Лесни за убиване

гишетата. Харпър купи два билета туристическа класа и отидоха на гишето за багажа.

— Дайте ни по-удобни места, където можем да си опънем напред краката — каза Харпър на младежа, който ги обслужваше. Легитимира се със служебната си карта от ФБР, като я удари върху плота, сякаш играеше покер и имаше флош. Хлапакът натисна няколко клавиша на клавиатурата на компютъра и ги премести в друга класа. Харпър се усмихна, искрено изненадана.

Салонът на бизнес класата беше полупразен. Харпър седна до пътеката и Ричър остана заклещен до прозореца като затворник. Тя се протегна. Беше с различен, трети костюм в дискретно сиво каре. Сакото й се разтвори и той зърна релефа на гърдите й. Нямаше кобур.

— Оставила си оръжието си — отбеляза Ричър.

Тя кимна.

— Не си струва формалностите. Авиокомпаниите искат ужасно много документи. В Сиатъл ще ни чака наш човек. Според правилника той трябва да носи допълнителен пистолет в случай, че ни потрябва. Днес обаче няма да ни е необходим.

— Надяваш се.

Тя кимна.

— Да, надявам се.

Самолетът излетя една минута по-рано. Ричър извади списанието на авиокомпанията и започна да го прелиства. Харпър отвори масичката пред себе си в очакване на закуската.

— Какво имаше предвид, когато каза, че липсата на улики е улика сама по себе си? — попита тя.

Ричър напрегна паметта си, за да си спомни какво е казал.

— Май съм мислил на глас — отвърна той.

— За какво?

Той вдигна рамене. Трябваше да печели време.

— Историята на науката. И други подобни.

— Това върши ли ни работа?

— Мислех си за отпечатъците от пръсти. Откога ги използват?

Харпър се намръщи.

— Доста стар метод е, струва ми се.

— От началото на века ли?

Тя кимна.

— Сигурно.

— Добре, да кажем, че е отпреди сто години — продължи той. — Било е първото голямо откритие в криминалистиката, нали? Май по същото време са започнали да използват и микроскопа. Оттогава са измислили какво ли не. ДНК, спектрометрия, флуоресцентни тестове. Ламар каза, че разполагате с възможности, каквито дори не мога да си представя. Обзалагам се, че ако намерят влакно от килим, могат да кажат кога и къде е купен, какви бълхи са се разхождали по него и от какво куче са паднали. Може би могат да установят и породата на кучето и каква кучешка храна е яло.

— Е, и?

— Изумително е, нали?

Тя кимна.

— Прилича на научна фантастика.

Тя кимна отново.

— Добре. Невероятни научнофантастични тестове. Онзи тип обаче е убил Ейми Калан и тестовете са безсилни.

— Така е.

— Как наричаш такъв човек?

— Как?

— Много умен, ето как.

Тя се намръщи.

— И много други неща.

— Разбира се, и много други неща, но независимо от всичко е и много умен. След това го извършва отново. Как го наричаме сега?

— Как?

— Много, много умен човек. Първия път може да е било чист късмет. След втория път обаче става ясно, че е адски добър.

— Е, и?

— След това го прави трети път, със Стенли. Как ще го наречем?

— Много, много, много умен тип?

Ричър кимна.

— Точно така.

— Е, и?

— Ето това е уликата. Търсим един много, много, много умен тип.

— Мисля, че това вече го знаем.

Ричър поклати глава.

— Не мисля, че го знаете. Не го отчитате.

— В какъв смисъл?

— Помисли. Аз съм само момче за поръчки. Вие свършете тежката работа.

Появи се стюардесата с количка. Бяха в бизнес класата и закуската беше доста добра. Ричър долови аромат на бекон, яйца и наденички. И на силно кафе. Спусна масичката пред себе си. Салонът беше почти празен, така че накара стюардесата да му донесе втора закуска. Двете порции му дойдоха добре. Момичето се постара чашата му за кафе да не остава празна.

— В какъв смисъл не го отчитаме? — настоя Харпър.

— Помисли сама — каза й Ричър. — Сега не съм в настроение да помагам.

— Да не би да не е военен?

Той се обърна към нея и я изгледа продължително.

— Страхотно. Стигнахме до извода, че е бил умен. Единственото ти заключение е, че в такъв случай очевидно не е бил военен. Много ти благодаря, Харпър.

Тя се смути и отклони поглед.

— Извинявай, не исках да прозвучи така. Просто не разбирам защо да не сме отчели факта, че е умен.

Той не отговори. Прекрачи краката й и отиде до тоалетната. Когато се върна, тя още изглеждаше объркана.

— Кажи ми — подкани го тя.

— Не.

— Трябва, Ричър. Блейк ще ме пита за становището ти.

— Становището ми ли? Кажи му, че то е следното: ако дори и косъм падне от главата на Джоди, ще му откъсна краката и ще го пребия с тях до смърт.

— Говориш сериозно, нали?

Той кимна.

— Можеш да се обзаложиш.

— Именно това не разбирам. Защо не изпитваш поне малко от същото към онези жени? Харесвал си Ейми Калан. Не както Джоди, разбира се, но все пак си я харесвал.

— И аз не те разбирам — отвърна той. — Блейк искаше да те използва като проститутка, а ти се държиш така, сякаш ти е най-добрият приятел.

Тя сви рамене.

— Той е отчаян. Става такъв понякога. Напрежението е голямо. Когато има подобен случай, иска час по-скоро да го реши.

— И ти му се възхищаваш?

Тя кимна.