светлина. Шофьорът прекрачи през нея. Ричър зърна за миг розовото му свинско лице. Шофьорът бързо закрачи по прохода. В ръцете му нямаше оръжие.
— Виждам те — тихо каза Ричър. — Изчезвай или си мъртъв.
Онзи спря отсреща. Не беше чак толкова тъп. Стоеше на безопасно разстояние. Лъскавият му поглед спря върху гривната около китката на Ричър, плъзна по веригата и стигна до желязната халка на стената. После той се усмихна.
— Зяпай, щом ти се иска. Нямам нищо против. Пък може и да научиш нещичко.
Холи трепна и се събуди. Вдигна глава и се огледа, примигвайки в мрака.
— Какво става? — запита тя.
Шофьорът се завъртя към нея. Ричър вече не виждаше лицето му. То бе извърнато настрани. Но виждаше лицето на Холи.
— Малко ще се позабавляваме, кучко — рече шофьорът. — Само ти и аз, а пък твоят приятел, тъпакът, ще гледа, та да се учи.
Той вдигна ръце към кръста си и започна да разкопчава колана. Холи го зяпна. Понечи да се надигне.
— Сигурно се шегуваш — каза тя. — Пристъпиш ли към мен, ще те убия.
— Няма да го сториш — отвърна шофьорът. — Няма, нали? След като ти осигурих дюшек и тъй нататък. Да ни е удобничко, като го правим.
Ричър се изправи в своето отделение. Веригата му издрънча гръмко в тихата нощ.
— Ще те убия — подвикна той. — Докоснеш ли я, мъртъв си.
Каза го веднъж, после още веднъж. Но онзи сякаш не го чуваше. Като че бе оглушал. Ричър изтръпна от страх. Ако онзи не искаше да го слуша, просто нямаше какво повече да направи. Той разтръска веригата. Тя издрънча шумно. Зловещ звук в нощта. Но нямаше ефект. Онзи не му обърна и капка внимание.
— Пристъпиш ли към мен, ще те убия — повтори Холи.
Но болният крак забавяше движенията й. Все още полагаше отчаяни усилия да се изправи. Шофьорът нахълта светкавично в нейното отделение. Вдигна крак и го стовари върху коляното й. Тя изпищя от болка, рухна и се сви на кълбо.
— Прави каквото ти кажа, кучко — рече шофьорът. — Точно каквото ти кажа, инак повече няма да проходиш.
Писъкът на Холи заглъхна и се превърна в ридание. Шофьорът отново вдигна крак и много старателно я ритна по коляното, сякаш се целеше за гол в последната минута на мача. Тя изпищя още веднъж.
— Мъртъв си — изрева Ричър.
Шофьорът се обърна и го погледна. После се усмихна широко.
— Дръж си езика зад зъбите. Отвориш ли си пак човката, ще стане още по-зле за тая кучка, разбра ли?
Краят на колана му висеше надолу. Той сви юмруци и ги подпря на кръста си. Широкото му червендалесто лице пламтеше. Косата му стърчеше нагоре, сякаш наскоро я бе измил и сресал назад. Той извърна глава и заговори на Холи през рамо:
— Носиш ли нещо под тоя костюм?
Холи не отговори. В конюшнята настана тишина. Шофьорът се завъртя срещу нея. Ричър усети, че тя дебне всяко негово движение.
— Зададох ти въпрос, кучко — каза шофьорът. — Още един ритник ли искаш?
Тя не отговори. Дишаше тежко. Бореше се с болката. Шофьорът разкопча панталона си. Звукът на ципа бе пронизителен. За момент заглуши тежкото, задавено дишане на тримата.
— Виждаш ли това? — запита шофьорът. — Знаеш ли какво е?
— Донякъде — каза Холи. — Малко прилича на пенис, само че е по-дребно.
Той я изгледа тъпо. После изрева от ярост, хвърли се напред и замахна с крак. Холи отскочи настрани. Късият, дебел крак описа широка дъга, без да срещне препятствие. Губейки равновесие, шофьорът залитна. В присвитите очи на Холи блеснаха победоносни пламъчета. Тя се стрелна покрай врага си и заби лакът в корема му. Направи го както трябва. Използва срещу него собствената му инерция и стовари удара с цялата си тежест, сякаш искаше да изкара гръбнака му навън. Ударът бе жесток и точен. Онзи ахна и отлетя настрани.
Ричър изрева от възторг. И от облекчение. Помисли си: по-добре не бих го сторил и аз, малката. Шофьорът пъхтеше. Ричър видя лицето му, изкривено от болка. Холи се озъби победоносно. Запълзя на коляно след него. Целеше се в слабините му. Ричър неволно се напрегна, сякаш искаше да влее в нея собствената си сила. Тя връхлетя срещу противника. Онзи се извъртя и пое удара с бедро. Холи бе предвидила това. Така гърлото му оставаше открито за лакътя й. Ричър видя това. Холи също. Прицели се. Смъртоносен удар. Жестока възходяща дъга. Щеше да му откъсне главата. Замахна. В този момент веригата се изпъна докрай и я задържа на място. Издрънча звънко върху желязната халка и дръпна Холи назад.
Усмивката застина върху лицето на Ричър. Залитайки, шофьорът се отдръпна на безопасно разстояние. Пъхтеше и се мъчеше да си поеме дъх. Холи го чакаше с протегната ръка. Изпънатата верига трептеше от напрежение.
— Харесват ми борбените — изпъшка шофьорът. — Така е по-интересно. Само гледай да запазиш малко енергия за по-късно. Не искам само да ми лежиш отдолу.
Холи го гледаше яростно и се задъхваше. Бе готова отново да се нахвърли върху него. Но разполагаше само с една ръка. Шофьорът пак пристъпи напред и тя нанесе светкавичен удар. Бърз и нисък. Той отскочи наляво и блокира. Холи нямаше как да нанесе нов удар. Другата й ръка бе изпъната назад. Той вдигна крак и замахна към корема й. Тя се извъртя около удара. Той ритна отново и налетя право на лакът, който рязко се заби в ухото му. Не беше подходящият лакът и в удара нямаше сила, защото идваше от невъзможна позиция. Слаб удар. За миг Холи загуби равновесие. Шофьорът пристъпи напред и я ритна в корема. Тя падна. Той ритна още веднъж и този път улучи коляното. Ричър го чу как изхрущя. Холи изкрещя от болка. Сгърчи се на дюшека. Шофьорът стоеше над нея и дишаше тежко.
— Зададох ти въпрос, по дяволите — каза той.
Холи бе пребледняла като платно и трепереше. Гърчеше се на дюшека с изпъната назад ръка и се задъхваше от болка. Ричър зърна как лицето й проблесна за миг в лъч лунна светлина.
— Чакам, кучко — рече онзи.
Ричър отново видя лицето й. Разбра, че е победена. Бе загубила бойния си дух.
— Искаш ли още един ритник? — запита шофьорът.
В конюшнята отново настана тишина.
— Чакам отговор.
Ричър гледаше и също чакаше. Тишината бе станала плътна. Чуваше се само тежкото дишане на тримата. После Холи проговори.
— Какъв беше въпросът? — тихо изрече тя.
Шофьорът се усмихна.
— Носиш ли нещо под тоя костюм?
Холи кимна. Безмълвно.
— Добре де, какво? — настоя той.
— Бельо — тихо каза тя.
Шофьорът вдигна ръка зад ухото си.
— Не те чувам, кучко.
— Нося бельо, копеле гадно — високо изрече тя.
Онзи поклати глава.
— Лоша дума. Ще трябва да ми се извиниш.
— Майната ти — рече Холи.
— Пак ще те ритна — заплаши я той. — По коляното. Направя ли го, цял живот ще ходиш с бастун, кучко.
Холи извърна глава.
— Избирай, кучко — каза шофьорът.
Той вдигна крак. Холи заби поглед в дюшека.
