Един изстрел

— Трябва да внимаваме — каза помощник окръжният прокурор. — В момента той е в несвяст. После адвокатът му ще каже, че не е бил в състояние да осъзнае правата си при задържането. Така че не бива да му позволяваме да говори. А ако каже нещо, ще се правим, че не го чуваме.

Емерсън повика медицинския екип. Нареди им да прегледат Бар, за да е сигурно, че не се преструва, както и че няма опасност да им умре в ръцете. Няколко минути те се суетиха около него, преслушаха го, премериха му пулса, прочетоха етикета на бурканчето с хапчетата. Накрая го обявиха за клинически здрав и в нормално физическо състояние, но дълбоко заспал.

— Психопат! — изригна началникът на командосите. — Никаква съвест няма тоя тип!

— Сигурни ли сме, че това изобщо е нашият човек? — запита помощник окръжният прокурор.

От облегалката на един стол Емерсън свали панталон от костюм и пребърка джобовете му. Вътре имаше малък портфейл. Извади шофьорската книжка. Името съвпадаше, адресът също. Лицето на снимката също.

— Този е — отвърна той.

— Не бива да му разрешим да говори — настоя заместник окръжният прокурор. — Всичко трябва да е по закон.

— Смятам все пак да му прочета правата — каза Емерсън. — Моля всички да отбележите това.

Той хвана Бар за рамото, разтърси го и в отговор оня разтвори наполовина очи. Емерсън му прочете правата според установения ред за задържане: правото да запази мълчание, правото да получи служебен защитник. Бар видимо се опитваше да се съсредоточи, но нещо не му се удаваше. Накрая се отпусна и пак заспа.

— Е, вдигайте го — каза Емерсън.

Увиха го в одеяло, двама полицаи го вдигнаха от леглото и го помъкнаха към колата. С него се качиха помощник окръжният прокурор и един фелдшер. Емерсън остана в къщата и оглави обиска. Той лично откри джинсите с протритите колена в гардероба на спалнята. Велурените обувки с подметки от суров каучук, покрити с прах, бяха поставени чинно на пода до тях. Шлиферът беше в гардероба в антрето. Бежовият „Додж Караван“ — в гаража. Пушката с издрасканата ложа — в мазето. Освен нея имаше още няколко подобни, всичките наредени една до друга върху поставка, монтирана на стената. Отдолу, върху дърводелски тезгях, имаше няколко деветмилиметрови пистолета. Както и множество кутии с боеприпаси, включително една почти празна, в която бяха останали няколко патрона „Лейк Сити М852“ с кух връх и скосена задна част, по 10,09 грама единият. Отстрани в стъклени буркани се пазеха изстреляните гилзи. Готови за претопяване, каза си Емерсън. И за повторно зареждане на ръка. В най- близкия буркан имаше само пет гилзи. От патрони „Лейк Сити“. Бурканът беше отхлупен, сякаш петте гилзи бяха пуснати в него бързешком. Емерсън се наведе и го помириса. В буркана се долавяше миризма на барутни газове — вече изстинали, но все още пресни.

Емерсън си тръгна от къщата на Джеймс Бар в четири часа сутринта. В негово отсъствие пристигна екип от криминалисти — щеше да огледа под лупа цялото жилище. Той се обади на дежурния в участъка, който потвърди, че Бар си спял най-кротко. Бил в отделна килия и под денонощно медицинско наблюдение. Най- после Емерсън се прибра вкъщи, за да дремне два часа, докато стане време да се бръсне и облича за пресконференцията.

Самата пресконференция погреба веднъж завинаги историята за сензационния масов убиец. За да има сензация, извършителят трябва да е на свобода и, по възможност, в неизвестност. За да има сензация, някой трябва да ни дебне отвън в мрака — скрит, невидим, коварен и заплашителен. Елементът на страх е в основата на всичко. Хората трябва да се чувстват несигурни и беззащитни, в постоянна опасност за живота си, докато извършват ежедневните си дела — наливат бензин в колата, пазаруват в хипермаркета или отиват на църква. Ето защо, когато Ан Яни научи, че извършителят е разпознат и задържан, и то още преди началото на втория новинарски ден, тя прие това като лично поражение. Защото знаеше прекрасно какво ще си кажат в централата на телевизионната мрежа: Приключило събитие, вчерашна новина, да го забравим. И още: Поначало едва ли е било кой знае какво. Просто на някакъв селяндур от Средния запад, рожба на кръвосмешение, му причернява пред очите и решава насила да се набута в пандиза. Такъв като нищо спи с братовчедка си и пие бира от пластмасови шишета. В цялата тази история нямаше нищо сензационно, а още по-малко зловещо. Щяха да й отделят максимум още три минути в праймтайма, колкото да обобщи престъплението и да опише арестуването, и толкова. Нейният голям журналистически удар щеше да потъне в забвение.

Но макар и разочарована, Ан Яни се владееше превъзходно. Задаваше уместни въпроси с уважителен тон. Горе-долу по средата на пресконференцията тя внесе нова тема. Подхвана нова нишка на повествование. Трябва да признаем, драги зрители, че полицията си свърши достойно работата. Но извършителят едва ли е просто някаква нещастна откачалка. Това в никакъв случай не се подразбира от само себе си. Напротив. Имаме работа със закоравял професионален престъпник, заловен единствено благодарение на не по-малко професионалните действия на полицейското управление. Нищо, че сме в глухата провинция. Това не пречи. По-скоро обратното — за да разкрият подобни престъпления, на полицейските служби по Източното и Западното крайбрежие в миналото са им били нужни дни, дори седмици. Дали хората щяха да клъвнат? Тя започна да прехвърля в съзнанието си подходящи заглавия. Как ли щеше да звучи „Най-бързите в Америка“? Нещо като „Най-смешните американски видеоклипове“?

След като говори десетина минути, началникът на полицията отстъпи думата на Емерсън. Той представи пълни подробности по самоличността и биографията на извършителя, като гледаше да не разводнява изложението си. Само фактите, госпожице. Очерта с няколко думи хода на разследването. Отговори на въпроси. Нито веднъж не се самоизтъкна. Ан Яни усещаше, че според Емерсън този път на полицията й е провървяло. Че улики е имало предостатъчно — много повече от обикновено.

После думата взе Родин. В изложението си той изкара всичко, свършено от полицията до момента, някаква бледа прелюдия към онова, което тепърва предстоеше — към истинската работа, за която отговорност носеше само и единствено окръжната прокуратура. Да, окръжната прокуратура щеше най- внимателно да огледа фактите, без да пропусне нищо съществено. И, наистина, мис Яни, доколкото можем да преценим, обстоятелствата по случая действително ни позволяват да искаме смъртно наказание за Джеймс Бар.

Точно в девет часа в събота сутринта Джеймс Бар се събуди в килията си с чудовищен махмурлук, следствие от комбинацията между алкохол и химикали. Веднага му бяха взети пръстови отпечатъци, като правата на арестант му бяха прочетени повторно, а после, за по-сигурно, и трети път. Правото да запази мълчание, правото на служебен защитник. Той предпочете да запази мълчание. Това не е по силите на всекиго в неговото положение. И малко хора успяват. Когато си арестуван, отвътре ти напира да говориш. Но Джеймс Бар не се поддаде на този естествен порив. Той стисна челюсти и не ги отвори повече. Много хора се опитаха да го заговорят, но той не им отвръщаше. Не каза нито дума. Това не тревожеше особено Емерсън. Всъщност самият Емерсън не държеше Бар да говори каквото и да било. Предпочиташе сам да подреди всички улики, да ги огледа най-внимателно, да ги провери и изпита, изчисти и лъсне, за да може в един момент да разчита на осъдителна присъда и без самопризнания. Защото в съда самопризнанията са дотолкова уязвими на обвинения от страна на защитата в полицейско насилие и объркване на обвиняемия, че той от опит се бе научил да ги избягва. Самопризнанието е като черешката върху тортата. Нещото, което се слага последно отгоре и за украса, а не основата, от която се започва. Не като в онези телевизионни сериали за престъпници и ченгета, при които разпитът се представя едва ли не като висше изкуство. Затова Емерсън просто се дръпна встрани да не пречи и остави криминалистите да си свършат работата докрай.

Сестрата на Джеймс Бар беше по-млада от него, неомъжена и живееше под наем в малък апартамент в центъра на града. Казваше се Роузмари. Като цялото останало население на града, и тя беше в шок, зашеметена и дълбоко потресена от станалото. Беше гледала новините в петък вечер. И отново в събота