— Ако нещо трябва непременно, безусловно и напълно да бъде унищожено до основи до утре сутринта, повикай морската пехота.
— Разбрано, слушам! — отвърна Кеш.
— Не, прекалено опасно е — каза Ричър. — Нямаме право да ги алармираме по никакъв начин, та да си изтърват нервите и да настане пукотевица. Трябва да мислим за Роузмари.
Всички млъкнаха.
— Аз лично предпочитам алеята — каза Ричър.
Кеш погледна Хелън Родин.
— Може просто да извикаме полиция — каза той. — Искам да кажа, ако окръжният прокурор наистина е гнил. Командосите ще се справят. Защо не?
— По същата причина — каза Ричър. — Още преди да са стигнали до вратата, Роузмари ще бъде мъртва.
— Да им прекъснем електричеството? За да извадим камерите от строя?
— Същият проблем. Това ще е предупреждение.
— Добре де, ти кажи.
— Вече казах. Алеята за коли.
— Ами камерите?
— Ще измисля нещо — отвърна Ричър. Пристъпи към масата. Загледа се в картата. После се обърна към Кеш: — Ти имаш ли сиди-плейър в джипа?
Кеш кимна.
— Стандартно оборудване.
— А имаш ли нещо против, ако Франклин го кара?
— Направо му го подарявам. Казах ти, предпочитам обикновен седан.
— Е, добре. Хамърът е нашата десантна машина. Франклин ни закарва, оставя нас на мястото и се връща право тук.
— Нас? — обади се Ан Яни. — Кои нас? Всички ли отиваме?
— И още как — отвърна Ричър. — Само Франклин остава тук като съобщителен център.
— Добре — каза Яни.
— Ще ни трябват мобилни телефони — каза Ричър.
— Аз имам — каза Яни.
— Аз също — добави Кеш.
— И аз — обади се Хелън.
— Аз обаче нямам — каза Ричър.
Франклин извади малка нокия от джоба си.
— Ето, вземи моя.
Ричър го пое.
— Можеш ли да организираш конферентна връзка? — попита той. — Между четирите мобилни телефона през твоя стационарен? Още щом се върнеш тук?
Франклин кимна.
— Дайте да ви запиша номерата.
— Всички да си поставят телефоните на вибрация — каза Ричър.
— Кога нападаме? — попита Кеш.
— Лично аз бих предпочел в четири сутринта — каза Ричър. — Но те точно тогава ще ни очакват. Всъщност ние от тях сме го научили. Четири сутринта е часът, когато КГБ идва и чука на вратата. По това време съпротивата е най-ниска. Нещо, свързано с биоритмите било. Затова ще ги изненадаме. Ще нападнем в два и трийсет.
— Ако ги изненадаш, не е нужно чак да ги пребиваш, нали така? — попита Ан Яни.
Ричър поклати глава.
— В конкретната ситуация, ако ги изненадаме, няма те мен да ме пребият.
— Аз къде ще бъда? — попита Кеш.
— На югозападния ъгъл на каменоломната — отвърна Ричър. — Оттам къщата ти се пада на югоизток. Можеш да прикриваш западната и северната фасада едновременно.
— Става.
— Какво си ми донесъл?
Кеш бръкна в джоба на якето си и извади нож в кожен калъф. Подхвърли го през стаята. Ричър го хвана във въздуха. Беше стандартен боен нож, с какъвто бяха оборудвани специалните десантни части. За оцеляване в екстремни ситуации. От въглеродна стомана, с черна дръжка и седемнайсетсантиметрово острие. Не нов.
— Само това? — възкликна Ричър.
— Друго нямам — каза Кеш. — Единствените оръжия, които са си лично мои, са пушката ми и този нож.
— Ти се шегуваш.
— Аз съм бизнесмен, не психар.
— По дяволите, сержант! Да ме пращаш в престрелка с нож? Не беше ли по-добре обратното?
— Друго нямам — повтори Кеш.
— Страхотно, няма що.
— Можеш да вземеш оръжието на първия, когото заколиш. Да си кажем истината: ако не се приближиш достатъчно, за да заколиш някого, нямаш шанс да ги победиш.
Ричър не отговори.
Зачакаха. Мина полунощ. Стана дванайсет и трийсет. Ан Яни въртеше в ръцете си мобилния телефон и по едно време позвъни на някого. Ричър преговори плана за действие. Най-напред наум, после на глас, докато всички го разбраха и запомниха. Технически подробности, дислокация, уточнения, резервни варианти.
— Имайте предвид, че всичко може да се промени в последния момент — предупреди ги той. — Ще видим, като стигнем. Теренът ще си каже.
Седяха и чакаха. Стана един. Един и трийсет. За пръв път Ричър си позволи да мисли и за ендшпила. За това какво ще правят след победата. Обърна се към Франклин.
— Кой е прекият заместник на Емерсън? — попита той.
— Жена е. Казва се Дона Бианка — отвърна Франклин.
— Бива ли я?
— Ами щом му е заместничка…
— Ще трябва да я повикаме. Впоследствие. Там ще стане голям цирк. Сам човек не може да се справи. Искам да доведеш Емерсън и Дона Бианка. А също и Алекс Родин, разбира се. След като спечелим битката.
— Те ще спят по това време.
— Ами ще ги събудиш.
—
В един и четирийсет и пет станаха неспокойни. Хелън Родин се приближи до Ричър и коленичи до него. Вдигна ножа. Огледа го и пак го остави.
— Защо го правиш? — попита тя.
— Защото мога. И заради Роузмари Бар.
— Ще те убият.
— Малко е вероятно — отвърна той. — Това са някакви старци и идиоти. Виждал съм и много по- лошо.
— Само така казваш.
— Ако успея да проникна вътре, ще съм в безопасност. Боят в затворено помещение не е толкова
