Един изстрел

Междувременно криминалистите, въоръжени с лазерни показалки и сламки за коктейли, се опитваха да определят траекторията на смъртоносните куршуми. Те прецениха, че най-надеждни данни могат да се получат от първата жертва. Човекът вероятно си бе вървял мирно и тихо по пътя от дясно на ляво през пешеходната зона, когато го бе застигнал първият изстрел. Докато следващите жертви сигурно се бяха оглеждали уплашено наоколо, някои бяха хукнали да бягат или бяха движили хаотично главите си. Така че заключенията от балистичната експертиза се основаваха единствено на поведението на първия убит мъж. По онова, което бе останало от главата му, изглеждаше доста вероятно куршумът да се бе забил в черепа леко отгоре, преминавайки от ляво на дясно. Един от техниците застана прав до трупа, друг опря коктейлна сламка до слепоочието му и я задържа неподвижно под съответния ъгъл. После първият техник се дръпна встрани, дойде трети и прекара през сламката лъча на лазерна показалка. Малката червена точка сочеше точно североизточния ъгъл на новото крило на гаража, на втория етаж. Някои от свидетелите бяха заявили, че точно там са видели дулен пламък. Сега показанията им бяха потвърдени от експертизата.

Емерсън изпрати криминалистите в гаража, като им каза, че имат толкова време, колкото им е нужно, само да не се връщат с празни ръце.

Ан Яни излезе от черната стъклена кула в осем и трийсет и поведе снимачния си екип към полицейските заграждения. Беше си наумила, че може да разпознае някои от жертвите по метода на изключването. Там сигурно имаше събрани хора, чиито близки не се бяха прибрали вкъщи за вечеря, хора, които отчаяно очакваха да получат информация. Ан засне двайсетминутен видеоматериал, но не успя да улови нищо определено. Двайсет минути сълзи, отчаян вой и изцъклени, невярващи лица. Целият град беше в шок. Ан тръгна да снима горда, че се е озовала в центъра на събитията, а се върна разплакана и потресена.

Случаят започна да се разплита в обществения гараж. Вътре беше истинска златна мина от веществени доказателства. Един патрулен полицай на три преки от мястото бе взел показания от някакъв човек, който редовно паркирал в гаража; човекът твърдеше, че последното място на втория етаж този ден било запазено с оранжев пластмасов конус. Заради конуса човекът бил принуден да обърне колата и да паркира другаде. Беше много раздразнен. Служител от общинската управа заяви официално, че конусът не е поставен от тях. Изключено, каза той. Не сме ние. Няма никаква причина да слагаме такова нещо там. Така че оранжевият конус бе поставен в найлонов чувал и отнесен като веществено доказателство. После човекът от общината съобщи, че на входа и изхода на гаража имало поставени дискретни охранителни камери, свързани с автоматично записващо устройство в стаичката на персонала по поддръжката. Касетите незабавно бяха извадени и предадени за анализ. Накрая общинарят сподели, че строежът на новото крило бил забавен поради недостиг на средства и от две седмици никой не бил работил по него. Така че каквото и да се намерело вътре, оставено през последните две седмици, то щяло да бъде на убиеца.

Криминалистите се захванаха за работа, започвайки от жълто-черната лента с надпис Внимание! Влизането забранено! Първото нещо, което откриха, беше едва забележимо влакънце син памук върху грапавия цимент непосредствено под лентата. Като мъх от праскова, само че син. Сякаш някой се бе подпрял на коляно, за да се промуши отдолу, и частица от плата на джинсите му бе залепнала за пода. Техниците заснеха влакънцето, после го вдигнаха от пода с найлонова лепенка. Донесоха мощни луминесцентни лампи и ги поставиха ниско долу под ъгъл спрямо пода. Насред циментовия прах, събирал се там от две седмици, видяха отпечатъци от обувки. Идеално очертани при това. Ръководителят на екипа измъкна моторолата от джоба си и се обади на Емерсън.

— Бил е с някакви шантави обувки — каза той.

— В какъв смисъл шантави?

— Знаеш ли какво е това суров каучук? Необработена гума. Всичко полепва по нея. Като открием нашия човек, подметките му ще са целите в цимент. Освен това в къщата си има куче.

— Куче ли?

— По грапавините на цимента намерихме кучешка козина. Била е полепнала по обувките му отпреди. Също и власинки от мокет. Сигурно от къщата и колата му.

— Продължавайте — каза Емерсън и затвори.

В девет без десет Емерсън отиде да докладва на началника на полицията. Не му спести нищо. Началникът сам щеше да реши какво да говори на пресконференцията и какво да премълчи.

— Шест изстрела, петима убити — каза Емерсън. — Всички улучени в главата. Хващам се на бас, че е трениран стрелец. Най-вероятно бивш военен.

— Или може би ловец? — каза началникът.

— Едно е да стреляш по сърни, съвсем друго е по хора — каза Емерсън. — Като техника може да е едно и също, но като емоция е много различно.

— Правилно ли постъпихме, че не алармирахме ФБР? — попита началникът.

— Това не е терористичен акт — отвърна Емерсън. — Имаме работа със самотен луд. Не ни е за пръв път.

— Като им кажа, че ще го хванем, много бих желал да прозвучи уверено.

— Разбирам ви — каза Емерсън.

— А доколко уверен мога да се чувствам?

— Свършихме доста работа, но и още много остава.

Началникът кимна. Не каза нищо.

Точно в девет телефонът на Емерсън иззвъня. Беше съдебният лекар. Хората му били прегледали на рентген главите на петимата убити. Огромни поражения на костите и тъканите, входни и изходни рани, нямало заседнали куршуми.

— Били са с кух връх — каза докторът. — Минали са през черепа и са излезли.

Емерсън се обърна и погледна към фонтана. Вътре има шест куршума, каза си той. Пет са минали през човешки глави, шестият през празно пространство. Към девет и петнайсет фонтанът беше празен. Помпите на пожарната команда започнаха да засмукват въздух. На дъното беше останала само няколко милиметра с лизгава кал заедно с всякакви боклуци. Емерсън нареди да преместят прожекторите и изпрати дванайсет новобранци, дошли наскоро от полицейската академия, да огледат правоъгълника сантиметър по сантиметър. Шестима от единия край и шестима от другия.

В гаража криминалистите бяха открили четирийсет и осем отпечатъка от подметки, насочени навътре, и четирийсет и четири навън. На влизане извършителят като че ли бе пристъпвал по-предпазливо, докато на излизане беше правил по-големи крачки. Явно беше бързал. Обувките бяха четирийсет и четвърти номер. Върху последната бетонна колона до североизточния ъгъл на гаража откриха нишки от плат. Промазан памук, доколкото можеше да се прецени намясто, от светъл шлифер, на височината на мъжки плешки, сякаш човекът се бе притиснал с гръб към грапавия бетон и без да се отделя от колоната, я бе обиколил, за да огледа терена. Циментовият прах на пода между колоната и външната стена беше целият разоран и утъпкан. В този участък намериха още сини нишки от джинси и белезникави от шлифер, както и малки частици каучук — бледожълт и стар.

— Пълзял е по корем — каза ръководителят на екипа. — На колене и лакти навътре, на колене, лакти и пръсти на краката навън. Ако някога намерим обувките му, отпред ще са целите охлузени.

Намериха мястото, където човекът се бе изправил на колене и заел позиция. Право напред по ръба на бетонната стена откриха следи от лак за дърво.

— Тук е подпрял пушката — каза ръководителят. — Намествал я е няколко пъти напред-назад, докато я закрепи здраво.

Той приклекна и впери поглед навън над ръба на стената, сякаш се прицелваше. Точно срещу себе си, на трийсетина метра разстояние, видя Емерсън, който крачеше покрай празния фонтан.

Новобранците от академията прекараха точно трийсет минути във фонтана. Когато излязоха, носеха със