Лесни за убиване

— Не се тревожи за това сега — успокои я Блейк.

Тя вдигна глава и го погледна втренчено.

— Да не се тревожа ли? Не разбираш ли? Даваш ли си сметка колко време загубихме!?

— Няма значение — каза Блейк вяло.

— Разбира се, че има! — възрази тя. — Сестра ми умря, защото аз пропилях толкова много време! Вината е моя! Аз я убих! Защото сбърках.

Блейк я гледаше безпомощно.

— Трябва да си починеш — каза той след малко.

Тя поклати глава и изтри очите си.

— Не. Трябва да работя. Имам нужда от това. Вече пропилях достатъчно време. Сега трябва да мисля, за да наваксам пропуснатото.

— Трябва да си идеш вкъщи. Вземи си два дни.

Ричър я наблюдаваше. Беше се отпуснала на стола като след жесток бой. По лицето й бяха избили червени петна. Дишаше учестено и гледаше с празен и блуждаещ поглед.

— Трябва ти почивка — повтори Блейк.

Тя се размърда и поклати глава.

— Може би по-късно.

Отново настъпи мълчание. После тя се надигна от стола и се помъчи да се овладее.

— Може би ще почивам по-късно — повтори Ламар. — Първо обаче ще работя. Първо, всички ще работим. Трябва да мислим. Трябва да помислим за армията. Какво незаконно може да има там?

— Не знам — каза Ричър пак.

— Ами помисли, по дяволите! — тросна се тя. — Каква незаконна операция се опитва да прикрие убиецът?

— Кажи ни какво мислиш, Ричър — подкани го Блейк. — Не е възможно да си стигнал до това заключение, без да имаш някаква идея.

Ричър сви рамене.

— Наистина имах нещо като идея — каза той.

— Кажи ни — настоя Блейк.

— Добре. Какво работеше Ейми Калан?

Блейк погледна Поултън с недоумение.

— Служител в техническо снабдяване — каза Поултън.

— Лорейн Стенли? — попита Ричър.

— Сержант от снабдяването.

— А Алисън?

— Поддръжка в пехотата — каза безизразно Ламар.

— Не, преди това.

— Била е в транспортен батальон.

Ричър кимна.

— Рита Симека?

— Изпробване на оръжия. Сега разбирам защо я накара да ми го каже — кимна Харпър.

— Защо? — попита Блейк.

— Ами каква е възможната връзка между тях? — попита Ричър.

— Ти ще ми кажеш.

— Какво взех от онези типове от ресторанта?

Блейк сви рамене.

— Не знам. Това е работа на Джеймс Козо от Ню Йорк. Знам, че си им взел парите.

— Имаха пистолети — каза Ричър. — Берети М9 със заличени серийни номера. Какво означава това?

— Че са придобити незаконно.

Ричър кимна.

— От армията. Берета М9 е военен модел.

Блейк го погледна с недоумение.

— И какво от това?

— Ако нашият човек е някакъв военен, който прикрива някаква незаконна дейност, тя сигурно е свързана с кражба, а ако залозите са толкова сериозни, че да трябва да се убиват хора, най-вероятно става дума за кражба на оръжие, защото в това има най-много пари. А всички онези жени са заемали длъжности, които биха им позволили да станат свидетели на кражба на оръжие. Те са по цялата верига — снабдяване, складове, транспорт, изпробване на оръжия.

Настъпи мълчание. После Блейк поклати глава.

— Ти си луд — каза той. — Съвпадението е невероятно. Какъв е според теб шансът всички свидетели изведнъж да се окажат и жертви на сексуален тормоз?

— Това е само една идея — отговори Ричър. — Според мен обаче има голям шанс това да е така. Единствената жертва на истински сексуален тормоз е сестрата на Ламар. Каролайн Кук не се брои, защото при нея всичко изглежда доста нагласено.

— Ами Калан и Стенли? — попита Поултън. — На това не му ли викаш сексуален тормоз?

Ричър поклати глава. Ламар обаче го изпревари. Беше се навела напред, барабанеше с пръсти по масата, с блясък в очите. Напълно се владееше.

— Чакайте малко, помислете, хора — каза тя. — Разгледайте нещата многостранно. Те не са били жертви на сексуален тормоз и свидетели, а са били жертви на сексуален тормоз и защото са били свидетели. Ако се занимаваш с незаконен бизнес в армията и в твоята част има жена, която не иска да си затваря очите, как ще постъпиш с нея? Ще потърсиш начин да се отървеш, ето какво. А кой е най-бързият начин за това? Като я накараш да се чувства зле, като я унижаваш сексуално.

Блейк отново поклати глава.

— Не, Джулия — каза той. — Ричър вижда призраци, това е всичко. Твърде много съвпадения има. Какви са шансовете една вечер да отиде в ресторант и да попадне точно на хора, замесени в мръсния бизнес, заради който умират нашите жени? Най-малко едно на милион.

— Едно на милиард — обади се Поултън.

Ламар ги изгледа.

— Мислете, за бога! Той не ви каза, че заради това са ги убивали. Може да е бил съвсем друг бизнес. Даде го само за пример, защото в армията непрекъснато стават подобни неща. Нали, Ричър?

Той кимна.

— Така е. Случката в ресторанта само ме накара да се замисля в тази насока. Нищо повече.

Отново настъпи мълчание. Лицето на Блейк почервеня.

— В армията непрекъснато стават подобни неща, така ли? — повтори той. — Тогава как ще се оправим в бъркотията? Значи стотици военни са замесени в някаква мръсотия. Как, по дяволите, ще открием кой ни трябва? Все едно да търсим игла в купа сено! Ще ни отнеме най-малко три години! А разполагаме с три седмици!

— Ами боята? — намеси се Поултън. — Ако премахва свидетели, ще отиде при тях и ще ги застреля в главата с пистолет 22-ри калибър, със заглушител. Не би се занимавал с всичко останало, нали? Този ритуал говори за типичен сериен убиец.

Ричър го погледна.

— Точно така — отвърна той. — Идеята ви за мотива се определя единствено от начина, по който са извършени убийствата. Помислете. Ако всички бяха убити от изстрел в главата с куршум 22-ри калибър, какво щяхте да си помислите?

Поултън не отговори. В погледа му обаче все още се четеше съмнение. Блейк се наведе напред и сложи ръце на масата.

— Щяхме да решим, че става дума за екзекуции — отбеляза той. — И това нямаше да промени