Лесни за убиване

няколко пъти, докато капакът се отвори.

— Внимавай. Не искам никакви петна.

Симека остави капака внимателно върху плочките и вдигна очи в очакване.

— Излей боята във ваната.

Рита взе кутията с две ръце. Беше доста голяма и неудобна за хващане. Приближи я до ваната и започна да я излива. Боята беше гъста. Замириса на амоняк. Течеше бавно над ръба на кутията и се изливаше във водата. Струите от крановете я завъртяха на спирала. Водата започна да разтваря краищата на спиралата и я разнесе във ваната на тънки зелени ивици, като облаци. Симека задържа кутията, докато се изцедиха и последните капки.

— Внимателно. Сега я остави долу. И не цапай.

Симека обърна кутията с отвора нагоре и приклекна, за да я остави внимателно върху плочките до капака. Издаде кух звук на празно.

— А сега вземи бъркалката и я разбъркай хубаво, докато се разтвори напълно.

Симека коленичи край ваната и започна да разбърква зелената маса боя на дъното.

— Разтваря се — каза.

— Затова взе латекс.

Цветът се промени — от маслиненозелен стана по-светъл, като цвета на трева във влажна горичка. Постепенно се разреди до гъстотата на мляко. Всичко беше наред. Не беше същото като истинската боя, но при тези обстоятелства беше достатъчно, че изобщо има някаква боя.

— Добре, стига толкова. Сложи бъркалката в кутията. Не цапай.

Симека извади дървената бъркалка от зелената вода и внимателно я изтръска от капките. После се протегна назад и я постави права в празната кутия.

— И отвертката.

Остави я до бъркалката.

— А сега сложи капака.

Симека хвана края на капака и го сложи върху кутията. Не можеше да се затвори напълно, защото бъркалката беше по-дълга от височината на кутията.

— Сега можеш да спреш водата.

Симека се обърна към ваната и затвори крановете. Зелената течност беше около петнайсет сантиметра под ръба на ваната.

— Къде сложи кашона?

— В мазето. Но те го отнесоха.

— Да, знам. Помниш ли обаче точно на кое място беше?

Симека кимна.

— Стоя там дълго време.

— Искам да сложиш кутията от боята на същото място. Където е бил кашонът. Можеш ли да го направиш?

Симека кимна още веднъж.

— Да.

Тя се наведе и хвана металната дръжка. Вдигна я внимателно нагоре, над хлабавия капак. Понесе кутията пред себе си, с една ръка върху дръжката, а с другата притискаше капака, за да не падне. Слезе по стълбите, мина по коридора, после през гаража до мазето. За миг спря с боси крака върху студения циментов под, опитвайки се да си спомни мястото на кашона. После пристъпи вляво и остави кутията на пода.

Таксито с мъка се изкачваше по дълъг хълм, покрай малък търговски център със супермаркет и няколко магазина от двете му страни. Паркингът беше полупразен.

— Защо сме тук? — попита Харпър.

— Защото Симека е следващата — отговори Ричър.

Таксито продължаваше да напредва по хълма.

— Кажи ми кой е!

— По-добре помисли за начина — отговори Ричър. — Това е абсолютното, окончателно доказателство.

Симека премести празната кутия два сантиметра вдясно, после пак се вгледа внимателно. Увери се, че всичко е наред, и изтича нагоре по стълбите. Чувстваше, че трябва да бърза.

— Задъха ли се? — попитаха я.

Симека преглътна и кимна.

— Тичах — отговори тя. — От мазето дотук.

— Добре, отдъхни си малко.

Симека пое дълбоко дъх и отметна косата от лицето си.

— Добре съм вече.

— Сега трябва да влезеш във ваната.

Симека се усмихна.

— Ще стана цялата зелена.

— Да. Ще станеш зелена.

Симека застана до ваната и вдигна единия си крак. Изпъна стъпалото и го потопи.

— Топло е — каза.

— Това е добре.

Симека потопи и другия си крак и се изправи до колене в течността.

— А сега седни. Внимателно.

Симека се улови за ръба на ваната и внимателно се отпусна надолу.

— Изпъни краката.

Коленете й се скриха под повърхността.

— Потопи ръцете.

Тя отпусна ръце край бедрата си.

— Добре. А сега се плъзни надолу. Бавно и внимателно.

За момент коленете й се показаха над повърхността.

Бяха се боядисали в зелено. Отпусна се назад и почувства топлината нагоре по тялото си. Раменете й се скриха под водата.

— Главата назад.

Симека отпусна глава върху ръба на ваната и погледна към тавана. Косата й се потопи в течността.

— Някога яла ли си стриди?

Симека кимна. Почувства как и косата й се завъртя във водата заедно с движението на главата й.

— Няколко пъти.

— Помниш ли чувството, което изпита? Слагаш ги в устата си и после изведнъж ги гълташ целите. Просто ги поглъщаш.

Симека отново кимна.

— Харесаха ми.

— Добре. Сега си представи, че езикът ти е стрида.

Симека погледна смаяно.

— Не разбирам — каза тя.

— Искам да си глътнеш езика. Просто искам да го преглътнеш, като че ли е стрида.

— Не знам дали ще мога.

— Ще опиташ ли?

— Разбира се.

— Добре, направи го веднага.

Симека се съсредоточи и опита. Нищо не се получи. Само издаде гърлен звук.

— Не става — каза тя.