гордост в тежката загуба. На извършителите на това отвратително деяние обеща незабавно и сигурно възмездие. Увери сънародниците си, че никакво насилие и никакви опити за сплашване няма да отклонят органите на държавната администрация от тяхната мисия и че предаването на властта ще продължи неотклонно по начертания план. Същевременно заяви, че в знак на траур отменя всякакви свои ангажименти за празниците и ще остане във Вашингтон, докато не бъде проведена заупокойна служба с участието на семейство Армстронг в памет на неговата добра приятелка мис Фрьолих, началник на личната му охрана. Съобщи, че службата ще се извърши в неделя сутрин в скромната църквица на едно градче в Уайоминг, което се казва Грейс, и пожела името на този американски град — Божия милост — да послужи за метафора на величието на Америка, което няма да се огъне пред никаква заплаха.
— И тоя ги реди едни дивотии… — промърмори дежурният.
— Не си прав, добре говори — възрази Ричър.
Програмата премина на спортни новини. Дежурният изключи звука и се обърна да си гледа работата. Ричър затвори очи. Помисли си за Джо, после за Фрьолих. За двамата заедно. После отново извика в съзнанието си момента, когато бе обърнал поглед нагоре. Струята ситни капки кръв от шията на Фрьолих, извивката в рамото на стрелеца, който се отдръпваше, измъкваше,
— Е, реши ли как е станало? — попита той.
— Не мога да се отърва от внушението на Банън.
— Кажи го на глас.
— Кросети е видял познат, на когото е имал доверие.
— Мъж или жена?
— Според теб мъж.
— Добре, кажи го още веднъж.
Нили вдигна рамене.
— Кросети е видял някакъв мъж, на когото е имал доверие.
Ричър поклати глава.
— Не достига една дума. Кросети е видял някакъв
— Какъв? — попита Нили.
— Какъв тип човек може да проникне навсякъде, без да породи подозрения?
Нили го погледна.
— Някой от силите на реда?
Ричър кимна.
— Палтото беше дълго, червеникавокафяво, с едва забележима шарка. Платът беше тънък за палто, а прекалено дебел за шлифер. Затова се развяваше, докато оня тичаше.
— Кой тичаше?
— Оня полицай в Бисмарк. Лейтенантът или какъвто беше там. Пресрещна ме, докато излизах от църквата. Той, съшият, беше на покрива на склада.
— Убиецът е бил
— Това е много сериозно обвинение — каза Банън. — А всъщност ти си го видял за четвърт от секундата, при това от деветдесет метра разстояние в условия на тотален хаос.
Намираха се отново в залата за съвещания на ФБР. Стайвесънт не беше излизал оттам. Той още си беше с розовия пуловер. Залата изглеждаше също така внушително както първия път.
— Той беше — каза Ричър. — Няма никакво съмнение.
— На всички полицаи при назначаване на работа им се снемат отпечатъци от пръстите — отбеляза Банън. — Такъв е законът.
— Значи съучастникът му не е полицай — каза Ричър. — Оня от видеозаписа.
Никой не отговори.
— Той беше — повтори Ричър.
— За колко време го видя в Бисмарк? — запита Банън.
— За десетина секунди — отвърна Ричър. — Тичаше към църквата. Може, щом ме е видял вътре, да е побягнал навън, а като ме е видял да излизам, да се е опитал отново да влезе.
— Общо десет секунди и четвърт — каза Банън. — При това и двата пъти в ситуации на хаос и паника. Всеки адвокат ще те изяде с парцалите.
— Звучи логично — обади се Стайвесънт. — Бисмарк е родният град на Армстронг. Там е най-голяма вероятността да дреме някаква стара вражда.
Банън направи гримаса.
— Описание?
— Висок — каза Ричър. — Сламеноруса коса, леко посивяла. Слабо, издължено лице. Жилаво тяло. Дълго палто, червеникавокафяво, вълнено, разкопчано отпред. Туидено сако, бяла риза, вратовръзка, сиви вълнени панталони. Стари обувки голям номер.
— Възраст?
— Между четирийсет и пет и петдесет.
— Чин?
— Показа ми златна полицейска значка, но от шест-седем метра. Не можах да прочета какво пише. Стори ми се с висок чин. Може би лейтенант или дори капитан.
— Каза ли нещо?
— Извика нещо отдалече. Двайсетина думи общо.
— Негов ли беше гласът по телефона?
— Не.
— Значи вече имаме описания и на двамата — каза Стайвесънт. — Единият, от видеозаписа — нисък и набит, с палто рибена кост. Другият — полицай от Бисмарк, слаб, жилав и висок. Ниският ни се обади по телефона, негов е и отпечатъкът от палец. Той е убиецът от Колорадо с автомата, защото полицаят е снайперистът с пушката. Затова е тичал към камбанарията. Смятал е да стреля отгоре.
Банън отвори една папка. Извади лист хартия и внимателно го огледа.
— От Бисмарк ни изпратиха списък на всички полицейски служители — каза той. — Общо четирийсет и двама полицаи са били разположени около периметъра, нито един с чин, по-висок от сержант. С две изключения. Първо, командващият офицер, който е бил капитан, и второ, първият му заместник — лейтенант.
— Може да е бил всеки от двамата — каза Ричър.
Банън въздъхна.
— Това ни поставя в много затруднено положение.
Стайвесънт се облещи насреща му.
— Какво, притесняваш се да не разсърдиш полицията в Бисмарк ли? Не забелязах да се притесняваше толкова заради нас.
— Не се притеснявам от никого — каза Банън. — Съображенията ми са чисто тактически. Ако се съмнявахме в някой от редовите полицаи, щяхме да се свържем с капитана и да поръчаме разследване. Но обратното просто не става. Освен това за днес всеки от тях ще има алиби. Всички са се пръснали заради празниците.
— Обади се още сега — каза Нили. — Провери кой от полицаите не си е бил днес у дома. Той едва ли ще се е върнал досега. Нали уж наблюдавате летищата!
Банън поклати глава.
— Хората не са си по домовете по най-различни причини.
Повечето са на гости при близки, роднини, насам-натам. А нашият човек може и да се е прибрал вече. Той ще мине като нищо през всяко летище. Сега силите на реда са вдигнати под тревога, но пък те не се познават един друг, колко му е да си покаже значката и да се промуши през която си иска блокада. Ами че
