— Той е човекът на Лейтън, но не и нашият. Всъщност изобщо не съм допускал, че може да е той.
—
— Защото не го мислех наистина, Харпър. Просто разсъждавах на глас. Говорех глупости, общо взето. Ужасно съм изненадан, че подобен човек наистина съществува.
Тя дръпна ръката си стъписана.
— Но това беше
Той сви рамене.
— Съчиних я. И през ум не ми е минавало, че може да е сериозно. Просто ми трябваше някакъв правдоподобен претекст, за да се измъкна от Куонтико за известно време.
Тя го изгледа втренчено.
— Съчинил си всичко това? Трябвало ти е претекст!?
— Предполагам, че е прозвучало донякъде убедително. Самият аз обаче никога не съм го вярвал.
— Тогава защо изобщо заговори за това?
— Казах ти. Просто исках да се измъкна за малко. Да си осигуря някакво време за мислене. А и… беше нещо като експеримент. Исках да разбера кой ще подкрепи хипотезата и кой ще й се противопостави. Трябваше да разбера кой искрено желае решаването на проблема.
— Не мога да повярвам! Защо?
— Защо не?
— Всички ние искаме убийствата да се разплетат.
— Поултън беше против — отбеляза Ричър.
Тя го гледаше втренчено от около петдесет сантиметра.
— Какво е всичко това за теб? Някаква игра ли?
Той не отговори. Двамата мълчаха минута, две, три.
— Защо, по дяволите, го правиш?! — попита Харпър след малко. — Тук става дума за човешки живот!
В този момент на вратата се почука — силно и настойчиво. Харпър се отдръпна от него. Ричър спусна краката си на пода и се изправи. Прокара пръсти през косата си и тръгна към вратата. Чукането се повтори.
— Добре, добре — извика Ричър. — Идвам.
Чукането спря. Той отвори вратата. Отпред беше спрял военен шевролет. Лейтън стоеше на прага с вдигната ръка, разкопчана куртка и капчици дъжд по раменете.
— Крюгер е нашият човек — каза той и влезе. Видя, че Харпър си закопчава ризата.
— Извинете ме — каза той.
— Тук е топло — отвърна тя и извърна поглед.
Лейтън погледна леглото, сякаш беше изненадан.
— Няма съмнение, че е нашият човек. Всичко съвпада с невероятна точност.
Телефонът на Харпър иззвъня. Беше на тоалетката до кофичката за лед и пищеше като електронен будилник. Лейтън млъкна и даде знак, че може да почака. Харпър се пресегна през леглото, взе телефона и го включи. Ричър чу глас, хриптящ и променен от разстоянието. Харпър слуша известно време мълчаливо. Ричър видя как пребледня. После изключи телефона и го остави внимателно, сякаш беше от стъкло.
— Викат ни в Куонтико — каза тя. — Веднага. Добрали са се до пълното служебно досие на Каролайн Кук. Оказа се прав, наистина е служила навсякъде, но никога не е била близо до оръжие. Нито за миг.
— Дойдох да ви кажа точно това — каза Лейтън. — Полковник Крюгер е нашият човек, но не и вашият.
Ричър само кимна.
26
Лейтън прекоси стаята и седна на стола, на който беше седял Ричър. Опря лакти на масата и подпря глава с ръце — същата поза.
— Първото нещо е, че не е имало списък — каза той и погледна Харпър. — Поискахте от мен да проверя дали няма установени кражби на местата, където са служили тези жени, така че очевидно трябваше най- напред да намеря списъка с имената им. Само че не успях. Разбирате ли? Тогава се обадих на няколко места и се оказа, че когато от ФБР са поискали списъка преди месец, се е наложило да го съставят от нула. Да се преровят архивите е доста досадна работа, така че на някакъв симпатяга му хрумнала гениалната идея да се обади на някоя от онези жени, май че е била Алисън Ламар, и да поиска списъка от нея под някакъв измислен претекст. Тя наистина го е предоставила. Изглежда, че преди около две години тези жени са се организирали в някаква голяма група за взаимопомощ.
— Симека нарече жертвите „сестри“, помниш ли? — каза Ричър. — Каза, че четири от нейните сестри са мъртви.
— Значи те са направили списъка? — попита Харпър.
— Ние не разполагахме със списък — отговори Лейтън. — След това започнах да получавам данните за Крюгер и се оказа, че датите и местата изобщо не съвпадат.
— Възможно ли е да ги е фалшифицирал?
Лейтън сви рамене.
— Би могъл. Виртуозно е фалшифицирал документите за инвентара. Все още обаче не сте чули най- важното.
— Кое е то?
— Както каза Ричър, прехвърлянето от Специалните части в снабдяването се нуждае от някакво обяснение. Проверих какво е станало. В Залива е бил звезда. Майор. Бил е в пустинята с малка част, търсели са подвижни площадки за ракети „Скъд“. Радиовръзката им е била много лоша. Никой не е знаел точно къде се намират. Веднъж попаднали под артилерийски обстрел, от своите. Приятелски огън. Имало много жертви. Самият Крюгер също пострадал сериозно. За него обаче армията била всичко, така че пожелал да остане. Направили го полковник и му намерили работа, която да може да върши въпреки раните си. Затова са го изпратили в снабдяването. Мисля, че след това се е ядосал и се е захванал с тоя мръсен бизнес като някакво отмъщение. Срещу армията и срещу целия си живот.
— А кое е най-важното?
Лейтън поклати глава.
— При обстрела от своите е загубил и двата си крака. В инвалидна количка е.
— По дяволите! — изруга Харпър.
— Да, по дяволите! Не може да тича нагоре-надолу по стълбите, за да стигне до банята на втория етаж. За последен път го е правил преди десет години.
Харпър се взираше в стената.
— Да — каза тя бавно. — Лош шанс.
— Боя се, че е така — съгласи се Лейтън. — За Кук също са прави, проверих го. През кратката си кариера не е държала нищо по-тежко от химикалка. И това исках да ви кажа.
— Добре — отвърна Харпър и продължи да разглежда стената. — Благодаря. А сега трябва да тръгваме. Връщаме се в Куонтико, за да си получим заслуженото.
— Чакайте — спря ги Лейтън. — Има още нещо. Трябва да ви кажа и за боята.
— Пак ли лоша новина?
— По-скоро странна — отвърна Лейтън. — Започнах да търся информация за изчезнала зелена боя, както ме помолихте. Единственото по-определено нещо беше в един дълбоко заровен файл, със забранен достъп. Става дума за кражба на сто и десет кутии по десет литра.
— Точно така — каза Харпър. — Единайсет жени, по десет кутии за всяка.
— Нещата са ясни — добави Лейтън. — Хванали са сержант от снабдяването в Юта.
— Кой е той?
— Тя — отговори Лейтън. — Казва се Лорейн Стенли.
— Но това е невъзможно! — възкликна Харпър. — Тя е една от жертвите.
