той точно така е проникнал и през отцеплението! Какво по-естествено от това, когато наоколо цари паника, един полицай да бърза нанякъде с вдигната значка?
В стаята настана мълчание.
— Личните досиета — каза Стайвесънт. — Трябва да поискаме от полицията в Бисмарк да ни изпрати личните досиета на всички полицейски служители и Ричър да го разпознае по снимката.
— Това ще отнеме няколко дни — каза Банън. — А и към кого да се обърна? Може да попадна точно на убиеца.
— Обади се в местното оперативно бюро на ФБР — каза Нили. — Няма да се изненадам, ако там имат копия от досиетата на целия полицейски участък, със снимки и всичко.
Банън се усмихна.
— На теб не ти се полага да знаеш такива работи.
После той бавно се надигна от стола и се запъти към кабинета си, за да се обади на съответните места.
— Армстронг си удържа на думата и направи изявление — каза Стайвесънт. — Вие гледахте ли го? Така обаче само си навреди политически, понеже аз в никакъв случай няма да го пусна да отиде.
— Целта ми е да ги подмамя, това е — каза Ричър. — В тоя смисъл е по-добре, ако той наистина не дойде. А политическият му имидж е последното нещо, което ме интересува в момента.
Стайвесънт не отговори. Всички се умълчаха. Банън се върна след петнайсетина минути. Лицето му беше абсолютно безизразно.
— Имам една лоша и една добра новина — каза той. — Добрата е, че Бисмарк все пак не е най-големият град на земята. В полицейския участък работят общо сто трийсет и осем души, от които трийсет и двама са цивилни служители, тоест полицаите с чин и значка са сто и шест. От тях дванайсет са жени, значи остават деветдесет и четири. А благодарение на чудесата на техниката и на шпионажа до десет минути всичките снимки от досиетата им ще бъдат сканирани и изпратени в моя кабинет по електронна поща.
— А каква е лошата новина? — запита Стайвесънт.
— Лошата после — каза Банън. — Най-напред нека Ричър да ни пропилее още малко време.
Той се огледа победоносно. Засега нямаше намерение да говори повече. Чакането не продължи и десет минути. Изведнъж вратата се отвори, един агент с костюм внесе тънка пачка хартия и я постави на масата пред Банън, който я побутна към Ричър, а той на свой ред я вдигна и прелисти. Бяха общо шестнайсет листа; по някои все още не бе изсъхнало мастилото от принтера. Върху петнайсет имаше по шест снимки, а на последния — само четири. Общо деветдесет и четири лица. Той ги заразгръща отзад напред. Загледа се в последния лист. Нито едно от четирите лица не приличаше на това, което търсеше.
Ричър вдигна от масата петнайсетия лист. Очите му зашариха по шестте лица на него и той го остави. Вдигна четиринайсетия. Погледна бегло шестте снимки. Движенията му ставаха все по-бързи. Не му беше нужно много време. Чертите на човека от Бисмарк бяха запечатани в съзнанието му. Но снимката му не беше на четиринайсетия лист. Нито на тринайсетия.
— Сигурен ли си? — обади се Стайвесънт.
И на дванайсетия нямаше нищо.
— Сигурен съм — каза Ричър, — че мъжът на покрива беше същият от Бисмарк и че е полицай. Имаше значка и приличаше на полицай. Поне толкова, колкото и Банън.
Нищо на единайсетия лист. Нищо на десетия.
— Аз не приличам на полицай — каза Банън.
Нищо и на деветия лист.
— Точно на полицай си приличаш — каза Ричър. — Сакото ти, панталоните, обувките — всичко ти е като на полицай. Физиономията ти също.
И на осмия нищо.
— Той се държеше като полицай — продължи Ричър.
И на седмия нищо.
— Миришеше на полицай.
Също и на шестия. И на петия.
— Какво ти каза? — попита Стайвесънт.
Нищо и на четвъртия лист.
— Попита ме дали църквата е обезопасена — отвърна Ричър. — Аз го попитах какво става. Той каза, че била настанала голяма бъркотия. После ми се разкрещя, задето съм оставил църквата отключена. Държеше се също като полицай.
И на третия лист със снимки нямаше нищо. Също и на втория. Той вдигна първия, най-горния лист, и с един поглед разбра, че човекът не е и на него. Пусна листовете на масата и поклати глава.
— И така, сега лошата новина — каза Банън. — От полицейския участък на Бисмарк твърдят, че на терена не е имало нито един полицай с цивилни дрехи. Нито един. Случаят бил тържествен, затова всички са били с пълна униформа. Всички до един. Дори и началниците. Нещо повече: капитанът и лейтенантът били с
— Тоя тип беше полицай от Бисмарк — каза Ричър.
— Не — отсече Банън. — Тоя тип не е бил полицай от Бисмарк. В най-добрия случай е бил някой, който се е преструвал на полицай от Бисмарк.
Ричър не отговори.
— Изглежда обаче, че доста добре се е вживял в ролята си — продължи Банън. — Теб поне е успял да надхитри. И на вид, и на маниери го е докарал.
Всички мълчаха.
— Така че няма никаква промяна. Продължаваме да търсим бивш служител на тайните служби, който неотдавна е уволнен или напуснал. Че кой би могъл да се направи на провинциален полицай по-добре от човек, дето е прекарал цялата си кариера сред тях, и то точно по такива мероприятия?
15
Когато Ричър, Нили и Стайвесънт се върнаха в сградата на Министерството на финансите, там ги чакаше специалистът от Службата по анализи на охраната. Той стоеше на рецепцията по ръчно плетен пуловер и синкави панталони — така както го бяха вдигнали от семейната трапеза. На години беше горе-долу колкото Ричър и донякъде приличаше на университетски професор, ако не бяха очите му. Гледаха мъдро и предпазливо, сякаш доста неща са видели в тоя живот. Казваше се Суейн. Стайвесънт ги представи един на друг и изчезна. Суейн поведе Ричър и Нили по непознати за тях коридори на сградата до една зала, която сякаш се използваше едновременно и за библиотека, и за аудитория. Дванайсет стола бяха наредени в две редици, обърнати към нисък подиум, а три от стените бяха покрити с лавици, отрупани с книги. Четвъртата стена беше разделена на няколко кабинки с компютри. Към всеки компютър имаше собствен принтер.
— Чух за теорията на ФБР — каза Суейн.
— Смятате ли, че е вярна? — попита Ричър.
В отговор Суейн вдигна рамене.
— Да или не? — настоя Ричър.
— Не е изключено да е вярна — каза Суейн. — Но не ми звучи кой знае колко правдоподобно. Във всеки случай със същия успех биха могли да бъдат бивши агенти на ФБР. Или дори
— Смятате ли, че си струва да се разтърсим в тази посока?
— Вие сте братът на Джо Ричър, нали?
Ричър кимна.
— Работил съм с него — каза Суейн. — Преди доста време.
— Е, и?
— Той насърчаваше нетрадиционното мислене у служителите си.
— Аз също — каза Ричър. — Някакви нетрадиционни мисли да са ви идвали?
