на Мат, което той не разбра. Тогава започна да движи мършавото си тяло под веригите.
Изведнъж черният фронт на зирагипите се раздвижи. Като черна, космата лава се юрнаха насам. Стократното стържене на краката им накара Мат да потрепери от ужас.
Погледна отново настрана… и почти не повярва на очите си, когато видя как Яндра подобно на змия се измъкваше сантиметър по сантиметър от въжетата. Сякаш костите й бяха гумени, толкова много извиваше тялото си, докато в края на краищата успя. Но това й струваше много усилия — беше още по-бледа от преди, а очите й горяха като в треска.
— Бързо! Ножа ми! — извика Мат и посочи с брада към десния си ботуш.
Яндра, изглежда, донякъде го разбра, защото дойде при него, откри ножа и го извади. Бързо разряза въжетата на Мат и тези на детето. Мат скочи, метна на рамо спасителния контейнер и посегна към пушката си.
— Вземи детето и бягай с всички сили! — Посочи базиликата.
Яндра и детето се затекоха през площада.
Мат откри огън по напредващите зирагипи. От редиците черни тела изскочиха фонтани пенлива киселина. Мат се оттегли назад, без да сваля пръста от спусъка. Бялата течност плясна в тревата и гъсталака на осем-девет крачки пред него, разяде ги и се впи в трошляка от някогашната калдъръмена настилка.
Погледна към децата. От отворения портал на базиликата се придвижваха с поривисти движения пет или шест зирагипи. Видя, че Яндра и детето избягаха, насочиха се към ниската балюстрада до базиликата и се покатериха нагоре. Мат стреля по гигантските паяци в портала. Едновременно побягна след децата.
Гърчещи се в конвулсия тела покриха входа на църквата. Следващата атакуваща вълна просто мина през тях. Фронтът на нападателите се приближаваше също и откъм площада. Мат трябваше да смени пълнителя. Видя децата да изчезват на другия край на балюстрадата между тъмните кипариси.
Стреляше като бесен около себе си, но задържа фронта на гигантските паяци само за кратко време. Когато стигна до балюстрадата, вече беше изпразнил следващия пълнител. Постепенно мунициите му привършваха. Метна се през порутената стена и се изтърколи в гъсталака между кипарисите. Трескаво смени пълнителя. Между колонките на балюстрадата отново откри огън по паяците. Но колкото и много да застрелваше, те непрекъснато се приближаваха. Нямаше смисъл — просто бяха твърде много.
Мат побягна през високите храсти и гъсталаците в посоката, в която бяха изчезнали двете деца. Пред него се откри необрасло квадратно пространство, всред него — корниз на фонтан. Широки арки обграждаха площада — порутен манастирски двор. В една аркада откри Яндра и малкото дете. Над съседната на базиликата манастирска руина, над короните на дърветата и църковния кораб стърчеше романска кула, не по-висока от двайсет метра. Вече без покрив, а върхът й изглеждаше като счупен зъб.
Мат предусети някакъв шанс.
— Там горе! — изръмжа той и посочи мястото. От кулата можеше да задържи за известно време атакуващите паяци.
Яндра разбра. Затича се покрай аркадата, като дърпаше след себе си детето. Мат я видя да изчезва във вътрешността на кулата. Той се изкачи на порутената стена към аркадата и претича до стълбището на кулата.
Нещо пльосна в стената до него. Пяна капеше от старата зидария върху витата стълба. Мат се обърна и без да се прицелва, откри огън към църковния кораб. Заизкачва се гърбом по витата стълба. Под него се чуваше дращенето на десетките крака на зирагипите.
За момент го занимаваше мисълта да използва малко от пластичния експлозив в контейнера си. Но отхвърли този план. Експлозията би видяла окончателно сметката на отслабената от времето статика на кулата.
Завой след завой, Мат се изкачваше нагоре. Над себе си чу внезапни писъци, толкова остри и пронизителни, че кръвта се смръзна в жилите му. Децата!
Вземаше по четири-пет стъпала наведнъж. Тесните извивки на стълбището бяха причина да му се завие свят. Кракът му се блъсна в нещо меко и той се просна на стъпалата. През една дълбока бойница в кулата проникваше мъждива светлина.
Тогава Мат видя детето. Беше мъртво. Главата му лежеше в локва кръв и от раната в гърлото му бликаше по протритите стъпала, мокра и червена. Недалеч над него се чуваше острият писък на Яндра.
— Яндра! — Мат скочи и трескаво изкачи последните стъпала. Беше се сгушила в ъгъла на покривната платформа между боклук и останки от керемиди. Сивата дневна светлина падаше върху разтрепераната й фигура. Момичето закриваше главата си с ръце и крещеше.
— Яндра! Какво се е случило?! — Мат приклекна и разтвори ръцете й. Ужас се отрази в ретината му. Яндра беше омацана в кръв — но, изглежда, не беше нейна. Тя се хвърли с хлипане на шията му. Тялото й пареше през роклята.
Над кулата се плъзна сянка. Мат погледна нагоре и… видя чудовищния ястреб да кръжи над сградата. Той трябва да беше нападнал и убил детето.
Шум откъм долната част на кулата накара Мат да се сепне. Освободи се от Яндра и пъхна нов пълнител в М 20. Последният!
Зирагипите идеха! Плътно един до друг се изкачваха по витата стълба!
Но тогава се чу друг, не по-малко заплашителен шум — пукане на камък!
Кулата се олюля!
Появиха се сякаш от нищото — сто-сто и петдесет вулфани, ако не и повече. С мощен рев изскочиха от гората и щурмуваха руините на халето.
Хората на Зорбан тъкмо използваха една пауза между боя, за да преместят лагера си на друг покрив. Бяха ги нападнали двайсетина геягудоо. Успяха да убият повече от половината. Сега в колчаните на Зорбановите стрелци с лък не беше останала нито една стрела. Имаше само още три копия. Покривът вибрираше. Беше само въпрос на време докато поддаде.
В тази безнадеждна ситуация нападнаха вулфаните. А те скоро забелязаха, че противниците им вече не можеха да се отбраняват.
Зорбан натовари жените и малките деца върху четирите оцелели фреккойшера и ги накара да бързат. Десет бойци с мечове, между които и Аруула, прикриваха оттеглянето към съседния покрив. Вулфаните вече се катереха по стените на халето, захващайки се за лозите и клонките на бръшляна.
Зидовете отново завибрираха — и се срутиха, сякаш бяха от прогнило дърво. Погребаха под себе си двайсетина вулфани но също така и четирима бойци с меч от ордата бяха завлечени в земята. Над руините се вдигна облак прах.
Зорбан и хората му наблюдаваха от съседния покрив как атакуващата вълна на вулфаните секна. Изведнъж геягудоо се измъкнаха от развалините. Черните им змийски тела запълзяха към вулфаните. Те бяха дотолкова слисани, че осъзнаха опасността едва след като четирима техни войници изчезнаха в земята. Оттеглиха се към гората в паническо бягство. В покрайнините на гората във въздуха изригнаха фонтани земя. Десет-дванайсет геягудоо се заизвиваха срещу вулфаните и им отрязаха пътя за бягство. Викове на смъртен ужас изпълниха широката просека между руините на халето и покрайнините на гората. Все повече геягудоо се появяваха между бягащите и ги завличаха в земята.
Зорбан и ордата му ликуваха. Мислеха си, че са се спасили. Аруула не се присъедини към ликуването. Тя непрекъснато повтаряше мислено единствената отчаяна фраза: „Маддракс, върни се от мъртвия град, не ни изоставяй!“
Черният порой от зирагипи си проправяше път нагоре през входа на кулата. Мат изстреля срещу тях един залп, който разкъса първата редица.
Старата камбанария все повече се олюляваше. Разпадащата се зидария не беше в състояние да издържи на атаката на стотиците гигантски паяци. По стените се появиха първите пукнатини.
Мат дърпаше Яндра след себе си, изстрелваше срещу зрагипите ред след ред и същевременно се оттегляше към билото на стената.
Хвърли един поглед надолу. Между върховете на иглолистните дървета видя тъмнозелената повърхност на малко езерце. Вероятно старо изкуствено езеро за в случай на пожар. Простираше се на гърба на
