкажи ми какво стана вчера.

И така, Лейн седна на креслото до масата с телефона и започна да разказва за предишния ден. Ричър седна в единия край на канапето. Грегъри седна до него. Останалите петима мъже се разпределиха из стаята, като двама седнаха, двама се подпряха на облегалките на креслата, а един — на стената.

— Кейт излезе в десет сутринта — каза Лейн. — Доколкото разбрах, отиваше в магазина „Блумингдейлс“.

— Доколкото си разбрал?

— Позволявам й известна свобода на действие. Не се налага да ми дава подробен маршрут за деня. Поне не всеки ден.

— Сама ли беше?

— Беше с дъщеря си.

— С дъщеря си?

— Има осемгодишна дъщеря от първия брак. Казва се Джейд.

— И тя живее с вас двамата?

Лейн кимна.

— Къде е сега Джейд?

— Тя също е изчезнала — отвърна Лейн. — Очевидно.

— Значи става дума за двойно отвличане? — попита Ричър.

Лейн отново кимна.

— Дори тройно, така да се каже. Шофьорът им също не се е върнал.

— Защо не каза по-рано?

— Има ли значение? Един човек или трима?

— Кой беше шофьорът?

— Казва се Тейлър. Англичанин, от специалните части. Добро момче. От нашите.

— Какво стана с колата?

— Няма я.

— Кейт често ли ходи в „Блумингдейлс“?

Лейн поклати глава.

— По-скоро рядко. Не може да се предвиди. Не правим нищо толкова редовно, че да може да се предвиди. Сменям шофьорите й, маршрутите, понякога дори се махаме от града.

— Защо? Имате много врагове?

— Аз имам достатъчно. Моята професия привлича враговете.

— Ще се наложи да ми обясниш каква е тази професия. И кои са враговете ти.

— Защо си толкова сигурен, че ще се обадят?

— Ще стигнем и дотам — отвърна Ричър. — Разкажи ми за първото обаждане. Дума по дума.

— Обадиха се в четири следобед. Мина горе-долу така, както се прави винаги в подобни случаи. Нали се сещаш, „отвлякохме жена ти“, „отвлякохме дъщеря ти“ и прочие.

— Какъв беше гласът?

— Модифициран. С електронно устройство. Беше с много метален тембър, като робот от филмите. Силен и дълбок, но това не означава нищо. С такива устройства могат да се променят и тембърът, и силата.

— Ти какво им каза?

— Попитах ги какво искат. Те казаха един милион долара. Накарах ги да ми дадат да говоря с Кейт. Тя се обади след малко.

Лейн затвори очи, преди да продължи:

— И тя каза… Каза: „Помогни ми, помогни ми.“ Той отвори очи.

— После човекът с променения глас пак взе слушалката и аз се съгласих да му дам парите. Нито за миг не се поколебах. Той каза, че ще се обади след един час, за да ми даде инструкции.

— И обади ли се?

Лейн кимна.

— В пет часа. Нареди ми да изчакам шест часа, после да сложа парите в багажника на мерцедеса, който си видял, да накарам да го откарат в центъра на Манхатън и точно в единайсет и четирийсет да го паркират на онова място. Шофьорът трябваше да го заключи, да се отдалечи от колата и да пусне ключовете в пощенската кутия на входа на една определена сграда на югозападния ъгъл на Спринг Стрийт и Уест Бродуей. После трябваше да се отдалечи от сградата и да продължи на юг по Уест Бродуей. Някой щял да върви след него, да влезе в сградата и да прибере ключовете. Казаха, че ако моят шофьор спре, обърне се или дори само погледне назад, Кейт ще умре. Същото щяло да стане и ако в колата има монтирано проследяващо устройство.

— Това ли ти каза, дума по дума?

Лейн кимна.

— Нищо друго?

Лейн поклати глава.

— Кой закара колата? — попита Ричър.

— Грегъри — отвърна Лейн.

— Изпълних инструкциите — обади се Грегъри. — До най-малката подробност. Не можех да рискувам с каквото и да било.

— Колко беше разстоянието, което измина пеш? — попита го Ричър.

— Шест пресечки.

— Каква беше сградата, на която беше пощенската кутия?

— Изоставена — отвърна Грегъри. — Или в очакване на ремонт. Или едното, или другото. Във всеки случай беше празна. Тази вечер пак минах оттам, преди да дойда в кафенето. Нямаше следи от човешко присъствие.

— Беше ли добър този Тейлър? Познаваш ли го от Великобритания?

Грегъри кимна.

— Английските специални части са като едно голямо семейство. А Тейлър наистина беше много добър.

— Ясно — каза Ричър.

— Какво е ясно? — попита Лейн.

— Има някои очевидни заключения, които можем да направим веднага — заяви Ричър.

4

— Първото заключение, което можем да направим веднага, е, че Тейлър е мъртъв — започна Ричър. — Похитителите очевидно те познават до известна степен, така че трябва да предположим, че знаят кой е Тейлър. Следователно не може да са го оставили жив. Няма причина. Той е твърде опасен.

— Защо смяташ, че ме познават? — попита Лейн.

— Поискали са определена кола — обясни Ричър. — И са подозирали, че имаш един милион долара в брой подръка. Поискали са парите след края на работното време на банките и са ти казали да ги предадеш преди началото на работното време на следващия ден. Не всички могат да се съгласят с такива условия. Обикновено дори много богатите имат нужда от малко време, за да съберат един милион долара в брой. Вземат бързи заеми, прехвърлят пари по банков път, използват ценни книжа за част от сумата и други подобни. Но тези хора явно са знаели, че можеш веднага да извадиш парите.

— Откъде ме познават?

— Ти ми кажи.

Настъпи кратко мълчание.

— Освен това са трима — продължи Ричър. — Един пази Кейт и Джейд, където и да се намират в момента. Един е проследил Грегъри, докато е вървял на юг по Уест Бродуей, и е поддържал връзка по мобилен телефон с трети човек, който е чакал да му съобщи да излезе и да прибере ключовете веднага щом