наред?
По лицето на Рей бавно се разля широка усмивка и Ричър разбра, че е загубил. Все едно говореше на стените. Или учеше шимпанзе да чете.
— Ами че те не го опазиха в тайна — победоносно заяви Рей. — Ние ги разкрихме. Нали ти казах, Бо има доказателства. Изобщо не е тайна. Затова сме тук. Бо е прав, казвам ти. Той е умно момче.
Ричър затвори очи и въздъхна.
— Дано. Много ум ще му трябва тепърва.
— Умно момче е — повтори Рей. — И умее да убеждава. Обединява ни. По-рано тук имаше десетина групи. Водачите им ги изоставиха и избягаха. Всички хора дойдоха при Бо, защото му вярват. Той е умно момче, Ричър, и освен него нямаме друга надежда. Зарежи тая работа. Никого няма да разубедиш. Всички до един го обичаме и вярваме, че каквото върши е правилно.
— Ами Джаксън? — запита Ричър. — И онова ли беше правилно?
Рей сви рамене.
— Джаксън беше шпионин. Случват се такива гадости. Бо е проучил историята. И през 1776 година е било същото, прав ли съм? Англичаните имали шпиони навсякъде. А пък нашите ги бесели. Разни бабички имат в дворовете си прочути стари дъбове, на които са висели английски шпиони. Някои взимат по долар и половина само за да ги погледнеш. Знам, веднъж ходих да гледам.
— В колко часа гасят светлините? — запита Ричър.
— Точно в десет — каза Рей. — Защо?
Ричър помълча. Огледа го. Припомни си целия разговор. Взря се в мършавото, енергично лице. Надникна в безумния блясък на хлътналите очи под костеливото чело.
— След като изгасят светлините, трябва да ида на едно място — каза той.
Рей се разсмя.
— И си въобразяваш, че ще те пусна?
Ричър кимна.
— Ако ти се живее.
Рей вдигна пистолета от бедрото си и се прицели в главата на Ричър.
— Нали виждаш какво си имам?
— Преди да натиснеш спусъка, ще си мъртъв — каза Ричър.
— Спусъкът е тук — възрази Рей. — Ти си чак отсреща.
Ричър многозначително вдигна ръка. Приведе се напред и заговори с напрегнат шепот.
— Всъщност не бива да ти го казвам. Но ни предупредиха, че може да срещнем някои по-умни момчета, и разрешиха да им обясним това-онова, ако се наложи от обстоятелствата.
— Какви обстоятелства? — запита Рей. — За какво говориш?
— Ти беше прав — каза Ричър. — Повечето неща са верни. Има неточности, но това е, защото разпръскваме тук-там по малко дезинформация.
— За какво говориш? — повтори Рей.
Ричър сниши гласа си до шепот.
— Аз съм от световната армия. Командир на челното разузнаване. Имам в гората пет хиляди войници от ООН. Предимно руснаци и малко китайци. Наблюдаваме ви от спътници. В момента над тази барака има рентгенова камера. А към главата ти е насочен лазерен лъч. Разработен по технологията „Междузвездни войни“.
— Шегуваш се — каза Рей.
Ричър поклати глава. Съвършено сериозно.
— И за микрочиповете имаше право. Гледай тук.
Той бавно стана и вдигна ризата към брадата си. Леко се завъртя, за да покаже белега на корема.
— По-голям от съвременните. В днешно време ги присаждат, без да остане следа. Нали знаеш, в бебетата. Но и старите вършат същата работа. Както сам каза, спътниците знаят по всяко време къде се намирам. Опиташ ли се да дръпнеш спусъка, лазерът ще ти пръсне главата.
Очите на Рей пламтяха. Той откъсна поглед от белега на Ричър и нервно се озърна към тавана.
— Suis pas americain — каза Ричър. — Suis un soldat francais, agent du gouvernement mondial depuis plusieurs annees, parti en mission clandestine il y a deux mois. II faut evaluer l’element de risque que votre bande represent par ici.1
Говореше колкото се може по-бързо и накрая гласът му зазвуча точно като на образована парижанка. Точно както помнеше гласа на покойната си майка.
— Чужденец ли си? — запита Рей.
— Французин — отвърна Ричър. — Организирани сме в интернационални бригади. Казах, че идвам да преценя каква степен на риск представлявате за нас.
Рей бавно кимна.
— Видях те как стреляш. Аз го забелязах. На хиляда метра.
— Чрез насочване от спътник — уточни Ричър. — Нали ти казах, космически технологии. Всички стреляме безпогрешно на три километра.
— Божичко — възкликна Рей.
— Точно в десет трябва да бъда на открито — продължи Ричър. — Задължителна процедура за безопасност. Имаш ли жена тук?
Рей кимна.
— А дечурлига? — запита, Ричър. — Твое ли е някое от ония хлапета?
Рей кимна отново.
— Ами да. Две момчета.
— Ако в десет не съм навън, всички ще умрат — каза Ричър. — Ако бъда пленен, ще изпепелят цялата територия. Микрочипът не бива да попада в чужди ръце. Уверявах ги, че няма да разберете как действа, но шефът каза, че някои от вас може да се окажат по-умни, отколкото мисля. И май е бил прав.
Рей гордо кимна. Ричър погледна часовника си.
— Сега е седем и половина, нали? Ще поспя два часа и половина. Спътникът ще ме събуди точно в десет. Ако не вярваш, чакай да видиш.
Легна на пода и подложи ръка под главата си. Нагласи невидимия будилник за десет без две минути. И си заръча: гледай да не ме подведеш тази нощ.
35
— Отказвам да повярвам в това — заяви генерал Гарбър.
— Замесен е — отвърна Уебстър. — Няма капка съмнение, дявол да го вземе. Снимките са ясни като бял ден.
Гарбър поклати глава.
— Преди трийсет години ме произведоха лейтенант. Сега съм генерал-полковник. Командвал съм хиляди хора. Десетки хиляди. Повечето опознах доста добре. И от всички тях единствено Джак Ричър за нищо на света не би се замесил в подобна история.
Гарбър седеше изпънат като свещ до масата в подвижния команден пункт. Бе свалил шлифера, под който носеше стар измачкан мундир. Върху този мундир се трупаха наградите от цял един живот на военна служба. Беше нашарен с лентички и почетни знаци. Мундир на човек, отслужил трийсет години, без да допусне нито една грешка.
Джонсън го гледаше втренчено. Побелялата глава на Гарбър не помръдваше. Очите му бяха спокойни. Ръцете му почиваха върху масата. Говореше твърдо, но тихо. Сякаш го караха да доказва, че небето е синьо, а тревата зелена.
— Покажи снимките на генерала, Мак — каза Уебстър.
Макграт кимна и отвори папката. Плъзна четирите фотографии по масата към Гарбър. Гарбър ги пое една по една, като се извърташе, за да хване най-добре зеленикавото осветление. Джонсън го гледаше право в очите. Чакаше да види проблясък на съмнение, после на примирение. Не видя нищо подобно.
— Тези снимки могат да се тълкуват по всякакъв начин — каза Гарбър.
