— От Пентагона не биха го направили. Никой не се интересува от обикновена стомана. Военната полиция е тук, за да охранява нещо друго.
— Какво?
— Има само едно обяснение. Предната и страничната броня на танковете включва и дебел пласт обеднен уран, който е страничен продукт от обогатяването на естествения уран, за да се използва в ядрени реактори. Получава се невероятно здрав и плътен метал. Абсолютно идеален за броня на танк. Така че второто заключение гласи, че Търман е специалист по уран. И точно затова са изпратили военната полиция. Защото обедненият уран е отровен и донякъде радиоактивен. Следователно е от онези неща, които армията обича да държи под око.
— Колко е отровен? И колко радиоактивен?
— Екипажите на танковете не се разболяват, защото седят зад него. Но ако има взрив или ударна вълна, която да го превърне в прах или изпарения, човек може да се разболее много, ако вдиша обеднен уран или го удари шрапнел. Точно затова връщат разбитите танкове в Щатите. И точно затова са военните полицаи. Терористите могат да откраднат обеднения уран, да го натрошат на малки остри парчета и да ги сложат във взривно устройство. Получава се идеална мръсна бомба.
— И обедненият уран е тежък, така ли?
— Невероятно тежък.
— Значи ще им трябва камион, за да го откраднат. Както ти каза.
— Голям камион — потвърди Ричър.
Той отпи от кафето си, а Вон отпи от чашата с вода и каза:
— В комбината го правят на парчета. С чукове и оксижени, при което сигурно се отделят прах и изпарения. Нищо чудно, че всички изглеждат болни.
Ричър кимна.
— Точно от това умря помощникът на полицията. Нали видя симптомите? Косопад, повръщане, диария, мехури, дехидратация, спиране на вътрешните органи… Не е нито старост, нито отравяне от ТХЕ. А радиационно отравяне.
— Сигурен ли си?
Ричър отново кимна.
— Съвсем. Защото той сам ми го каза. На смъртния си одър ми каза „У“, после спря и започна отново. И каза: „Това ме уби.“ Помислих си, че е започнал изречението наново. Мислех, че обвинява мен, че съм го вкарал в болницата. Но всъщност всичко е било едно изречение. Просто е спрял, за да си поеме дъх. Искал е да каже „У, това ме уби.“ Като обяснение или може би предупреждение. Латинската буква „U“ е химическият символ на урана. Предполагам, че в металургията го наричат така. Искал е да каже, че го е убил уранът.
— Въздухът в комбината сигурно е пълен с уран — каза Вон. — А ние бяхме там.
— Спомняш ли си как светеше стената на инфрачервената камера? — попита Ричър. — Не е било топлина. А радиоактивност.
63
Вон отпиваше от бутилираната си вода, гледаше в една точка пред себе си и се опитваше да свикне с новото положение, което в някои отношения беше по-добро от онова, което си беше представяла, но в други беше много по-лошо.
— Защо каза, че в комбината няма хъмвита? — попита тя.
— Защото в Пентагона има тясна специализация обясни Ричър. — Винаги са работили по този начин и винаги ще работят така. Комбинатът в Диспеър рециклира уран. Само толкова. Хъмвитата отиват на друго място. Някъде, където ги рециклират по-евтино. Защото те са по-лесни. По същество са просто бронирани коли.
— В Диспеър също изпращат коли. Нали ги видяхме в контейнера. Коли от Ирак или от Иран.
Ричър кимна.
— Точно това е третото заключение. Има причина тези коли да се изпращат в Диспеър.
— И каква е тя?
— Има само едно логическо обяснение. Обедненият уран не се използва само за брони. От него се правят и артилерийски снаряди, и снаряди за танкови оръдия. Защото е невероятно здрав и плътен метал.
— Е, и?
— Третото заключение гласи, че тези коли са улучени от амуниции, произведени от обеднен уран. Те са замърсени, така че трябва да се рециклират по специален начин. И трябва да се крият. Защото излиза, че използваме танкове и снаряди от обеднен уран срещу най-обикновени цивилни коли. Което вече е прекалено. И е много, много лоша реклама. Търман каза, че всяко правителство иска да скрие някои неща по политически съображения, и беше абсолютно прав.
— Какво става там, по дяволите?
— Не знам повече от теб — отвърна Ричър.
Вон отново вдигна чашата си. Ръката й спря, преди да достигне до устните, тя погледна водата така, все едно вече се съмняваше в нея, и я остави на масата.
— Разкажи ми какво знаеш за мръсните бомби — каза тя.
— Те са същите като чистите — отвърна Ричър. — Но са мръсни. Бомбата се взривява и създава силна сферична ударна вълна, която събаря всичко по пътя си и смачква на пюре по-меките обекти, например хората. Самото тяло на бомбата се пръсва на малки парчета, които се разхвърчават с ударната вълна като куршуми и нанасят допълнителни щети. Този ефект може да се подсили, като в самата бомба се постави допълнително шрапнел, например пирони или сачми. В мръсните бомби този шрапнел е от токсични метали — най-често радиоактивни отпадъци.
— Какви са резултатите?
— Въпросът е отворен. Когато се използва обеднен уран, експлозията при висока температура разпръсква радиоактивен прах, който със сигурност е много опасен. Създава проблеми със зачеването, спонтанни аборти, генетични дефекти. Повечето хора смятат, че самата радиация всъщност не е толкова опасна. Но, както вече казах, въпросът е отворен. Защото никой не знае със сигурност отговора. И точно тук е проблемът. Защото можеш да бъдеш абсолютно сигурна, че никой няма да иска да рискува. Неизвестният риск мултиплицира ефекта от бомбата на психологическо равнище. Класическо оръжие на асиметричната война. Ако в някой град се взриви мръсна бомба, този град ще бъде изоставен от жителите си, независимо дали наистина има нужда го правят.
— Колко голяма трябва да бъде бомбата?
— Колкото по-голяма, толкова по-добре.
— Колко уран ще трябва да откраднат?
— Колкото повече, толкова по-весело ще стане.
— Мисля, че вече са започнали да го крадат — каза Вон. — Нали снимахме онзи камион? Предната част на каросерията светеше по същия начин като стената на комбината.
Ричър поклати глава.
— Не. Онова беше нещо съвсем друго.
64
Ричър се обърна към Вон.
— Ела с мен в града. До мотела.
— Не знам дали искам да ме виждат с теб — отвърна тя. — Особено в мотела. Хората говорят.
— Но не лошо.
— Мислиш ли?
— Те са на твоя страна.
— Не съм толкова сигурна.
